Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Елена Поптодорова каза кое е най-голямото постижение на Горбачов
Автор: Екип Blagoevgrad24.bg 14:47 / 01.09.2022Коментари (0)231
©
Елена Поптодорова, дългогодишен посланик на България във Вашингтон, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"

Отиде си последният от голямата тройка, която промени света. Защо днес няма политици от ранга на Горбачов, Рейгън и Тачър? Ето този въпрос си задаваме през целия ден. Търсим отговора и с Елена Поптодорова – дългогодишен посланик на България във Вашингтон, дипломат от кариерата, политик и в известен степен съвременник на събитията, които промениха страната ни. Посланик Поптодорова, Михаил Горбачов е смятан за доста противоречива, но внушителна фигура в световната история. Фигура, която ще остане за десетилетия напред. Защо той бе охулван от една страна като предател, и от друга страна, посрещан като човекът на бъдещето?

И да, това е темата и коментарите след вестта за неговата смърт. Вижте, във всички случаи аз помня времето на възторга към Горбачов, включително в собствената му страна, Съветския съюз, където той блесна като един метеор, разбира се, и с тази краткост на политическия си живот, но той блесна на небосклона като първият политик от голям ранг, опитал се да промени една империя, която десетилетия наред, ако бъдем по-широки в исторически контекст – векове наред, всъщност се е развивала и е стъпвала върху репресии, върху страх, върху подчиненост на своите жители. И той някак помисли, пожела, понечи да промени тази система. Аз помня времето, когато изведнъж в България започна да се гледа съветска телевизия – нещо, което днес би изглеждало странно и екзотично. Но да, тогава съветската телевизия през периода на Горбачов по време на Перестройката беше по-свободна от българската. Помня как от Румъния румънците гледаха българска, тоест, съветска телевизия поради същия репресивен режим, който владееше Румъния по това време.

Тогава не спирахме да говорим за предаванията на "Взгляд“.

Да, точно така.

Които бяха като учебник по журналистика.

Аз много се радвам, че вие имате тази памет, не просто спомен, а това е памет, професионална памет от онова време, защото това беше за нашето поколение поне това беше абсолютно невъобразимо, нещо непознато до тогава и даваше толкова много надежда и очаквания. Тогава се появи Клубът за гласност и преустройство у нас. Това бяха все основно интелектуалци, но много тясно свързани с Комунистическата партия навремето. Разбира се, гласно или негласно обявявани за предатели на чистата идеология. Така че това бяха много наситени две или три години, в които очевидно не можеше да се вмести един дълъг процес на промяна на много тежко структурирано общество, каквото беше на Съветския съюз, на Съветската империя. И желанието на Горбачов да промени устоите, принципите на тази империя, всъщност, беше доста романтично. Не искам да казвам наивно, защото смятам, че по-скоро трябва да се преценява добре. Но така или иначе това, което Горбачов остави, е резултат на дълбока негова лична осмисленост, сигурна съм, че той не искаше да се разпада като структура, просто искаше други отношения в рамките на федерацията, на Съветския съюз. Така или иначе, това, че стана разпад на тази империя без насилие, безкръвен и много скоро после можехме да сравним как се разпадна бивша Югославия – с войни, с много жертви, кръв и много насилие. Така че това е нещо, което трябва да бъде признато на Горбачов. Разбира се, той надали е подозирал силните патриотични, националистични, както щете ги наречете, чувства, на 10-15 нации, които съставляваха Съветския съюз, но веднага това се открои – не само балтийските държави, но и Грузия, и Украйна. Сега няма да припомняме историята на Чиченските войни, защото и там имаше много, много силен порив за самостоятелност, много кърваво потиснат, разбира се, след това от Путин. Но така или иначе, това е едно ще го нарека постижение на Горбачов – да даде свобода на нациите, които съставляваха една фактически насилствено формирана структура, каквато беше Съветския съюз. И другото забележително постижение или резултат от неговата политика – обединението на Германия. Завинаги Горбачов ще бъде припознаван от свободния свят, аз умилено не искам да използвам думата "западен“, защото ние говорим за свободен свят – ето, балтийските държави не са в западната част, в западното полукълбо, но като свободни държави те винаги ще помнят ролята на Горбачов в тяхното самосъзнаване и възстановяване като отделни държави, като отделни нации. Така че това са големите резултати от неговото не много дълго управление. Същевременно разбира се, рухването на илюзията, че можем да създадем нещо, което още в 1968 година чехословашките интелектуалци и активисти искаха да постигнат – социализъм с човешко лице. Очевидно това е оксиморон, няма как една идеология от типа на комунистическата да съжителства с човешката свобода. Но трябваше да преминем през собствения си горчив опит, за да разберем, че това са по-скоро романтични надежди и очаквания, отколкото реално постижими цели. И затова трябваше да се стигне и до този разпад на Съветската империя, но подчертавам отново, мирен, мирен разпад – това е много, много важно. Сега вие споменавате основателно за противоречивите оценки за самия Горбачов. На мен ми се струва, че те вървят някак по обичайния вододел в Съветската империя.

