Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| От румънската преса: Скандал в България около надгробната реч на кралица Мария в Балчик. "Символ на чужда окупационна сила" | ||||||
| ||||||
Ръководството на Историческия музей публично протестира срещу "култа“, посветен на нея в Балчишкия замък, и чрез публикация във Facebook кралица Мария е смятана за "символ на чужда окупационна власт“. По този начин екипът на музея критикува и Културния център "Замъкът“ в Балчик за това, че прославя румънската кралица Мария. Балчик има специална историческа връзка с Румъния: той е бил част от Кадрилатер, територия, анексирана през 1913 г. и върната на България през 1940 г. В същото време той остава една от любимите дестинации за почивка на румънците. Имението Балчик, известно още като Дворецът на кралица Мария Балчишка, е жилищен и ландшафтен комплекс, разположен на брега на Черно море, в град Балчик, България. Той е бил лятната резиденция на румънската кралица Мария. Строителството започва през 20-те години на миналия век, след като Четириъгълникът (включително Балчик) е анексиран от Румъния през 1913 г. "Екипът на Исторически музей – Балчик изразява позицията си относно организираните в Културен център "Палатул“ – Балчик културни събития и системни чествания, които възхваляват и издигат в култ личността на румънската кралица Мария.“ Екипът на Исторически музей – Балчик не може да остане безразличен към факта, че тази фигура, често представяна по романтичен и почти митологичен начин в туристически и културен контекст, всъщност е символ на чужда сила, наложила се чрез окупацията на българска територия. Нека си припомним, че Южна Добруджа е анексирана от Кралство Румъния между 1913-1916 и 1919-1940 г., а "Дворецът“ в Балчик е построен именно в този контекст – като израз на румънско господство. Между 1913 и 1940 г., по време на румънската окупация на Южна Добруджа, българите в региона са жертва на тежки репресии и насилствена романизация. Румънските власти провеждат политика на заличаване на българската културна и национална идентичност: българските училища и църкви са затворени, българските свещеници са заменени с румънски, а образованието се провежда изключително на румънски език. Българските земи са конфискувани и раздадени на румънски заселници. Насилствените експулсирания, побоищата и униженията са били често срещани, с цел да се пречупи всякаква съпротива срещу асимилацията. Местните българи обаче са запазили своя език, вяра и самосъзнание до връщането на Южна Добруджа в границите на България с Крайовския договор през 1940 г. "Това обижда паметта на хилядите жители на Добруджа, които са пострадали“ "През есента на 1916 г., по време на Първата световна война, когато българската армия настъпва към Южна Добруджа, румънските военни власти извършват кървави репресии срещу местното българско население. Опасявайки се, че българите в Добруджа ще подкрепят настъпващите български войски, румънските войски извършват мъчения, убийства и масови палежи в няколко села. Най-жестоки са кланетата в селата Баладжа (Стожер), Дуранкулак, Екърне (Кранево) и Калипетрово, където са убити стотици невъоръжени мъже, жени и деца.“ Жертвите често са били измъчвани, а домовете им ограбвани и опожарявани. В средата на август 1916 г. между 30 000 и 40 000 мирни жители на Северна и Южна Добруджа – мъже, жени, деца и възрастни хора – са депортирани от румънските власти в концентрационни лагери на територията на Молдова. Това се случва няколко дни преди началото на войната между България и Румъния, на 1 септември 1916 г., за освобождението на Южна Добруджа. Те са подложени на физическо малтретиране и тежък труд, поради което много от тях загиват. Стотици от тях никога не се завърнали по родните си места, а гробовете им остават неизвестни и до днес. Зверствата от 1916 г. оставят дълбока рана в паметта на местното население и са живо свидетелство за жестокостта на румънската окупационна политика в региона. Особено тревожно е, че в съвременния свят, където културното влияние е също толкова важно, колкото и политическото, румънската държава продължава да проявява активен интерес към Балчик и околния регион. Чрез културни инициативи, медийни послания и събития, организирани в "Двореца“, образът на кралица Мария се оформя не само като историческа личност, но и като легитимен културен символ на място, разположено на българска територия. "Това е неприемлив опит за културно пренаписване на историята и за трайно налагане на чуждо присъствие под формата на "меко влияние“. На този болезнен фон е трудно да се приеме за нормално, че българска държавна културна институция организира събития, честващи личност, която олицетворява именно този окупационен режим. Подобен подход не само пренебрегва историческата истина, но и обижда паметта на хилядите пострадали жители на Добруджа и техните потомци. Убедени сме, че културната политика на една суверенна държава трябва да се основава на историческата истина и националното достойнство. Затова призоваваме за преоценка на подхода към представянето на кралица Мария в Държавния културен институт "Палатул“., пишат още от румънската медия. "Историята на Южна Добруджа е дълбоко свързана с болката“ Тази година жителите на Добруджа отбелязват 85 години от обединението на Южна Добруджа с България, а "Дворецът“ отбелязва 150 години от рождението на кралица Мария. Миналата година в комплекса беше представена изложба на румънски и английски език, създадена в Република Румъния, която не беше преведена на официалния език на страната ни – български. През ноември 2023 г. директорът на "Двореца“ – Жени Михайлова представи доклад пред румънския парламент за функционирането на институцията и положителния опит с дворците на кралица Мария. Събитието се проведе по време на откриването на изложба за старите крепости и двореца на кралица Мария в Мамая и честването на 145 години от присъединяването на Добруджа към румънската държава. "Културата трябва да гради мостове, но не и върху забравата. Историята на Южна Добруджа е дълбоко свързана с болка, жертви и несломим дух. В този контекст не можем да считаме за нормално една българска културна институция да насърчава прославянето на личност, свързана с труден период на окупация и потисничество на българското население. Паметта за нашите предци не заслужава да бъде заличена, омаловажавана или заменена от чужди интереси. Нека съхраним тази памет – това е наш дълг към историята и към бъдещите поколения", апелират от Stirile ProTV. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Лъчезар Богданов с отговор на въпроса "Какво правят банките?"
11:57 / 09.08.2025
Кюстендилци с бонус почивен ден за август
16:12 / 09.08.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: