Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Доц. Нушев: Грешка е, че се опитват да организират подворието в София, игнорирайки наличието на Българската патриаршия като поместна православна църква
Автор: Йоланда Пелова 11:01 / 16.11.2023Коментари (0)390
©
Доц. Костадин Нушев – богослов, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Доц. Нушев, Руската църква отново отвори врати. В петък /10 ноември/ се състоя т.нар. Благодарствен молебен, а след това в събота и първата литургия. Как премина всичко това през вашите очи?

Мисля, че засега всичко е в един добър порядък, защото в църквата е много важно, както се казва в Новия завет, всичко да става с благоприличие и ред. Църквата е една духовна институция, в която има канонични правила, канонични норми и всички взаимоотношения се регулират от определени такива духовни принципи и духовни норми. Затова, когато има неуредици, спорове, смутове, това се счита като една аномалия, едно отклонение от нормалния порядък. И затова мога да кажа, че все пак това състояние на затворена църква, на заключен храм…

51 дена.

Което е нещо необичайно и нещо нередно да се случва, по обясними причини, обаче, но самото това обстоятелство е някакво нарушение, да кажем така, на тези утвърдени канонични норми. И доколкото вече е превъзмогнато, преодоляно това състояние, можем да кажем, че с надежда имаме основание да очакваме едно нормализиране на отношенията.

Кои бяха добрите сигнали?

Добрите сигнали според мен са това, че българските свещенослужители, определени от Българския патриарх и Софийски митрополит, бяха поканени да присъстват на отключването на храма. Т.е. от руска страна наблюдаваме вече едно по-умерено отношение, едно съобразяване с това, че все пак този храм се намира в юрисдикцията и на каноничната територия на Българската патриаршия. Отсъстват тези по-крайни изказвания, че само и единствено Московският патриарх може да се разпорежда, само той може да назначава свещенослужители. Виждаме, че сега нещата са малко по-умерени, доближават се до първоначалното устройство и управление на този тип подвория, т.е. да има един представител, а останалите свещенослужители все пак да са местни свещенослужители.

Защото при предишния предстоятел българските свещеници някак си са били изолирани, изпратени в един друг параклис, по-малък. Между впрочем, това също е важен момент – че постепенно това подворие е придобило още един храм и тази тенденция да се разширява и някак си да се обособява като едно учреждение, което е като една екстериториална институция, трябва малко да се регулират тези отношения. И както виждаме пък, държавните институции продължават проверката за статута на собствеността. 

Въпреки че Елеонора Митрофанова беше категорична, че храмът е на Москва.

Тя се позовава на този констативен нотариален акт, обаче ние виждаме, че българските институции също провеждат своя проверка. Има предписание на прокуратурата, има основания – очевидно в архивите са намерени документи, които показват, че през годините е имало прехвърляне на собствеността. Тези наши слушатели, които знаят историята, могат да се досетят, че от момента на дарението за построяване на храма в края на ХІХ век и началото на ХХ век до 1997 г. – това са доста десетилетия, и при установяване на дипломатическите отношения между царство България и Съветския съюз през 1934, 1936 г. има доста сериозни преговори за статута на този храм самата. 

Губят се и документи, доколкото знам, архиви. Говорили сме с вас.

Мисля, че в архивите могат да се потърсят, да се намерят документи. Самите съвременни руски историци посочват, че по време на бомбардировките над София 1944 г. храмът е бил доста сериозно разрушен. По това време той е бил управляван и стопанисван от Софийска митрополия. Българската държава е финансирала ремонта, реконструкцията, реставрациите. Той отново е осветен през 1946 г. и чак 1952 г. е договорката за превръщането му в подворие на Московската патриаршия. Така че през тези преходни години е много важно да се установи от архивите, от документите какъв е статутът на храма. Ако той е недвижим паметник на националното културно наследство, може да се окаже, че той има и друг статут.

Затова и вие призовахте в предходния нашия наш разговор Министерството на културата също да прегледа своите архиви.

Да, и виждаме, че тези мои предположения и скромен опит от досегашните ми изследвания за руските емигранти, за техните църковни общини се оказа, че и прокуратурата се основава на такива намерени документи. Защото аз знаех, че е имало ремонти. Един от най-добрите историци, руски църковни историци – проф. Михаил Шкаровски, в едно свое изследване за руската емиграция в България през тази епоха, след Болшевишката революция, говори много подробно за тези събития, а именно – как храмът е бил прехвърлян. И ние знаем още 1934 г., когато самата болшевишка власт, Сталин настоява да бъдат изгонени от там белогвардейците, тези емигранти, които са били под ръководството на архиепископ Серафим Соболев. И Българският митрополит – тогава е бъдещият Екзарх Стефан, той ги приютява в друг храм, в храма "Свети Николай“ на улица "Калоян“. Така че там е била българска енория. Всичко това е било с доста различен статут и затова е важно в един спокоен тон да се намерят документите, да се провери статутът.

Всичко това може да се регулира чрез едни добри дипломатически взаимоотношения. Тези напъни или опити за диктат, едно едностранно арогантно поведение мисля, че не са нито добър дипломатически тон, нито в църковните взаимоотношения се решават така въпросите.

Доц. Нушев, изненада ли ви лично вас появата на новия предстоятел, на този свещеник Владимир Тисчук?

Честно да ви кажа, не ме изненадва, защото тези подвория на Московската патриаршия са едни учреждения, които са за Руската църква, с един особен статут като нейни представителства. И както разбираме от биографията на този свещеник, той е син на предишен представител в подворието. Неговият баща отец Аркадий Тисчук е бил на тази длъжност през 70-те години от 1973 до 1975 или 1977 г.  Така че очевидно, той още като дете около 10-годишен, когато е бил е идвал тук, може би е живял за известно време. Така че най-логично е Московската патриаршия да заложи на такъв свещенослужител, особено при тази криза в момента, който чисто фамилно, биографично е запознат с предисторията на Подворието би могъл лесно да се ориентира в тези сложни взаимоотношения. А и досега е бил свещенослужител в подобен храм.

Във Виена?

“Свети Николай" във Виена, само че вижте, според мен, тук руските представители имат известна грешка.

Защо?

Защото едно е църковни храмове, както нашите задгранични православни църковни общини в Западна Европа, в Северна Америка, там където няма поместна православна църква. Например, във Виена няма австрийска православна църква. Както нашите църковни общини в Берлин, Италия, Рим, Милано, Париж, Лондон, там няма местни патриаршии, епископии. Там, в диаспора, в тези емигрантски общности, когато се организират църковни общини, православни общини, те функционират като едни своеобразни мисионерски православни общини, които нямат на тази територия поместна православна църква. Тогава те могат да си функционират по този начин, като изключителна юрисдикция на църквата-майка, която ги изпраща, така както са нашите църковни общини в Германия.

И къде е грешката, която казвате?

Грешката е, че те се опитват да организират подворието в София, игнорирайки наличието на Българската патриаршия като поместна православна църква. Тоест, те да си се обособят като една мисионерска православна руска църковна община, която да си функционира така, както са техните подвория или храмове във Виена, в Париж или Будапеща, разбирате ли? Или в Близкия изток, където имат такъв тип мисионерски църковни общини. Тоест, тук аз долавям едно неглижиране, едно игнориране на необходимостта това Подворие, все пак като представителство към Българския патриарх, към Българската патриаршия да функционира по утвърдения каноничен начин. Като една своеобразна двойна юрисдикция, като едно съчетаване, съгласуване на църковната юрисдикция.

То пак може да си бъде представителство, но не бива да се забравя, че домакин, домакин на това представителство е Българската патриаршия. И едни такива непремерени, недипломатически изказвания, опитът на базата на нотариален акт за собственост на недвижимия имот да се изгради върху такава недвижима собственост, претенция за власт, за административно разпореждане. Някак си влиза в противоречие с църковните канони, с църковните взаимоотношения. Затова казвам, че трябва малко по-голяма дипломатичност, премереност. Все пак ние имаме Българска патриаршия.

Защото колкото по-рязко се търси налагане, едностранно налагане на някаква руска доминация, толкова повече това ще поставя въпроса за смисъла на тези Подвория. Дали пък няма да се окаже, че тези Подвория са остатък от едно тоталитарно минало. И дали пък няма да се окаже, че те са едни учреждения, чрез които се прави опит за вмешателство и за влияние на външна църковна или друга светска власт във вътрешните църковни дела на нашата поместна православна църква.

А дали смятате, че случаят ще бъде продължен и разнищен докрай?

Аз се надявам, защото според мен, тази проверка, която вече е назначена от прокуратурата тя така или иначе ще достигне до някакви заключения. Тоест, министъра на регионалното развитие и благоустройтвото, според направеното му предписание от прокуратурата, очевидно ще трябва по съдебен ред да заведе някакъв иск за установяване на законноста на този констативен нотариален акт. Само по себе си, това е един въпрос за собствеността на храма. От тук нататък обаче, за мен е важно също и тази синодална канонично-юридическа комисия също да направи своята проверка и да се произнесе по това, как функционира това подворие? Какъв е неговият устав? Един устав, за който става ясно, че е бил изпратен от Московския патриарх през 2011 г. и е бил представен още на покойния патриарх Максим. Този устав приет ли е от нашия Свети синод или е само за сведение, те са се запознали с него. Този устав, противоречи ли на устава на Българската патриаршия? Той може ли да се съгласува с начина по който руската страна си представя функционирането на това подворие.

Много въпроси, които наистина чакат своя отговор.

И според мен, това са въпроси, които тепърва ще трябва да се изясняват, за да можем да видим. И затова казвам, че колкото по-спокойно, колкото по-търпеливо, толерантно се разглеждат тези въпроси, толкова по-гладко ще премине и търсенето на модуса на съвместно съществуване на тези две църковни институции, да го кажем - Представителството на Московския патриарх и Върховната канонична юрисдикция на Българската патриаршия в България.

Още по темата: общо новини по темата: 175
14.02.2024 »
08.02.2024 »
08.02.2024 »
08.02.2024 »
06.02.2024 »
06.02.2024 »
предишна страница [ 1/30 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Февруари 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
Актуални теми
Бюджет 2024
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Издирват 17-годишно момиче от Дупница
Български национален отбор по баскетбол за мъже
Кабинетът "Денков - Габриел"
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Благоевград и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@blagoevgrad24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: