Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Д-р Веселин Даскалов: В 90% от случаите на късогледство и далекогледство лазерната операция премахва очилата
Автор: Екип Blagoevgrad24.bg 14:13 / 01.06.2024Коментари (0)946
©
Д-р Веселин Даскалов, офталмохирург, в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на радио "Фокус“ с водещ Росица Ангелова. 

Очите са нашето важно сетиво, с което харесваме, обичаме, вкусваме храната преди да сме я опитали, опознаваме света, плачем, смеем се, радваме се, тъгуваме и още хиляди неща. За да се радваме на всички тези неща търсим съветите на лекаря за добро зрение и днес ви срещаме с топ специалиста в тази област д-р Веселин Даскалов. Здравейте!

Здравейте на вас и на вашите слушатели.

Правим разговора почти в края на седмицата. Как мина денят Ви днес, знам, че вие сте лекарят, който поема най-тежките операции в известна столична болница. Натоварено ли беше?

Като един нормален оперативен ден. За нас нормалният оперативен ден започва в 08.00 ч. и завършва в 19.00 ч. вечерта. Така че още не сме го завършили, очакват ни още три големи операции.

Ден, в който много пациенти минават през ръцете ви, в буквалния смисъл, нали така?

Точно така е, досега имахме малко по-стандартни операции като катаракти и малко глаукоми, а сега ни предстоят три операции с отлепване на ретина.

Да започнем началото на разговора с малко по-обикновените случаи. Зрението, което освен в следствие на някои очни заболявания, намалява и с възрастта. Необходимо ли е пациентът, ако след 40-годишна възраст забележи, че наблизо вече не може да чете, освен очилата, които традиционно взима, да посети лекар за по-сериозен преглед?

Малко допълнение на вашия анонс. Като казахте, чрез очите приемаме света. Да така е, чрез очите приемаме почти 90% от информацията, която ни обкръжава. Така че, очите са един изключително важен сензитивен орган.

Това, което ме питате, е един от най-наболелите проблеми на нашето съвремие, а именно лечение на пресбиопията. Това е биологично състояние, не е болест, което се засилва с възрастта, а именно необходимост от носене на очила за близко виждане. След 40-годишна възраст, постепенно започваме да отдалечаваме книгите и телефоните, за да можем да виждаме по-добре малките букви, както казват пациентите “ръцете ми стават дълги". Това се дължи на намаляването на възможността за акомодация - биологичната възможност на окото да фокусира образите на различно разстояние. Това нещо се засилва от 40 до 60-годишна възраст и този процес след 60-годишна възраст спира. Наистина това в нашето съвремие е един много съществен проблем, защото, ако преди 30 години пенсионната възраст за мъжете беше 60 години, сега е 65, при жените също се увеличи. Тоест,  през тези години сме в работоспособна възраст и обикновено, особено административните работници, изпитват остра нужда от корекция на зрението си за близко виждане.

Какви са възможностите на съвременната медицина? Те се подобриха и много често при нас идват пациенти, които носят очила за четене, но искат да бъдат коригирани, ако може с лазер или по някакъв друг начин да премахнем очилата, тъй като това им създава изключително неудобство, най-малкото защото ги забравят. И когато влязат в някое учреждение да подпишат някакъв документ или отидат на ресторант да видят менюто, и хоп - очилата ги няма в портфейла.

В такива случаи обикновено казваме “Забравих си очите".

Да, точно така “забравих си очите". Това е наистина голям проблем на нашето съвремие. Офталмологията и научният свят търсят начин да го реши. Опитвани са много начини за корекция, очилата си остават класическо средство, но какви са съвременните тенденции. Опитахме с лазер да коригираме роговицата, променяйки нейната форма и нейната пречупвателната способност, за да подобрим зрението за близко. Ефектът от тези

лазерни корекции на пресбиопията, на така нареченото старческо далекогледство или подобряване на зрението наблизо, се оказаха, да не кажа неуспешни, но кратковременни. Не се получи този траен ефект, който очаквахме всички. Затова в последните няколко години започнахме все по-често да предлагаме на нашите пациенти така наречените мултифокални вътреочни лещи, които се изразяват в оперативна смяна на тяхната естествена леща.

Там какъв е успехът?

Тези лещи имат траен успех общо взето, но това са пациенти между 40 и 50 години. Да премахнете лещата на такъв пациент и да му сложите нова, която ще му коригира зрението за близко и за далече, на мен лично като лекар ми се струва малко пресилено. Затова препоръчвам това да се прилага на пациенти между 50 и 60 г. Това са най-подходящите пациенти за тези мултифокални лещи.

Правилно ли ви разбрах, че колкото сме загубили зрението си до 60 години, толкова ще остане диоптърът?

Като очила за близко общо взето е така, много рядко има някаква динамика в плюсовия диапазон.

Нормално ли е след 40, 50 години да не може човек да вижда добре и надалече?

Това вече говори за патология. Ако този човек до 40-годишна възраст е носил очила за далече, то зрението му няма да се подобри. Но ако до тогава е

било нормално и изведнъж започне да не вижда надалече, тогава или има някаква патология, или се е появил някакъв диоптър, който до тогава се е потискал от наличната акомодация, която бавно и постепенно намалява с годините.

Задавам ви този въпрос, защото на пазара се предлагат очила, които са и за близко, и за далечно виждане.

Такива има отдавна, това са мултифокални очила, така наречените прогресив - за различни дистанции. Има и бифокални очила, които са за близко и за далече.

Преди 30 години, когато започнах да изписвам тези очила, те бяха лукс. Спомням си, докато работех в една немска оптика в София, каква голяма трагедия беше за пациентите, когато им казвахме, че тези очила струват по 2000 марки. Сега не са по-евтини, но може би покупателната способност на населението и нашите приоритети станаха други. Много е важно изписването на самите очила и след това изработката, за което имат думата оптиците. Те вече се научиха как да ги центрират и по-рядко има дълъг процес на адаптация.

Кога се налага трансплантация на роговица и може ли по този начин да се възстанови изцяло зрението?

Трансплантацията на роговицата е една от най-старите хирургии за трансплантация на орган въобще. Първата трансплантация на роговицата е направена още в началото на ХХ век - 1905 г., така че

имаме много световен опит. В България първата трансплантация е направена 50-те години на ХХ век и също е натрупан достатъчно опит, вече 60-70 годишен. Проф. Иван Василев, проф. Константинов, акад. Пашев още 1938 г. започва да трансплантира роговици в България, но първите опити са били неуспешни. Така че, в света има много натрупан опит за този вид хирургична интервенция на очите.

Това означава ли, че тази операция не крие рискове?

Напротив, крие рискове. Искам да уточним, ако преди говорехме за трансплантация само в цялата дебелина на роговицата, на цялата тъкан, то днес вече извършваме послойна трансплантация. Трансплантация само на задната стена на роговицата, така нареченият ендотел.

Трансплантираме само предните отдели на роговицата, запазвайки задната стена.

Това са новите тенденции в трансплантацията на роговицата, които са по-безопасни, по-успешни, и с по-бързо възстановяване на зрението на пациентите. При трансплантацията на роговицата трансплантираме биологична тъкан. Така че, във всички случаи, особено при цялостна трансплантация, има риск от биологично отхвърляне, от биологична реакция.

Както при други органи, които се трансплантират.

Както при другите органи. И това е обикновено в около 30% от случаите, това не можем да го контролираме. Естествено използваме медикаменти, изписваме на пациентите високи дози кортикостероиди, цитостатик и т.н., които да подтиснат тази реакцията на отхвърляне, но не винаги се справяме успешно. Бих казал, че все пак 70% успеваемост не е никак малка.

Що се отнася до т.нар. макулна дегенерация, там какви са възможностите за лечение?

Макулната дегенерация в последните 15 години бележи революция. Смятам, че наистина много се направи в световен мащаб и голяма част от медикаментите вече са и у нас.

Трябва да изкажа голяма благодарност на фирмите и на Националната здравно осигурителна каса (НЗОК). В момента два от тези много скъпо струващи медикаменти се реимбурсират на 100%.

Макулната дегенерация е хронично заболяване, има пациенти с по 30-40 инжекции, които ги инжектираме директно в окото. Те потискат факторите, които стимулират заболяването.

Това инжектиране е периодично, не е ежедневно. Има определени схеми. Първата година се поставят 7-8 инжекции в окото, след това дозите постепенно се намаляват, докато, след около третата година, стигнем 2 или 3 годишно. Една такава инжекция на свободния пазар струваше 2000 лева, сега пациентите имат достъп и 100% се реимбурсира от касата. Говорим за влажната форма на макулната дегенерация. Все още науката е длъжна на пациентите и на заболяванията при т.нар. “суха форма на макулната дегенерация", атрофичната форма, при която засега можем да помогнем само с витаминозно лечение през устата. Но дебело искам да подчертая, че и там има напредък. Залага се на генното инженерство, на стволови клетки, на медикаменти, които ще регенерират тези атрофични зони. Очакваме съвсем скоро да се появят на пазара за масово приложение.

Децата все повече време прекарват пред дигиталните устройства. Вие лекарите многократно алармирате, че това води до увреждане на зрението.

Има ли тенденция за повече заболявания на очите в ранна възраст?

Още преди пандемията, на един от европейските конгреси по офталмология, на които ние сме редовни посетители и участници, имаше специална тема - “Миопията - пандемия за човечеството".

Тези електронни устройства, без които не можем вече в ежедневието, прекалено много се използват от децата. Забелязва се трайна тенденция на увеличение на диоптрите на късогледство при малките деца. Още 2-3 клас, чатейки си непрекъснато с телефоните, те получават спазъм на кумулация. Ако в началото това е лъжливо късогледство, лъжлива миопия /късогледство б.р./, то след една година става трайна. Така че има наистина голямо увеличение. Мисля, че сме наясно защо в Гърция забраниха използването на GSM-те в училищата и не само там, а и в много други европейски страни.

Така че трябва да се замислим за това. Има увеличение на рефракционните аномалии и то специално на късогледството.

А що се отнася до астигматизма, който също е така често срещан сред децата, възможно ли е той да се лекува с лазер?

Астигматизмът е генетично обособен. Това е състояние на роговицата, при която един от нейните меридиани, защото тя е една частична елиптично-сферична повърхност, пречупва по-силно, другият по-слабо. Това нещо се коригира с т.нар. цилиндрични стъкла. До три диоптъра е съвсем поносимо, големият астигматизъм над 4-5 и 6 диоптъра е трудно поносим.

Да, съвсем логичен въпрос е какво от тези рефракционни аномалии може да се коригира с лазер?

Аз съм един от пионерите в България, които са започнали да използват тази хирургия преди 25 години. Тя много се промени, стана още по-щадяща, още по-успешна. В днешно време коригираме с лазер диоптри - до 10 късогледство, до плюс 6 далекогледство, до 4 диоптъра астигматизъм. Успеваемостта с лазерните операции на тези рефракционни аномалии - късогледство, далекогледство и астигматизъм, е 90%.

Тоест, 90% от пациентите нямат нужда от очила след тези операции.

Има ли възрастови ограничения за прилагане на този метод - горна, долна граница?

Чудесен въпрос, благодаря ви. Ами долната граница е определена от Закона - 18-годишна възраст, за да станат пълнолетни. По принцип, все още не е зряла роговицата, не е зряло окото. По биологични данни цялостното завършване на рефлекционните възможности на окото и анатомичното му развитие завършва още на 7-8-годишна възраст, но късогледство се развива и след това.

Аз препоръчвам този вид операции след 20-21 годишна възраст. Между 18 и 21 г. може да се направят два контролни прегледа в рамките на 6 месеца. Ако няма динамика на диоптрите, можем да пристъпим към операция, това е долната граница 18-19 години.

Горната граница обикновено се смята до 60 г., но това е малко пресилено. Аз бих я свалил до 50 г. и след това имаме възможност за избор. Защото при някои пациенти, както знаем катарактата се подмлади, затова не е лошо да направим щателен преглед. Ако този пациент е вече на 50 години и има някакъв диоптър за късогледство, трябва да преценим дали ще бъде по-добре за него с лазерна операция или чрез смяна на неговата леща.

Вие сте специализирали в Лондон, в Германия. Това, което България при здравето на очите, доближава ли ни до европейските практики?

Може да ви се стори нескромно, но наистина сме доста близко до тях. Общо взето България има достатъчно техника, достатъчно обучени специалисти и почти няма нещо, което да не правим. Голяма част от практиките не са опит, защото вече имаме достатъчно практика и достатъчно добри резултати.

Длъжни сте да го правите, д-р Даскалов, защото т.нар. медицински туризъм в Турция е сериозна конкуренция за българското здравеопазване?

Така е, в офталмологията е абсолютно по същия начин. Много пациенти ходят в Турция да се лекуват. За съжаление, голяма част от заболяванията, за които отиват, в Турция също не могат да ги лекуват и пациентите се връщат разочаровани. За съжаление, не всичко и на всяка цена може да се направи.






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Парламентарни избори 2024
Григор Димитров в турнири през 2024 година
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Опасно време в цялата страна
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Благоевград и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@blagoevgrad24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: