Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Икономист: Ако имате кредит, ликвидирайте го 
Автор: Йоланда Пелова 08:25 / 20.01.2024Коментари (8)457
©
За поредна година световните, политически и бизнес лидери се събраха в швейцарското курортно селище Давос за традиционния икономически форум. Форумът в Давос тази година се проведе под надслов "Възстановяване на доверието“ и засегна редица теми, свързани с рязката ескалация на геополитическото напрежение и опасенията за глобалната търговия, свързани с Близкия изток също така. Инфлацията и икономическият растеж, войната на Русия срещу Украйна, технологичните промени и глобалната фрагментация също  залегнаха в дневния ред на събитието. Развитието на фокусът на организацията от конкретно мениджърски към икономически и социален ще случва естествено в хода на световните събития. Икономистът Даниел Василев в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус".

Темите, които се дискутират на този форум, касаят глобални въпроси за човечеството, както и от икономическа гледна точка, икономическото развитие, международните конфликти, бедността и състоянието на околната среда, търсят се възможните решения. Оптимистично ли е според вас да се гледа с доверие на устойчивостта на световната икономика?

Извън рамките на форума в Давос и дискусията за него според мен икономиката е изправена пред доста заплахи, в доста непосредствено бъдеще. Също така трябва да имаме предвид, че промените в основните лихвени проценти обикновено са в основата на бизнес цикъла, т.е. в последиците от икономически растеж и спад на икономиката, или наричан още рецесия, етап на цикъла. Така че има доста за какво да се опасяваме, предвид това, че централните банки в крайна сметка през миналата година осъществиха най-бързото увеличаване на лихвите в историята. Това е вярно за Европа и Европейската централна банка (ЕЦБ), и едно от най-бързите в историята на Федералния резерв.

Казахте извън обаче този форум, сега да се върнем към него. "Блумбърг“ писа, че едва ли не това, което казах, а именно да се гледа с доверие и то оптимистично на световната икономика, сякаш развеселява тълпата, която се събира там, а именно лидерите. Т.е. те не гледат оптимистично на това, че световната икономика може би ще се справи предвид всички предизвикателства и войните, които са налице.

Има много рискове, за които те имат основание да не са твърде големи оптимисти. Интересното е, че тази година думата "срив“ като че ли се среща доста по-малко отколкото в предишни години, въпреки песимизма в това, което излиза от Давос. И същевременно освен чисто икономическите, които споменахме вече, има и редица други заплахи, които са свързани основно с геополитика и с на практика постоянното разрастване на конфликтите по света през последните няколко години. Всъщност в непосредственото минало САЩ започна да бомбардира Йемен. Така че това е едно ново ниво, освен чисто икономическите динамики, които наблюдаваме, и което със сигурност се следи и от хората, които са в Давос. Същевременно имаме и голям фокус върху изкуствения интелект. Доколкото четох, се очаква от тях в някои отрасли той да доведе до спад на заетостта с 5% още в рамките на тази година. Между другото за мен чисто икономически изкуственият интелект и всички нови технологии по никакъв начин не са заплаха, и те дори да може да се каже с много големи условности, че унищожават заетост в краткосрочен план, всъщност в дългосрочен план ни помагат да имаме много по-добра и много по-разнообразна заетост.

И само за пример ще кажа, че 50 години никой не си е мечтал да бъде блогър вероятно или влогър, или инфлуенсър – това са неща, които се можем да си позволим единствено защото имаме спестявания в икономиката, които да издържат подобен род професии, както и технологичните условия да ги реализираме. Така че предвид възможностите, които изкуственият интелект предоставя, всъщност според мен това би трябвало да е по-скоро повод за оптимизъм в дългосрочен план, отколкото някаква форма на заплаха.

Г-н Василев, споменахте, че думата "срив“ все по-рядко се чува от този форум. На какво го отдавате и защо според вас?  

Значи, тя се чува, но може би не толкова, колкото в предишните години. Въпреки опасенията може би хората, които ходят на този форум, всъщност не са чак толкова обезпокоени, колкото са били в миналото. Това може би е единственото обяснение, въпреки няколкото поне своя на предизвикателства, които вече описахме.

"Въпреки всички вътрешни провокации, България всъщност се справя добре.“ Това каза съпредседателят са на "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ Кирил Петков. В Давос е той при световните лидери, които според него виждат България във все по-положителна светлина. Защото това е, което е добре всъщност, и вие може би ще го потвърдите за международните инвестиции - положителна ли е светлината според вас?  Защото г-н Петков отбелязва, че имаме рекорден размер на международните инвестиции през 2023 година спрямо последните 12 години.

Ами не съм учуден, че представител на управляващата партия говори за това колко е хубаво положението. Трябва да се има предвид, че последните 15 години, т.е. от Голямата рецесия насам, инвестициите в България стагнираха и в абсолютна стойност малко или много, и още повече и по-важното като процент от БВП. Така че дори и през миналата година да е имало рекордни инвестиции първо трябва да видим какви са тези инвестиции, трябва да имаме предвид дали не са ни заобиколили знакови инвеститори през годините, точно което се и случи – нито един от тях не е дошъл през миналата година у нас, и също така да видим какъв е потенциалът да продължим да привличаме инвестиции.

И според мен има доста заплахи в средата, които в дългосрочен план могат да ни попречат за това. Една от тях е реториката на увеличаването на корпоративното облагане до 15%, т.нар. "Глобален корпоративен данък“, чиято идея е всъщност да няма офшорни зони или тип страни данъчен рай, каквито за Европейския съюз например сме ние и Ирландия.

Предлагам ви да поговорим именно за тези рискове малко по-подробно. Световният икономически форум в Давос е на фокус в нашето предаване. Коментарът е на икономиста Даниел Василев. Доза оптимизъм днес дойде от Кирил Петков – той засегна т.нар. "международни инвестиции“, но г-н Василев коментира, че има възможни рискове. Кои са останалите рискове, г-н Василев?.

Първият вече го споменахме, и това е риториката за увеличаване на Корпоративния данък. Всъщност данъчното облагане е една от големите привлекателни сили на инвестициите в България. Ние години наред имахме 10% Плосък данък, което позволява много по-голяма предвидимост, и освен това позволява на компаниите да задържат доста по-голяма част от печалбите си, отколкото биха могли в други региони на Европа. Да не говорим, че у нас, бидейки в Европейския съюз, все пак работната ръка е доста, доста по-евтина. Така че всички промени в данъчното облагане, особено когато те са в посока нагоре, имат огромния потенциал да навредят на бизнес средата като такава.  

Същевременно вече коментирахме, че инвестициите в България като абсолютна стойност и дял от БВП всъщност почти не са отлепили през последните 15-на години след Голямата рецесия. За това има много фактори, част от тях са свързани със средата, т.е. когато икономиката оперира на това, което сме склонни да наричаме "пълна заетост“, при всичките условности на термина, и когато няма кой друг да назначиш, е малко трудно да инвестираш у нас.

Други регулаторни мерки също влияят трайно във времето, и то по-скоро в негативна посока – това е увеличаването на минималната работна заплата, което се случва на практика ежегодно. Всъщност тази година от началото я вдигнахме с рекорден темп, с над 20%, и в някои региони имаме парадокса минимална работна заплата, която по принцип трябва да имаме предвид, че е ограничителен фактор за пазара на труда, а не нещо, което подпомага на работещите, та, в някой региони минимална работна заплата и средна работна заплата са на много сходно равнище. Това според мен честно казано ги обрича на забавяне и възпрепятства инвестициите изобщо в тях.

Какво допуска обаче икономиката да се направи в такава ситуация?

О, има много неща, които може да се направят, и те са свързани най-вече с дерегулация, премахване на налози или облекчаване на налози, т.е. на данъци, на осигуровки и на други форми на всевъзможни такси, където това може да се направи, а то може между другото навсякъде да се направи, така че да имаме една максимално гъвкава работна среда, максимално гъвкав пазар на труда. Това е изключително важно между другото, особено когато икономиката тръгне да се забавя и изпадне в криза, защото всъщност през предишната криза броят на трайно безработните, които са изключително уязвим сегмент, всъщност нарасна два пъти и остана много висок до 2015, до 2016 година. Т.е. едни около 7-8 години след като кризата беше започнала, което е една много лоша тенденция и тя показва известна не гъвкавост именно на пазара на труда.

Така че дерегулация, облекчаване на данъци, ясна и предвидима среда за бизнеса, говоря включително и в бъдеще време, защото вече казах, увеличаването на минималната работна заплата донякъде пречи на инвестициите, защото реално едно от нещата, които тя прави, е да прави местната среда по-трудно предвидима. Ако аз съм една компания, която иска да инвестира в България, защото има да кажем евтин труд, и разбира се аз не плащам минималната работна заплата, ама ако след три години минималната работна заплата изпревари това, което плащам, и бизнесът ми стане нерентабилен, това ми пречи на прогнозирането и това да кажем ще ме накара да се замисля дали да инвестирам в България или да инвестирам в страна, в която просто средата е много по-ясна и предвидима.

Между другото същото важи и за осигуровките – всяка година увеличаваме или осигуровките или осигурителните прагове, или и двете, и това реално също афектира точно бизнеса, защото при осигуровките ние, като работещи, в края на деня до голяма степен ако не се интересуваме, няма да видим какво плащаме, но всеки работодател много добре вижда какво плаща, и в общия случай това се повдига всяка една година. И това отново има същия ефект – пречи на предвидимостта, увеличава разходите на бизнеса, което никога не е добре, и по този начин всъщност донякъде затлачва инвестициите.

Да, обаче сега хората, които ни слушат, може би ще си кажат: Говорят в момента за бизнеса, но как да не се вдига минималната работна заплата, след като стандартът на живот, г-н Василев, знаете, се вдига, цените стават все по-високи? Да го погледнем от друга страна.

Това е така. Само че минималната работна заплата не е инструментът, с който се афектира този проблем. Основната причина за да имаме висока инфлация, и тя е доста по-висока от средното за Еврозоната да кажем, особено за страните в сърцевината на Еврозоната и на Европа, е връзването на лева към еврото, гигантската инфлация на еврото и факта, че ние сме в периферията. Защото ако видите страните от периферията, всъщност да кажем една Естония, която използва еврото, тя е в Еврозоната, много месеци наред беше рекордьор по темп на инфлация в Европа като цяло, и чак някъде през есента на миналата година Унгария успя да я изпревари, доколкото това е състезание, в което искаме да се изпреварваме. Т.е. говорейки за инфлация, ние имаме един паричен проблем, защото инфлация означава увеличаване на паричното предлагане.

А това, че цените нарастват, всъщност първо, е грешен начин да мислим за нещата – цените не нарастват, парите ни се обезценяват. И това е много съществено. Но това е просто едно от последствията от инфлацията, иначе тя има много други негативни въздействия. Така че ние регулаторно няма как увеличавайки минималната работна заплата, която между другото по правило изтласква много хора извън пазара на труда, които или стават безработни, или навлизат в сивата икономика, или в черната, вече според зависи, та, няма как ние да им помогнем. Защото ако един човек е безработен, той в много по-лошо състояние отколкото, ако е свободен да се договори дори и за по-малка работна заплата отколкото минималната работна заплата позволява.

Защото ние при минимална работна заплата за 8-часов трудов ден няма как в момента да се договорим свободно за по-малко от 933 лева. Така че това е между другото една от не гъвкавостите, за които говоря, на пазара, и които преди малко реално обсъждахме.

Говорим си за форума в Давос, и не само, за икономиката като цяло. Но едно ключово послание дойде, г-н Василев, от Мария Габриел – тя ни съобщи, че имаме подкрепата на Белгийското председателство, за Шенген става въпрос. Това съобщение направи вицепремиерът Мария Габриел от Давос, в отговор на въпрос какво да очакваме за Шенген на фона на разговорите й с белгийския премиер, чиято страна е ротационен председател на Европейския съюз. Добра новина е това. Но за икономиката: как ще се отрази това двуетапно влизане на България в Шенген?

Ние малко по български влязохме само за да попитаме през някаква задна вратичка. Истината е, че икономическият ефект би бил най-голям, ако влезем като пълноправен член на Шенген. Защо би бил най-голям? Защото всъщност ние имаме най-голям икономически обмен по слуша. Така че за нас сушата е това, което би подпомогно бизнеса от членството в Шенген. Разбира се не казвам, че въздух и вода са лоши, но със сигурност не са пълния пакет, от който ние имаме нужда и от който има голям смисъл всъщност да ни приемат в Шенген.

Така че за мен, аз не следя толкова отблизо политическите преговори и смятам, че на теория сме отговорили на изискванията така, че да можем да станем пълноправен член, и това са някакви отново политически уловки или врътки да ги наречем България и Румъния да бъдем приети пакетно и в демо версията.

Г-н Василев, вие следите икономическите тенденции у нас, какво се случва като цяло. Какви заплахи са налице?

Една от големите заплахи според мен идва от Европа и Еврозоната. Последните очаквания, които те неформално се очакваха отдавна, но вече е и на равнище ЕЦБ се говори за тях, са, че Еврозоната е изпитала второ последователно тримесечие на спад през последните три месеца на миналата година, с което ако е така, ще се затвърди очакванията, че тя е в рецесия. Това е техническото определение за рецесия – две последователни тримесечие на спад. Между другото Германия много ловко го избегна, като ревизира данните за едно от тримесечията си от минус до 0%, и така те казват: "Ние нямаме рецесия технически“. Всъщност според мен имат – през цялата минала година икономиката на Германия се сви с 0,3%. Така че забавяне на Европа няма как да не ни се отрази, всъщност то вече ни се отразява още от миналата година, като виждаме данните за забавяне на производството, на износа, на вноса.

Това говори, че икономиката като цяло започва полека-лека да забавя темповете си, ако ще и да има очаквания в бюджета за тази година за ръст от 3,2%. Дали ще се случи – на мен лично ми звучи малко оптимистичен,предвид всички рискове на средата, които са основно свързани с Европа. Но предстои да видим. Въпросът е, че ако това се случи, тенденцията на лек ръст на безработицата в България вероятно ще продължи и през тази година, съответно много хора, тук говоря на ниво вече чисто лично финанси, не толкова само макроикономика, много хора вероятно ще усетят двоен удар от растяща инфлация, т.е. все още висока инфлация – тя на теория си забавя темповете, на практика аз бих спорил, че много от важните категории и стоки продължават да си растат солидно. Тук говоря за много от категориите в хранителните стоки, които реално храни и горива заедно с да кажем наем или ипотека всъщност формират огромна част от потребителската кошница на българите като цяло.

Малцина не се засегнати от промените в храната да кажем. А там големи категории: Плодове, зеленчуци, месо дори и през декември всъщност продължават да поскъпват с двуцифрени темпове, нищо че чуваме, че официално инфлацията е там 4,7% или колкото е агрегатно индекса на потребителските цени. Та, това е леко отклонение, но мисълта ми е, че при ръст на безработицата и спад на производството, а производството е основен двигател на икономиката по правило, реално имаме заплахата много хора да бъдат със съкратени доходи извън работата и все още страдащи от много висока инфлация. И това със сигурност не е позитивна новина нито за икономиката, нито за потенциално все по-голяма част от населението.

Нито за края на нашия разговор, но ако можем да кажем нещо оптимистично за икономиката, какво е то?



Ами ако се сбъднат прогнозите за растеж и ако по някакво чудо избегнем рецесия, което аз лично не вярвам за Европа, особено предвид очакваните данни, особено предвид представянето на големите икономики там, и не само на тях всъщност, особено предвид равнището на дълг, което е много по-голямо отколкото беше през 2008 година, та, ако избегнем всичко негативно, може както се казва и да се изплъзнем на куршума поне тази година. Но оптимистичното със сигурност е, че хората докато могат според мен трябва да обърнат внимание на своите лични финанси: Как ги управляват, какви спестявания имат, за колко време, дали живеят от заплата до заплата и как могат да променят това, т.е.  тук трябва да инвестират в себе си. Разбира се логичен съвет в подобна конюнктура е докато могат да ликвидират кредити, които имат, ако това наистина е възможно, за да не влизаме в ситуация, в която имаме ръст на безработицата, в който хората не просто да кажем човек е изгубил работата си, а има и кредит, което е воденичен камък на врата на всяко едно домакинство.

Така че светлината в дъното на тунела е хората да вземат в ръце личните си финанси, може би не толкова да се интересуваме какво се случва в Давос, а по-скоро да видим как самите ние - всяко едно домакинство и всеки един човек да сме по-стабилни, предвид тези неща, които звучат негативно и вероятно са неприятни, и на мен не ми е приятно толкова да говоря за страшни икономически последици в бъдеще, но по-добре да сме подготвени и да влезем подготвени в рецесия, ако се случи, отколкото да влезем на подготвени и тя да ни изненада неприятно.






Зареждане! Моля, изчакайте ...
Aнонимен
на 21.01.2024 г.
0
 
 
Колегата нещо е прекалил със субстанциите преди интервюто. Ние сме държавата с най-ниски минимална работна заплата от всички съседни без Турция. Крайно време е бизнеса да се научи, че от ишлеме у нас вече не може да се печели. Вдигането на заплатите е и въпрос на национална сигурност - ако населението ни спадне под 5 милиона е реална опасността държавата да започне да се разпада, поради неконтролируеми процеси в областите, които са се превърнали в демографски пустиня. Та така, образование и автоматизация + производство на продукция според високи стандарти - към това трябва да се стреми бизнеса ни и ако си намерим нишите парите ще дойдат.
0
 
 
Защо да връщам пари накуп, когато те се обезценяват? Това е тъпо. Разумно е само ако левът не беше фиксиран за еврото! Само тогава си заслужава и то ако имаш валута!!! Взел си едни пари, свършил си работа и вече си на плюс! Ако си ги инвестирал, то инвестицията ти поскъпва и си ок! Дори и нова кола да си купил, пак си на печалба, защото цените на старите скочиха! Аз взех 2019 ново Пежо 301 за 26к. Сега на 4 години и 40к километри мога да го продам за 22к, че и повече! Но!!! 26к през 2019 и 26к 2024 са две различни неща!!! Вноската ми преди и вноската сега като тежест са доста различни. Защо да им давам готови пари? Тъпо е!!!
Aнонимен
на 20.01.2024 г.
0
 
 
Чудя се, кой дава думата на подобни некадърници като този? Или може би е платен клакьор? Що за иди*от и наглец трябва да си, за да твърдиш, че цените не са скочили, при положение, че за три години цените на основните стоки скочиха със 100%?!? В същото време доходите се вдигнаха с мах 20%. Този кретен дава ли си сметка, дори и идиотите не биха договори заплата по-ниска от минималната, защото дори и на минимална заплата се обричаш на мизеруване. Крайно време е този юрдек и хитреците, дето му плащат да разберат, че трудът е стока, чиято цена се вдига, когато търсенето надхвърля предлагането.
Aнонимен
на 20.01.2024 г.
+1
 
 
А бе боклук, не те ли е срам да говориш само глупостите беееее. От 30 години сме на последно място и стоки в Германия са по евтини от колкото в България. Чистач ката в Германия взима повече от мен, а аз имам няколко образования бе продажник
на 20.01.2024 г.
+1
 
 
Толкова излишни думи, за да се каже, че ни очаква един голям... ;)
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Март 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Актуални теми
Влизането на България в Шенген
Мигрантски натиск към България
Земетресения в България
Кабинетът "Денков - Габриел"
49-ото Народно събрание
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Благоевград и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@blagoevgrad24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Благоевградчани във facebook
RSS за новините
Статистика: