Крайно време е да разберем, че от тези момчета не можем да очакваме друго освен нищо

Много е лесно да кажеш, че снощи в Белфаст нищо не сме играли  и сме станали за смях на кокошките. По-трудно е да обясниш откъде дойде този оптимизъм след няколко мача без загуба. Защо си въобразихме, че жабата ще се превърне в принцеса, защото Гонзо е шеф на БФС, а Илиан Илиев селекционер.

Един от националите каза, че след този мач трябва да надграждаме. Знае ли някой как се надгражда нищото? Затова ще ни бият като тъпани, а ние ще надграждаме глупостта си.

Другата дивотия, която чухме, е, че не сме отговорили на агресията. Кой ни е нападнал, че да отговаряме. Просто е – хората играят един футбол, ние играем друг – за каква агресия става дума?

Крайно време е да разберем, че от тези момчета не можем да очакваме друго освен нищо. Кога и къде те са показали, че играят някакъв друг футбол, а не този в Белфаст? След мач трябва да раздават на националите по един биберон, за да не слушаме как ще надграждат и ще отговарят на агресията, но от следващия двубой.

Откъде, по дяволите, този оптимизъм, след като няма нито един български футболист от средна европейска класа. Кой да поведе този отбор, че да помете футболни сили като Люксембург и  Беларус. Сбор от аутсайдери – иначе "звезди“ в отборите си, не може да играе друг футбол. Не искайте това, пожалете ги!

Никаква илюзия – раздялата ни с големия футбол е очевидна. И не защото сме паднали с 5:0. А защото така искаме, затова се борим и така сме доволни. Такъв е сегашният български футбол. Защо този бил повикан, а друг не – какво значение има кой, ако надграждаме нищото.

Публиката в Пловдив вече два пъти показа изключително уважение към този национален отбор, като напълни стадиона. Уважение – да, но без илюзии.