На какво се дължат те и през какво преминават?

Вижте, аз смятам, че те минават дълговечен вододел на самовъзприятия на руската, на Съветската империя, независимо как се нарича тя – дали се нарича Съветски съюз или империя, или федерация, към външния свят, който в представите на руските властови кръгове е заплашителен някак или застрашителен за самото й съществуване. А тук вече минава, както казах, и вододелът на оценките към Горбачов. Затова свободният свят, демократичният свят ще го чества даже като трагична фигура, трагическа май даже трябва да е по-точно определението, тъй като той остава не просто неразбран, а заклеймен в собствената си страна.

Митоголична фигура от древногръцка трагедия?

Да, точно така, напълно ще се съглася с вас. Но той може би е човешкият символ на това разделение, което ние трябва да моделираме по по-различен начин. И той се опита да го направи. Това, което Горбачов се опита да направи, е да постигне регламентирани отношение със свободния свят, добре, да кажем със Запада. Тези най-важни споразумения, които се постигнаха в областта на сигурността и на въоръженията, и от които за съжаление днешна Русия се изтегли, те станаха именно поради правилното разбиране на Горбачов, че колкото да са различни двата свята, те могат да намерят споделен регламент на мирно съвместно съществуване, на положителни отношения. И може би неговото наследство породи след това едни доста дълголетни илюзии точно в Европа и въобще пак казвам, в по-големия, по-широкия смисъл на западния свят, че е възможно с Русия да се постигне такъв тип регламентирано, съвсем добронамерено, съвсем коректно партньорство. Аз лично смятам, познавайки историята на тези отношения, че това поне за обозримото бъдеще е трудно, да не кажа невъзможно да се постигне. Но това е единствената плоскост, върху която могат да се градят средно и дългосрочни добри, правилни отношения с Руската федерация, стига тя да пожелае да участва в това. Сега, вие зададохте за мен много, много важен и тъжен въпрос: къде са днешните Горбачов, Рейгън, Тачър, Кол ако щете? Цялата тази генерация, това поколение световни, европейски политици, които всъщност постигнаха тези договорености и това развитие на нови отношения в света – регламентиран край на Студената война, а ние днес не виждаме вече такъв тип политици, като че ли отсъстват. Има една много тъжна класическа фраза: "Природата си почива“. Може би наистина има едно изчерпване, включително на такъв политико-интелектуален ресурс не само в отделни държави, поколенчески ако щете. И може би ще е нужно едно завъртане още докато излязат новите големи таланти, големи умове на световната и на националната политика включително.

Посланик Поптодорова, бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, който тясно е работил с Горбачов, днес пише, че "хората в Източна Европа, германците и в крайна сметка руснаците са му са задължени за вдъхновението, смелостта да продължим напред с идеите за свобода“. Но по-важно е друго: какво не успя да постигне Горбачов? Какво остави и то бе променено през годините, и сега не го виждаме в новата Руска империя, не го виждаме в Кремъл? Може би Горбачов бе първият и единствен миролюбив император на Русия?

Знаете ли, докато вие формулирахте въпроса си, аз си мислех, че всъщност неуспехът на Горбачов е вътрешен. Колкото беше голям международният му успех и признат международният му успех от гледна точка на голямата политика, регионална, и разбира се, глобална, толкова по някак неуспешен изглеждаше той в рамките на собствената си държава. Но това е, пак казвам, защото може би той имаше илюзия, че е възможно с личен пример да постигве непостижимото. За мен успехът на Горбачов е недвусмислен извън пределите на Русия, на Руската федерация, на Съветския съюз, което му е признато, както виждаме, в отзивите чухме всякакви световни лидери, а неуспехът му е вътрешен, домашен, в собствената му страна, може би защото е имал очакването, че в един мощен размах, политически размах на ръководителя, вие го нарекохте император, че той ще може да постигне вертикална промяна. Но такава не е възможна. И тук неслучайно се прави пък паралел с Китай, който наблюдавайки внимателно събитията в Съветския съюз, избра обратната посока на промени, непипайки въобще идеологията, а въвеждайки пазарни принципи. Това също ще изиграе един ден лоша  шега на Китай, но това е съвършено друга тема. Въпросът е, че без да е готово обществото, помислете тази огромна държава, хиляди области, някои от които са толкова далеч от центъра, толкова далеч от Кремъл, че фактически са безконтролни, не е възможно - как да кажа – щях да кажа да изкомандваш, да въведеш такава промяна без да срещнеш съпротивителните сили отвътре. И точно това се случи на Горбачов – срещу него скочиха онези много добре установени структури в продължение на десетилетия, които имат свой мироглед, свой начин на живот, свой начин на обществена подредба ако щете, която щеше да бъде разтърсена тежко, ако бяха въведени правила на свободен избор, на демократично-обществено устройство. Така че той изконсумира тежък вътрешен неуспех, и не му беше простен пък другия, външния, международния успех.

Какъв е най-големият успех на Горбачов? Кое го прави успешен лидер?

Аз пак ще кажа, първо, той винаги ще остави едно наследство, един спомен за стремеж към свобода от държава, в която никога не е била позната, никога не се е славила със стремеж към такъв тип обществена свобода, в обществените порядки. Да, личните пориви към свобода ги е имало в литературата, изкуство, в отделни герои да речем и на Русия, и на другите нации, които съставляваха Съветския съюз. Но като обществено устройство, той е единственият, който искаше да въведе свободата като начин на обществен живот на руснаците. Мисля, че с това той ще бъде запомнен. Пак казвам, ще бъде мразен от едни, няма да пропусна да напомня знаменателната фраза на Путин за това, че разпадът на Съветския съюз е най-голямата катастрофа на ХХ век. Да, ще има такива, те докрай ще искат да заличат спомена за Горбачов като носител на свобода, фактически освобождаване на нациите, съставляващи Съветския съюз. И другият голям спомен действително ще бъде обединението на Германия. Това е такова историческо постижение, което вече никой няма да може да отрече, никой няма да може да зачеркне.

Каква е ролята на Горбачов в България? Първото, за което се сещаме всички, е вътрешнопартийният преврат и смяната на Тодор Живков.

Да, да. Но пак казвам, аз споменах за това – създаването на Клуба…

Клуба за гласност и преустройство.

Да, точно така.

Който издигна фигурата на Желю Желев и го доведе до президентския пост.

Точно така. И това беше много, много знаменателно развитие в България. Същевременно официалната власт преследваше всякакви прояви на точно такава гласност и самите членове на клуба. Аз помня тези последни 2 години от управлението на тогавашния режим на Тодор Живков, защото това беше едно опасно време в интерес на истината за всякакъв опит да се обсъждат гласно, не само публично, но гласно дори недъзите, всички пороци на тогавашната система. Така че в този смисъл Горбачов е име, което има място и в българската политическа история. И у нас, разбира се, своите врагове, своите тежки критици, всички онези, които смятаха предишната система, предишния режим за предпочитан просто, защото той създаваше удобство на определена група у нас.

Цоня СЪБЧЕВА









Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Септември 2022 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Актуални теми
Гърция-Турция
ТВ и шоу сезон 2021/2022 г.
ТВ и шоу сезон 2022/2023 г.
Sofia Open 2022
Парламентарни избори 2022 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Благоевград и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 598 267
novini@blagoevgrad24.bg

За реклама:
Тарифи (виж)
тел.: 0887 45 24 24
office@mg24.bg

Екип
Правила
©2009 - 2022 Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: