
ЗАРЕЖДАНЕ...
Експерт за казуса "КПК": Съпротивата срещу произвола ще е от бизнеса, който не стъпва на завладян с куфарчета и служби капитал | ||||||
| ||||||
Комисията за противодействие на корупцията /КПК/: – проверява декларациите за несъвместимост, имущество и конфликт на интереси на лицата, заемащи висши публични длъжности; – извършва аналитична и превантивна дейност; извършва оперативно-издирвателна дейност при признаци за извършено престъпление. Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество: – проверява и разкрива всяко имущество, за придобиването на което не е установен законен източник; – отнема такъв тип имущество. От предприсъединителните за членство в ЕС години темата за борбата с корупцията е съпътстваща всяка власт, нещо като задължителен елемент от конспекта за управление. И естествено, това налага ответни действия, най-често изразяващи се в законотворчество. Така за 20 години се смениха няколко конфискационни и антикорупционни закона и множество ведомства, служби и всевъзможни службогонци покрай тях. Винаги медийно апетитна е била темата кой ще избира ръководното тяло на всички тези учреждения, макар че далеч по-важни са били правомощията, гаранциите за независимост на оперативните служители и гаранциите за защита на проверяваните лица. Накратко– у нас тези гаранции не сработват, а органите се превръщат в политически репресивни пудели в ръцете на политическото статукво и веднага мутират до много скъпи институционални помияри /виж коментар на Антикорупционния фонд тук/. Ако търсим историческа и правна изрядност на станалото /и вече забравено/ през последните две години – новото в правомощията на КПК бе да прави това, което МВР и прокуратурата /въоръжена и със следствие/ отдавна не правят – да разследва и събира доказателства срещу лица от висшите етажи на властта. А след като от събраното от КПК е ясно, че иде реч за престъпление и прокуратурата замотае обвинението или направо откаже да преследва някого, КПК да атакува отказа пред съда, така да стане ясно колко изпразнена от съдържание е българската прокуратура, и оттам да се търси някаква отговорност от ръководството ѝ. Така именно се появи и механизмът за разследване на главния прокурор. Към него през 2022 г. вървеше и идея за прекрояване на квотите в съдийската и прокурорската колегия на съдебния съвет. Това беше идеята, политиката после разори идеята, а политиците на статуквото подмениха цялостно и приложението на закона, пълнейки КПК с послушни и добре възнаградени ченгета, закоравели в замитането на каквото е нужно. Ала рядко историческата точност и памет са водили до историческа справедливост. Оттук накъде ли… У нас може би е дошъл моментът правото да произтича от собствения ни политически и исторически опит, казва икономистът Иван Брагов, цитиран от "Фокус". И тогава можем да приемем, че е дошъл краят на квазиправните антикорупционни инструменти докато нямаме институционално и политическо съзряване /поне на конфискационните такива, нестъпващи на влязла в сила осъдителна присъда/. В противен случай просто ще плащаме на някой да разсипва всеки инакомислещ, житейски и икономически. Но да не се радват онези, които са за утвърждаването на "българските правни традиции“. Времето на привнесеното отвън право като да е отминало, но според мен е дошло времето на тоталното изоставяне на българските правни традиции и на цялостен внос на правни модели без нулева адаптация от гения на българската правна мисъл особено в публичното право, по-широко погледнато, от което е и наказателното. И ако времето на революциите е отминало, то времето на съпротивата срещу всеки произвол този път според мен ще е от българския бизнес /този бизнес, който не стъпва на завладян с куфарчета и служби капитал/, категоричен е Брегов. Нека си припомним само, че и Великата харта на свободите /1215 г./ и Декларацията за независимост на САЩ /1776 г./ са отговор на насилственото налагане на посегателство върху собствеността. Във втория случай Британската империя трябва да финансира загубите от Седемгодишната война и разхищенията от лошото управление както на Острова, така и в колониите. В България държавният дълг расте, а това значи, че любовта към ниските данъци ще намалява. Като добавим към тях и произволната репресия се очертават интересни времена. Нека си припомним и друг исторически факт – в Декларацията за правата на щата Мериленд /1776 г./ е записано, че доктрината за неоказване на съпротива на насилствената власт е губителна. Това като че ли осъзнава капиталът у нас, по болезнен начин. Какво да се прави Всичко станало ни връща към изоставеното добре познато – без прекрояването на съдебната власт няма да стане. Пет от шест опита са частично неуспешни, при това за 22 години. Всичко е поправимо, стига да е осъзнато. Дори най-старата демокрация, в модерния смисъл на думата, поправя своите Статии на Конфедерацията в последвалата Конституция на САЩ. При това са им били необходими 10 години в онези времена. А после следват и множество поправки на самата им Конституция. В Европа Австрия е шампионът по конституционни промени. У нас по-важни са правните традиции, водещи до обществена безпомощност. И нацията да погине -Конституцията ще остане. С нея и непоправимата политическа прослойка. Наесен всичко ще се открива и закрива, за да се замотава добре известното. Дотогава можем да си припомняме нещо на Т. Джеферсън от неговите бележките за щата Вирджиния: "Избирателен деспотизъм не беше управлението, за което се борихме; а такова, което не само трябва да се основава на свободни принципи, но и в което правомощията на управлението трябва да бъдат разделени и балансирани между няколко магистратури, така че никой да не може да прекрачи законовите си граници, без да бъде ефективно контролиран и сдържан от другите. Сто седемдесет и трима деспоти със сигурност биха били също толкова потискащи, колкото и един.“ |
Още по темата: | общо новини по темата: 1475 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/246 ] следващата страница |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg