Националната футболна лига е създадена през 1920 г. Това ще рече, че професионалният американски футбол има история на повече от 100 години. И ако за този период от век и малко има страшно много спорове за това кой е най-добрият куотърбек, кой е най-добрият дефанзивен футболист, кой е най-великият мач, кой е най-добрият треньор и коя фенска маса е най-отвратителна, то има един аспект от играта, за който всички са единодушни.

Най-лошото треньорско решение принадлежи на Пийт Керъл. Американецът бе треньор на Сиатъл Сийхоукс в може би най-доминиращия период на "орлите рибари". За 13 години начело на Сиатъл в периода 2010-2023, Керъл изведе Сиатъл до две участие на Супер боул - през 2014 и 2015. Сиатъл спечели първия срещу Денвър Бронкос на Пейтън Менинг, но година по-късно Керъл и неговият треньорски щаб направиха показно по самосаботаж.

Доминиращата защита на Сийхоукс, която бе по-известна като "Легиона на гибелта" и атомното нападение с Маршан Линч, Ръсел Уилсън, Крис Матюс, Дъг Болдуин, бе на броени секунди и 1 ярд от това да спечели втора поредна титла. Постижение, което не бе правено от 2004 и 2005, когато Ню Ингланд Пейтриътс на Бил Беличек и Том Брейди се утвърждаваше като династия. Ако през 2014 г. защитата на Сиатъл прегази офанзивата на Денвър, то 12 месеца по-късно мачът бе далеч по-интригуващ и завързан. Тогава от другата страна бяха именно "патриотите" на същите тези Брейди и Беличек. Първото полувреме на Супер боул 49 в Аризона завърши при резултат 14:14, а в средата на последната четвъртина Сиатъл водеше с 10 точки. Тогава Брейди за пореден път доказа, че е най-великият на своята позиция. Точно като Майкъл Джордан, Рони О'Съливан или Юсейн Болт. Том измарширува до енд-зоната на Сиатъл два пъти и изведнъж Пейтриътс водеха с 4 точки при оставащи две минути.

Сиатъл не се отказа и нападението на "орлите рибари" стигна до последния ярд в противниковото поле. "Яйцето" бе на 99-ия ярд, 26 секунди до края на мача и втори от общо 4 опита за тъчдаун. Всички бяха наясно какво ще се случи и къде ще отиде топката - в ръцете на Маршан Линч. Рънингбекът на Сиатъл бе направил страхотен двубой до този момент - 24 носения за 102 ярда и 1 тъчдаун; 1 хванат пас за 31 ярда. Линч правеше мач, който напълно отговаряше на прякора му - "Режим звяр". Линч бе спрян при първия даун на Сиатъл, но по онова време нямаше защита и дефанзивен координатор на света, който да спре Линч 4 пъти от линията за 1 ярд. Но вместо Сиатъл да следва пътя на логиката, Пийт Керъл и неговите подопечни решиха да влязат в историята не с втори Супер боул, а с най-неадекватното решение в историята на играта. Топката бе вкарана в игра в ръцете на Ръсел Уилсън, но вместо той да я даде отново на човека зад себе си, на 26-годишния куотърбек му бе наредено да подава към уайд-рисийвърът Рикардо Локет. Всичко това обаче бе предугадено от отговорника за защитата на Пейтриътс Мат Патриша. Никому известният корнербек Малкълм Бътлър знаеше какво ще се случи и изпревари Локет до топката, правейки най-важния "интерсепшън" в цялата си кариера. Гейм, сет и мач! Ню Ингланд и Бостън за пореден път изпаднаха в делириум, докато Сиатъл получи еднопосочен билет първа класа за Пандемониума на Джон Милтън.

Пийт Керъл собственоръчно простреля отбора си в двете капачки на колената, отне MVP трофея на Линч и се превърна в най-мразения човек в северозападното крайбрежие на Щатите. 

След това дойде ред на въпросите, а след тях и на конспирациите.

Линч може и да беше най-добрият на своята позиция в онези години, но рънингбекът на Сийхоукс хич не се имаше с медиите. Не даваше обширни интервюта, не се усмихваше на журналистите и не покриваше критериите за "медийна звезда". В медийната седмица преди Супер боул 49, в която и двата отбора са принудени да дават интервюта и да говорят пред медиите надълго и нашироко, Линч даде един и същ отговор 30 пъти!

"Тук съм, за да не ме глобят!"

А това, разбира се, не се хареса нито на НФЛ, нито на журналистите! Това му поведение по никакъв начин не спомогна да поизчисти реномето и имиджа му на бандит и пройдоха. Мнозина фенове на Сиатъл и до ден днешен са убедени, че Керъл е искал да направи именно протежето си Ръсел Уилсън MVP и да отнеме от заслужената слава на Линч. Каква ирония само...

Именно това бе последният Супер боул за Сиатъл. Последваха години с негативни рекорди, никакви плейофи и позор след позор. Това се промени през 2024 г., когато дългогодишният генерален мениджър Джон Шнайдер бе преквалифициран и в президент на футболните операции. Именно той трябваше да назначи наследник на уволнения Керъл. Шнайдер си избра Майк МакДоналд - досегашният дефанзивен координатор на Балтимор Рейвънс. МакДоналд получи 6-годишен контракт, въпреки че по онова време бе най-младият старши треньор в НФЛ. Решение, което не бе прието с много доверие в Сиатъл.

Две години по-късно Сиатъл спечели втория си Супер боул. Вчера Сийхоукс надвиха именно Ню Ингланд Пейтриърс в Супер боул 60 в Сан Франциско - домът на Форти Найнърс. Най-големият враг на Сиатъл в исторически план. 

11 години по-късно съдбата върна на Сиатъл това, което им отне през 2015 г. Фортуна за пореден път доказа, че действа по свой собствен регламент. Малкълм Бътлър, който преди 11 години донесе титлата на Ню Ингланд, бе поканен вчера да удари камбанката преди първия съдийски сигнал. Маршан Линч пък бе главно лице в реклама на Найк, която бе излъчена след края на мача.

"Горчивото има вкус на сладко"

Нека сега някой да оспори, че вселената работи по мистериозен начин...