Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Янка Такева: Всяко семейство трябва да се замисли | ||||||
| ||||||
Решено е вече. Учителските заплати се увеличават с 15%. Това става по силата на Анекс към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, който подписаха министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, социални партньори и г-жа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители, която е при мен в студиото и с която ще коментираме темата. Здравейте, г-жо Такева. Здравейте на вас и на всички слушатели. Как се стигна до подписването на този Анекс, г-жо Такева? Първо, беше много трудно. Още по времето на служебното правителство при министъра на финансите г-жа Велкова, Синдикатът на българските учители и нашата конфедерация с президент Пламен Димитров започнахме преговори за учителските заплати. Аз искам да благодаря на г-жа Велкова, където заковахме, ако мога така да се изразя, образно 527 милиона и еди-колко си хиляди за увеличаване на работните заплати, които вече в новото правителство, благодарение на министъра на финансите г-н Асен Василев, се разбрахме, че ще бъдат разпределени както следва: 465 милиона – за увеличаване на учителските заплати и всички приравнени към длъжността учител, 59 милиона – за увеличаване работните заплати на непедагогическия персонал. И тук отварям една скоба и казвам, че когато минималната работна заплата стана 780 лева, на учебните заведения не бяха преведени средства от републиканския бюджет, но колегите направиха това увеличение и сега покриваме това увеличение с тези 59 милиона лева. 80 милиона лева са за социалните и пенсионни осигуровки, социални осигуровки на персонала, работещ в системата на средното образование. И 12 милиона лева – за Фонд СБКО. Така ги разпределихме, така се гласуваха в бюджетната комисия. И тук благодаря на Красимир Вълчев като председател на комисията. И най-важното е, че Синдикатът беше подкрепен от служебния министър проф. Пенов и от сегашния министър проф. Цоков и фактически, след 8 месеца работа в тази посока, най-накрая подписахме Анекса, за да може директорите да имат технологично време да подготвят допълнителните споразумения, да си направят изчисленията, да участват при разработването на формулите в общините, да си получат необходимите средства и да извършат увеличението на работните заплати. В този Анекс сме определили минимума, под който не може да спада учителската заплата. А това е? Нека да кажем какъв е минимумът за заплата? 1709 лева за учител, който току-що излиза завършил от висшето образование. Завършил е висшето си образование, постъпва като учител и получава 1709 лева. Точно така, 1709 лева. Има, разбира се, след това разпределение – старши учител, главен учител, директор, помощник-директор. В зависимост и от трудовия стаж. И всичко това прави 15-процентно увеличение на работните заплати, включително и увеличение на допълнителните плащания, които са по член 28 – колегите знаят за какво става въпрос, от Колективния трудов договор, който е за системата, и безспорно нещата, които са свързани с договореностите за работните заплати на непедагогическия персонал, както казах преди малко. Защото например на помощник-възпитателите работната заплата се определя 120% над минималната работна заплата. Хубаво е това, че като подписахме вече Анекса, той е изпратен по структурите на Синдиката, качен е на сайта на Министерството на образованието, на сайта на Синдиката на българските учители, на останалите социални партньори. Хубаво е и това, че се дава технологично време директорите да могат да направят всичко, което е по закон, за увеличаването на работните заплати и колегите, като дойдат на 1 септември на работа, вече накрая, на 30 септември, да си получат увеличението на работните заплати. Нека да кажем, че увеличението е със задна дата. Да, заплатите се връщат от 1 януари 2023 г. Другото нещо, което уточнихме – това е, че работната група, която работеше по Анекса, ще започне да работи от 5 септември за изработването на нов Колективен трудов договор така, както е изписано в преходните и заключителни разпоредби на сега действащия. И другото нещо, което е изключително важно, това е, че започнахме процедурите вече за Бюджет 2024 година, където политиката на управляваща коалиция и на останалите политически партии в парламента е, че учителските заплати трябва да се поддържат 125% над средната брутна работна заплата за страната, което е изключително важна политика от гледна точка на това, че образованието е секторът, който е свързан не само с успеваемостта на обществените процеси, не само с бедността, не само със заетостта, не само с политики, които са свързани даже и със сигурността на държавата, но това е изключително важно и от гледна точка на реализацията, мотивацията на младите хора. И тук отварям една скоба и казвам, че по предложение на Синдиката на българските учители се сформира една работна група, която до края на месец септември ще разработи една мотивационна политика за мотивация на учениците за учене от тази категория, които нямат афинитет към ученето и които нямат подкрепата на родителите, което е изключително важно. И аз благодаря на лично на журналистите от Радио "Фокус“, които подкрепят тази политика. Благодаря ви. Г-жо Такева, с вас досега коментирахме анекса, който беше подписан към колективния трудов договор за 15-процентно увеличение на учителските заплати – толкова хубава новина, много, много хора ще са зарадват. Учителите – едни от най-важните хора у нас сред обществото, общественозначима професия, много важна. Но преди да поговорим за това по-конкретно, още малко бих искала да ви попитам относно заплатите, как бяха формирани. Вие разказахте разпределението от страна на бюджета, средствата, които бяха отпуснати, но достатъчно ли бяха, според вас, за да покрият тези нужди? Казвате толкова милиона за това, толкова – за това. Достатъчно ли бяха? Когато започнахме разговора преди може би 8 месеца, защото този разговор се води от миналата година – ноември, приключи някъде към април тази година – да, бяха достатъчни тогава. Но поради забавяне приемането на Закона за бюджета се създадоха предпоставки, където ако се договаряха един месец или два преди приемането на бюджета за държавата ни в края на месец юли, може би трябваше още малко. Ето защо аз смятам, че ние това наваксване от 1,6% трябва да го направим с Бюджет 2024 година. И точно това беше и препоръката не Синдиката на българските учители, когато подписахме Анекса и разговаряхме с Министерството на образованието. Всичко това аз споделих и с председателя на Комисията по образование г-н Вълчев и ми предстои да разговаряме и с г-н Сабрутев, който е заместник-председател на бюджетната комисия в парламента, за да може да изравним процента - 125%, над средната брутна работна заплата началните индивидуални основни работни заплати на педагогическите специалисти. Така че времето е много динамично, много бързо се променят нещата и ако днес договаряме едно, вече след два-три месеца то се е променило. Но пък винаги има начини, когато човек има добрите намерения, както вие казахте, и учителят и високият и много качествен общественополезен труд на българските учители да бъде зачетен. Каква е средата, обаче, в която работят учителите днес? Мъчно ми е да говоря по този въпрос, защото аз всеки ден виждам разплакани учители, разплакани директори, които казват" "Госпожо, даваме всичко от себе си, искаме най-доброто за нашите деца и ученици, но понякога и в много класове виждаме празните погледи срещу себе си“. Може би цялата тази обществена, социална ситуация в страната дава лош пример и лоши подражания на младите хора, които искат да забогатеят по друг начин, не по пътя на образованието и не по пътя на уважението, не по пътя на зачитането на труда на учителя. И това, което стана в Цалапица с тези близнаци, които са в училищна възраст, си мислех и разговарях с колегите – ето, те са решили, че трябва да станат тартори в Цалапица и чрез най-лошите човешки постъпки да направят някакво благосъстояние, което е много опасно. И ние, възрастните, трябва да се замислим по този въпрос – защо нашите деца подражават и търсят обект за подражание точно в най-лошите примери. Защото ние имаме народни приказки в тази посока – един път стомна за вода се счупила, втори, трети и накрая тези хора, вместо да търсят образование, да търсят изява, да търсят личностно развитие по пътя на образованието, те може да се озоват в затвора или да опропастят живота си за цял живот. Или животът на някого, да. А пък да не говорим за живота на толкова много други семейства и родители. Така че трябва да се позамислят не само хората, които управляват обществените и политически процеси в страната, но всяко семейство трябва да се замисли. В това число – и моето семейство, разбира се. В това число – и всички, ако има все още капчица човещина, останала в разсъдъка на човека. Защото насилието, агресията, всичките тези неща, които се случват в социалната обществена среда, няма начин да не ни уплашат. И когато разговаряхме по повод на учебните програми, които на този етап ще бъдат променени, но не променени изцяло, защото за това трябва много технологично време – трябва да се имплантират в тези учебни програми всички тези неща, които са свързани с възпитанието, с гражданствеността и с изграждане на нова ценностна система и морал на младите хора. Това струва ми се, че трябва да бъде първа и основна задача в българското образование. Учителят знае как да го прави. Трябва ни подкрепата на родителите, трябва ни подкрепата на политиците, трябва ни подкрепата на Министерството на образованието и ние я имаме в лицето на проф. Цоков, който е невероятен педагог – това му е същността на неговата професия, на неговия екип. Така че да станем хора преди всичко, за да може да излезем от всичките тези неща, които плашат всеки един от нас. Аз не знам дали има човек в България, който да не се страхува от това, което се случва. И затова това трябва да бъде една от основните, идеална цел на обществото ни – да направим по-добър живот и да не се страхуваме, когато се разминаваме помежду си. Ние не сме джунглата. Така е. Професия "Учител“ днес – има ли нужда според вас от нов прочит на една от най-трудните, но най-значимите професии, не само у нас? Разбира се, разбира се, има нужда от нов прочит. Има нужда от авторитет, достойнство, престиж. Има нужда от това, че така, както по време на Възраждането, а и днес, когато сме в нова епоха на пълна трансформация на общественото развитие, на обществените процеси, да направим, разбира се, и нов прочит на всички професии и специалности и нов прочит на ценностната система, нов прочит на гражданствеността. И понеже всичките тези качества се формират в образованието и в семейството, разбира се, че имаме нужда от нов прочит за това как и по какъв начин трябва да се гледа на учителската професия, как и по какъв начин да се подготвят бъдещите учители в университетите, как и по какъв начин да върви по-нататъшното им професионално развитие. Ние, като остатък от миналото, сме свикнали, че всеки е задължен на всеки. Не е така в този свят. Този свят е много по-различен от това, което беше преди 40, 50 или 60, или 80 години. И затова, ако искаме образованието да не стане лукс и да не бъде само за богатите хора, които ще имат пари да си плащат в частни училища, трябва да се обърнем с много голямо уважение към общественото образование и с много голямо уважение, доверие и признателност към учителите. И това е апелът ми към родителите, които са най-важните партньори на българската образователна система и на хората, работещи учители и непатологически персонал, разбира се. Днес, когато влиза изкуственият интелект, когато се променят толкова много професии, когато се заменят толкова много професии… Чрез новите езикови модели... Чрез новите езикови модели, учителската професия си остава една от най-важните професии. Днес, когато японците вече експериментират дали изкуственият интелект може да замести учителя, се оказа, че не може. Затова учител винаги ще има. Но изкуственият интелект ще подпомага дейността на учителя, ще подпомага дейността на ученика. И оттук вече ние трябва да си дадем една много ясна цел за това как и по какъв начин ние в бъдеще ще подкрепяме българския учител и не само българския учител – учителите в Европа и в света. Имам самочувствието, че познавам световните образователни системи и безспорно най-много европейските образователни системи. Навсякъде като че ли по един и същи начин се чувстват българските учители. На 6 юни Синдикатът на българските учители беше поканил всички президенти на учителски синдикати от Европа и от половината Азия. Те бях в България, на гости на Синдиката на българските учители. Срещнаха се с пет министри на образованието, направихме една национална конференция – "Ролята на изкуствения интелект в образованието“. Безспорно, от всички тези изследвания, които представиха презентаторите, в 53% от всички дейности в образованието изкуственият интелект ще има много важна, съществена дейност за повишаване качеството, за повишаване на мотивацията, за повишаване на интереса на младите хора, за усвояване на знанията. И в същото време… Може би и на учителите ще бъде в полза, разбира се, да. Той е в полза и на учителя, разбира се. Затова новият прочит е изключително важен, защото без учителя това не може да стане. Новото отношение към учителя, уважението към учителя е изключително важно. И в същото време се обърна много сериозно внимание на дигитализацията и изкуственият интелект как ще влияят върху по-нататъшното психо-физическо развитие на децата, здравословното състояние на децата, развитието на езиковите, комуникационни умения на младите хора. Това е една бездънна яма, от която ние трябва да черпим хем много енергия и идеи, хем много внимателни трябва да бъдем от гледна точка на бъдещото развитие на младите хора. И аз смятам, че тук е много важна ролята на българските учители и на българските журналисти. Казвам го това с много голяма увереност, защото Синдикатът на българските учители е единствената организация, която има вестник - "Учителско дело“. Имаме журналистически отдел, издателски отдел, занимаваме с тези неща. Имам честта да бъда главен редактор на вестника и на изданията на Синдиката, знам как вървят изследванията в тази посока на европейско, на световно равнище. Ние много малко говорим за това и мисля, че обществото трябва да подпомогне български учител, заедно с успеваемостта, да запазим и здравето на нашите деца и ученици. Казахте: "Ние малко говорим за това“. А какво ви казват учителите, когато става въпрос за новите езикови модели и навлизането на изкуствения интелект? Страхуват ли се те? Не, българският учител не се страхува и го показа пандемията. Защото ние бяхме единствената образователна система в Европа, която само за две седмици от 47 платформи ги сведохме на 4 платформи и започнахме обучението в онлайн средата. Докато другите образователни системи аз мога да ви посоча много, защото съм член на Европейския комитет по образование – стартираха два месеца след нас. Ние не се страхуваме от това. Ние се страхуваме от безконтролието извън образователната система за ползването на всичките тези високи информационни технологии. Но без тях днес не може. Ние трябва да минем и този отрязък от историческото развитие на обществата. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 809 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/135 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятели
Aнонимен
на 23.09.2023 г.
0
Aнонимен
на 22.09.2023 г.
0
Aнонимен
на 05.09.2023 г.
0
Aнонимен
на 15.08.2023 г.
0
Aнонимен
на 14.08.2023 г.
0
Aнонимен
на 14.08.2023 г.
0
Aнонимен
на 14.08.2023 г.
0
Aнонимен
на 14.08.2023 г.
0
Aнонимен
на 14.08.2023 г.
0
Aнонимен
на 14.08.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
само истината
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Абонамент
Анкета
