Всички сте долни и безсрамни лицемери

Всички помните 17 ноември 1993-а, нали? 32 години се сещаме с умиление, носталгия, тъга, горчилка и тежка въздишка вечерта, в която националният ни отбор смълча "Парк де Пренс" в Париж и оскубахме "петлите" за крайното 2:1, с което се класирахме за най-успешния ни Мондиал в историята. Всички помните двата кинжала на Йордан Лечков във вратата на Бернар Лама, но сещате ли се в 90-ата минута кой асистира на Данчо за златния му гол с бронзов оттенък, съдейки по постижението ни в САЩ през лятото на 1994-а? Любослав Пенев. Мъж във всеки един аспект на думата, който години е давал всяка капка пот, кръв и сълзи за Локомотив Пловдив, ЦСКА, Компостея, Селта, Валенсия и Атлетико Мадрид, а сега всеки един е длъжен да му се отплати.

Малцина са медиите, които назовават "коварната болест" и "онкологичното заболяване" с истинското ѝ име - рак/тумор, защото са се научили да обслужват нечии интереси или да са в крак с времето, т.е. политкоректни. Колегите до такава степен механично и автоматично изписват "коварна болест", че не си дават сметка за обикновения читател, който иска да разбере, по дяволите, каква точно е диагнозата на легендата ни. За щастие, има медии с топки, които разбраха, че става дума за рак на бъбрек. Някогашният ни селекционер вече знае как да финтира "коварната болест", защото пропусна Мондиал '94 поради рак на тестисите. Двубой, който печели и се връща на терена по-силен и по-мъж от преди. По-голям мъж от всеки, който не смее да назове врага с истинското му име.

След като стана известно, че Любослав Пенев е хоспитализиран в Германия, а сумата за лечението му от около 300 хиляди евро е непосилна за семейството му, множество клубове, особено тези, за чиито отбори е играл, започнаха дарителска инициатива, отправена към привържениците. Да, много е сладко, че се насърчава и се приканва обикновеният човек да си отвори сърцето и джоба на прага на еврото, докато сме без правителство. И тук стигаме до лафа, че богатите ще стават по-богати, а бедните - по-бедни. Един журналист не попита ЦСКА, Валенсия, Атлетико Мадрид или някой от другите, отворили сметка защо самите клубове не се разбраха като джентълмени да отделят по 100 хиляди евро, за да покрият лечението???? Четири питанки, с колкото и Васил Левски ни пита вече над 150 години, народе.

Окей, българинът за пореден път доказва, че има огромно сърце и смирените, тези които имат по-малко, са по-щедри от костюмарите по високите етажи на ЦСКА, Локомотив, Валенсия, Атлетико, Селта и Компостея, но не е нужно да ги караме да си бръкнат в джобовете, за да си отворят сърцата. В моменти като този, когато времето е лукс, с който господин Пенев не разполага, е редно да се действа със светкавичен замах. Вместо това Ботев Пловдив, Локомотив Пловдив, Лудогорец, Левски, Селта, Атлетико и Валенсия пуснаха в социалните мрежи роботизирани съобщения с "морална подкрепа", вероятно написани от изкуствения интелект, колкото да отбият номера и да не бъдат справедливо обвинени в безразличие от обществото. В България се организираха няколко футболни турнира с благотворителна цел, а парите да отидат по дарителските сметки към Пенев. Ако ставаше дума за набиране на средства за бездомните, сираците или гладуващите в Африка, щеше да е обосновано, защото тях винаги ще ги има, но Любо няма да е вечно тук и трябва да се бори сега.

Както родните ни футболисти са отговорни за състоянието на първенството и националния ни отбор, така гореспоменатите клубове имат отговорността да се разделят с незначителното за повечето от тях перо, което няма да се усети от годишния бюджет и няма да е обложено с данъци. Вместо това цесекари и левскари се обединяват ръка за ръка, рамо до рамо по братски за автора на най-ценната асистенция в историята на българския футбол.

България и българинът имат много недостатъци, никой не е идеален и няма да бъде, но коравосърдечието не е един от тях. Любо, Боби, Хубси, футболът не ви заслужава. Клубове????