Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Роден професор обясни ще трябва ли нова ваксина за всяка различна мутация на вируса
Автор: Екип Blagoevgrad24.bg 13:38 / 13.08.2020Коментари (3)148
©
"Стъпил в Европа, коронавирусът явно не се е чувствал в свои води, защото му се налага да мутира, за да се разпространи. Все пак вече има идея при лечението на COVID-19 да се използват и така наречените бактериофаги". Това каза проф. Радостина Александрова, която е д-р по вирусология към БАН.

Проф. Радостина Александрова е завършила с отличие Биологическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Притежава магистърска и докторска степен по "Вирусология" и е професор по "Морфология" в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН.  

Автор и съавтор на повече 180 научни статии в национални и международни списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни форуми, 4 глави от книги.  Член на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания. Член на Съюза на учените в България и на Ръководството на Имунологичното дружество в България. Ето какво още сподели проф. Александрова в интервю за в. "Монитор":

- Проф. Александрова, доскоро учени дискутираха въпроса защо при някои хора COVID-19 протича безсимптомно, а при други изключително тежко. Вярно ли е, че някои гени в човешкия организъм може да обуславят това?

- Предполага се, че инфекцията с този вирус протича безсимптомно средно при около 16% от заразените (в различните проучвания тези стойности варират). Кои са тези хора и защо това е така, ние все още не знаем. Внимание заслужава фактът, че от 7-те известни коронавируса при човека 4 предизвикват най-обикновени настинки, каквито голяма част от нас ежегодно прекарват. Тъй като това са вируси от една и съща група, не е изключено имунният отговор, който създаваме към тези 4 коронавируса, да разпознава и новия вирус. Преди само предполагахме това, но вече има и публикация в тази посока. Нужни са още проучвания, за да изясним дали и в каква степен това може да е едно от обясненията за безсимптомните инфекции и тези с по-лека клинична картина. В същото време не е изключено в някои случаи такива изградени срещу родствените коронавируси антитела да изиграят и точно обратната роля.

- Защо едни хора боледуват леко, а други много тежко?

- Отговорът на този въпрос не е еднозначен и със сигурност много фактори имат значение. От гледна точка на вируса е напълно възможно неговите варианти да предизвикват различна по тежест клинична картина. Към момента не разполагаме с категорично заключение по този въпрос, но в някои статии например учените обсъждат наличието на определени мутации във вируса (в т.нар. шипче) като възможна причина за различната тежест на предизвиканата от COVID-19 картина на източното и западното крайбрежие на САЩ. Що се отнася до човека, значение имат възрастта, съпътстващите заболявания (особено сърдечносъдовите, хроничните белодробни заболявания, диабетът и др.), представителите на мъжкия пол изглежда показват по-голяма склонност към по-тежко протичане на заболяването. Всеки един от нас е уникален, нашите гени и имунната ни система безспорно играят ключова роля. Проучване, обхванало около 4000 души в Италия и Испания, боледували от COVID-19, показа, че е възможно да има връзка между особеностите в някои гени и тежестта на клиничната картина. Става дума за 4 гена, които са свързани с функционирането на имунната система, с навлизането на вируса в клетките. Изменения в един или повече от тези гени може да се окажат отговорни за по-високата чувствителност към вируса и разгръщането на по-драматична клинична картина в някои случаи. Със сигурност има и други такива гени, предстои много сериозна работа по тяхното идентифициране и проучването на връзката им с това (а и с други) заболявания. Това може да е и поне едно от обясненията за тежко протичане на болестта при някои млади и здрави хора. Популярност придобиха примери с две двойки братя под 35-годишна възраст, заболели тежко, а единият загубил живота си в битката с вируса. Както и човек на 52 години в добро здраве и отлична физическа подготовка, който през октомври 2019 г. е пробягал маратон, а няколко месеца по-късно е в интензивно отделение на апаратно дишане. Все още не познаваме достатъчно добре този вирус, както и нашата реакция спрямо него.

- Това означава ли, че 4 гени влияят за имунния отговор към COVID-19?

- Не, гените, които влияят върху имунния отговор, са много. Просто в някои гени са намерени вариации, които може да се свържат с чувствителността към вируса и тежестта на клиничната картина. Както казах, важни са и гените, имат отношение към навлизането на вируса в клетката. И не само гените, но и степента на изявата им. Учените работят много усилено в тази посока. Към момента обаче не разполагаме с категорично доказани генетични маркери, чрез които да се провери дали даден човек е предразположен към по-тежко протичане на болестта. -

- Споменахте за различни вируси, означава ли това, че COVID-19 вече има няколко щама?

- Щамът на вируса е един, но са описани различни негови варианти. Мутации във вируса настъпват, не само в него, а и във всички вируси. Особено във вирусите, чийто геном е РНК молекула, каквито са коронавирусите. Причината е, че при размножаването на вируса за образуването на новото вирусно потомство са нужни нови молекули РНК. Тяхното синтезиране протича в клетката гостоприемник, а при осъществяването му стават грешки – неправилно включване на нуклеотиди (нуклеотидът е структурната единица на нуклеиновите киселини). В човешките клетки няма механизъм, който да разпознае и поправи тези грешки, и така във вирусите се натрупват изменения (мутации). Коронавирусите са изключение сред останалите РНК вируси, тъй като те сами си носят система (ензим), която да редактира РНК молекулите – затова коронавирусите мутират сравнително по-рядко, например в сравнение с грипните вируси и с вируса на човешкия имунодефицит. Но все пак мутират. Освен това, когато вирусът се чувства "комфортно", той мутира с по-бавно темпо. Когато обаче излезе от зоната си на комфорт (например под влияние на имунния отговор срещу него, при прилагане на специфични антивирусни препарати и др.), се изменя, за да се приспособи и оцелее. Това се отнася за вирусите изобщо, не само за коронавирусите. Описани са различни мутации при SARS-CoV-2, различни негови варианти. И само за илюстрация на току-що казаното – един от вариантите (основният разпространен в гр. Ухан и Югоизточна Азия) почти не е мутирал по време на разпространението си в Югоизточна Азия, което вероятно се дължи на отличната му приспособеност към хората и факторите на околната среда там. Стъпил в Европа, явно не се е чувствал в свои води, защото му се налага да се постарае (мутира), за да се разпространи.

- Това поставя ли въпросителни пред създаването на ваксината - тоест дали ще е необходима нова ваксина всяка година?

- Учените във всички случаи следят изкъсо ситуацията с вируса и неговата еволюция. Това е важно и за ваксините, и за лекарствата, и за диагностиката. За да се справят с мутациите, учените се насочват към онези части на коноравируса (става дума за структурите в него, които са отговорни за предизвикването на имунен отговор), които са по-устойчиви (консервативни). Освен това доста изследователи заложиха на създаването на една по-обща платформа (да я наречем базова ваксина), в която съответната част (свързана с предизвикването на имунен отговор) може да се замени с друга – т.е. идеята е ваксината да може да се актуализира според нуждите и обстоятелствата (ако се наложи). Например не е изключено в различните райони на света да са разпространени различни варианти на вируса.

- Вие отдавате и като че ли голямо значение на лечението с кръвна плазма, какви са ползите?

- В момента все още не разполагаме с ваксина. Знаем, че се работи върху доста проекти за ваксини, а три от тях са вече в трета фаза на клинични изпитвания. Това означава, че се понасят добре, стимулират имунния отговор и трябва да изчакаме, за да разберем дали ще изпълнят своето предназначение и ще осигурят защита. Дори всичко да протече както трябва, плановете на СЗО са до края на следващата година да бъде осигурена защита за най-уязвимата част на населението. А това съвсем не означава утре. Така че лечението с кръвна плазма и изобщо търсенето на нови терапевтични подходи е изключително важно и няма да загуби своето значение - нито сега, нито в бъдеще. Видяхте, че вече има два продукта, за които беше доказано, че помагат. Единият от тях намалява смъртността при пациенти с тежка клинична картина и дихателна недостатъчност. И нещо интересно – наскоро главният редактор на списание Phage насочи вниманието към възможността при лечението на COVID-19 да се използват и така наречените бактериофаги (или само фаги). Това са вируси при бактериите. Причината е, че един от големите проблеми при COVID-19 (и не само!) са вторичните бактериални инфекции, а техните причинители често са устойчиви на антибиотици. Това е огромен проблем не само при коронавируса. Идеята за използването на бактериофаги не е случайна, тъй като те може да бъдат подбрани или модифицирани по такъв начин, че да разпознаят конкретните болестотворни бактерии, без да засягат микробиома на организма. 

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/obshtestvo/intervyu/prof-aleksandrova-obyasni-zashcho-edni-khora-boleduvat-ot-k-19-leko-a-drugi-mnogo-tezhko_news763510.html




Още по темата: общо новини по темата: 3669
19.09.2020 »
19.09.2020 »
19.09.2020 »
18.09.2020 »
18.09.2020 »
18.09.2020 »
предишна страница [ 1/612 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...
на 13.08.2020 г.
0
 
 
Тази статия показва единствено, че след 6 месеца върлуване в световен мащаб, почти нищо не знаем за този вирус. Добре поне, че не е толкова смъртоносен. А уж медицината беше една от най-развитите технологично науки на 21 век. Но пък като се набляга на създаването на смърт, а не на живот- резултатите са такива.
0
 
 
Нали служителите на МВР го изкарали на крак вируса. Аз помня какво се пишеше в новинарските сайтове към Април. Без симптоми го изкарали на крак и в тях имало открити бели анти телца. Ама да нарушавайте конституционните ни права. КППта за нас, ама когато има протест, забрана на протестиращите да затварят улиците? ЛИЦЕМЕРИ! И вие преститутките и вашете време идва, лъжци подкупни.
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Септември 2020 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Актуални теми
Грипна епидемия обхвана страната
Парламентарни избори 2021 г.
Лято 2020 г.
ТВ и шоу сезон 2020/2021 г.
Григор Димитров на турнири през 2020 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Благоевград и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Правила
Благоевградчани във facebook
RSS за новините
©2009 - 2018 Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: