 © facebook.com/kamen.alipiev |  |
Един от най-известните български спортни журналисти - Камен Алипиев, даде специално интервю за предаването "Спортът на Фокус" на 23 юни. Баскетболният специалист сподели своя анализ за изминалия сезон в Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада.
Стана ясен новия шампион в НБА. Това е отборът на Оклахома Сити Тъндър. Сега, на живо ще включим един от най-реномираните български спортни журналисти, за който няма нищо скрито в играта с оранжевата топка. Казвам добър вечер на г-н Камен Алипиев и му благодаря изключително много за времето и бързия отговор, който ми даде днес. Добър вечер, г-н Камен Алипиев. Как сте?
- Здрасти. Много съм добре, но чак пък няма нищо скрито. То сигурно и на Желко Обрадович още не са му ясни всички неща в баскетбола или на треньора на новите шампиони Оклахома Сити Тъндър - Марк Дейно. Така че има скрити неща, не баш така. Благодаря.
Добре, взимам си поправка. Нека тогава да ви върна по-малко от 9 месеца назад. Имахте ли в началото на сезона някакви очаквания, че титлата може да се озове именно в Оклахома?
- Честно казано, аз по-скоро смятах, че ще отидат на финал Бостън Селтикс от Източната конференция и Денвър Нъгетс от Западната, заради наличието на Никола Йокич, който определено според мен продължава да бъде най-добрият играч в НБА. И цялата година правеше рекорд след рекорд. Вярно е, че Денвър на практика нямат кой знае колко силен отбор, с много къса пейка са, и загубиха точно в "OKC" в една доста сериозна драма в плейофите. Така че определено не очаквах Oклахома, макар че много по-вероятно беше те да стигнат до финал, поне на Западната конференция, отколкото Индиана да спечелят Източната, защото те пък съвсем не бяха слагани в сметката и дори завършиха четвърти в редовния сезон.
Г-н Алипиев, баскетболът е игра на логика, особено в плейофите няма как по-добрият отбор да не спечели. Все пак става въпрос за серия до 4 победи от 7 мача. Имайки предвид колко много контузии, като започваме от Джа Морант с Мемфис, Стеф Къри с Голдън Стейт, Денвър също имаха контузии, сега Тайрис Халибъртън в най-, най-, най-решителният момент реши да му се скъса ахилеса. Заслужена ли е титлата, колкото и странно да звучи, при положение, че Оклахома завършиха редовния сезон на първо място на Запад?
- Първо, да забележим, че освен Тайрис Халибъртън, ахилес скъсаха още двама играчи, които не знам защо носят същия номер - 0. Първо Деймиън Лилард, след това Джейсън Тейтъм. Това означава отсъствие от играта около една година. Това е може би най-тежката контузия в момента в баскетбола и почти никой не се е върнал същият играч след скъсан ахилес. А що се отнася до това дали е заслужено, аз мисля, че е напълно заслужено. Кой се е контузил и кой не се е контузил вече е въпрос на управление на спортната форма и на това, че високите натоварвания винаги взимат жертви. Но по принцип "OKC" имат един съвсем нелош отбор, в който блести естествено Шей Гилджис-Александър, но имат и добри високи играчи като Чет Холмгрен и Хартенщайн. Въобще те са доста добре балансиран отбор. По-скоро атаките срещу тях са, че тъй като се опитват едва ли не Шей Гилджис-Александър да го избутат като в момента най-добрия играч в лигата, имаше доста ситуации, в които точно срещу него се свират много повече нарушения, отколкото срещу другите баскетболисти. Включително и в мача, който се изигра и завърши рано тази сутрин. Той имаше много лош процент при стрелбата от игра, да кажем нещо от рода на 4 от 14, но вкара 11 наказателни удара, което за него е нещо съвсем нормално. Мисля, че завърши и с 11 асистенции, което е по-голямата изненада. Във всички случаи Оклахома бяха отбора, който имаше най-стабилните показатели в редовния сезон. Ако се върнем наистина толкова месеци назад, най-голямата сензация бяха Кливланд Кавалиърс, които започнаха по един изключително убедителен начин. Те също пострадаха от контузии точно в плейофите, а играха невероятно – спечелиха Източната конференция. Но в тази задочна битка между Изтока и Запада за домакинското предимство, ако се срещнат двата отбора на финалите, на практика Оклахома Сити водеха и те завършиха като отбора с най-добър баланс в целия редовен сезон. Ти казваш, че баскетболът е игра на логиката и аз съм напълно съгласен. Това не е футбол, слава Богу. Доста по-сложна игра, с много повече детайли е баскетболът. Естествено, във футбола пък се изисква изключително солидна физическа издръжливост, много комбинирана аеробна и анаеробна работа и не може да се подценява. Разбира се, неслучайно е най-популярният спорт в света. Но така или иначе баскетболът има своите закони, особено както ти подчерта. В плейофни серии е много трудно, особено в дълга серия отборът, който има по-малко аргументи, да спечели. И въпреки това, тази сутрин имаше изключително реален шанс Индиана да спечели като гост, но се получи тази контузия, скъсения ахилес на Тайрис Халибъртън след брилянтно начало за него в мача. Той вкара три от четирите си опита от тройката. Чувстваше се достатъчно сигурен, въпреки че всички знаят, че в предишните два мача го измъчваше и контузия в прасеца. И особено в мач № 5 той беше достатъчно далеч от своята ефективност. Но така или иначе като правим анализ на годината, можем да кажем, че Оклахома Сити са заслужено шампиони за първи път в историята си. Друг е въпросът, ако се разровим в историята на самия отбор и начинът, по който той беше откраднат от Сиатъл. Дали това не е най-големият обир в НБА? Особено хората, които идват от Западния бряг и големите фенове на Сиатъл Суперсоникс и до ден-днешен ненавиждат Оклахома точно по този повод. Въпреки, че в Оклахома имаха и други ситуации – с Кевин Дюрант, с Ръсел Уестбрук. Един отбор, който беше изключително силен, те не можаха с него да станат шампиони. Сега успяха и това със сигурност е успех на целия град, който определено се показа като общност, независимо че като цяло едва ли са много щастливи във фронтофиса на НБА в Ню Йорк. Поради простата причина, че на финала играха двата най-малки пазара в лигата и това се отрази и на телевизионните рейтинги. Което само по себе си е парадокс, защото плейофите тази година бяха страхотни, финалната серия беше чудесна – в 7 мача се реши за първи път от 2016-а, когато Кливлънд излъгаха Голдън Стейт Уориърс, пак след една страхотна глупост на Дреймънд Грийн, който беше изгонен в петия мач. Това е нещо, което е супер според мен за лигата. Вярно е, че отборите са малки, но в крайна сметка защо винаги трябва да печелят отборите от големите пазари и от големите градове. Сега ще видим какво ще стане и с Лос Анджелис Лейкърс след тази потресаваща сделка, която превърна франчайза от града на ангелите в най-скъпия спортен отбор в целия свят. Няма значение да ли е американски футбол, футбол, баскетбол, бейзбол или хокей - никой друг отбор не струва толкова пари. Това е определено сделката на годината.
Искам един въпрос за финал да ви попитам, г-н Алипиев. С много мои приятели, познати сме си говорили, дори колеги: защо според вас Никола Йокич не получи приза за Най-полезен играч на сезона?
- Това е една много дълга "енбиейска" история, която на практика не дава кой знае голям кредит на един и същи играч в последователни сезони. И тази година се изчака Денвър да отпадне от Оклахома преди да бъде обявено класирането за MVP. То се забави с може би около месец в сравнение със стандартното обявяване на най-добрия играч за редовния сезон, или поне с няколко седмици. Хората, които гласуват, много често смятат, че за да получи някой 3 или 4 години поред приза за Най-добър играч в НБА, той трябва да е някакво богоподобно същество. Трябва да е Бил Ръсел или Майкъл Джордан, да има абсолютно легендарен статус. Йокич още върви по този път с единствената си титла от 2023 година. Но най-важното в този случай е, че на нас много ни пука кой е получил тази награда, че всички спорим за това. Основано ние го смятаме за близък до нас, като представител на балканска държава, въпреки че не знам колко са ни близки сърбите…
Точно така.
… но това е друга историческа тема. И в крайна сметка най-готиното е, че на Йокич въобще не му пука. От всичко това е най-хубавото нещо – той е абсолютно над нещата. Разполага с феноменален баскетболен интелект, мачка атлети, които са залягали във фитнеса стотици часове повече от него. Той просто прави нещата да изглеждат изключително лесни, въпреки че повярвай ми, всеки един човек, който прави тия неща, като него, наистина би трябвало да има някакъв божествен статус, защото той се доближи до най-великите центрове в лигата. Неговата кариера има още поне няколко години да се развива стига да бъде здрав. Дано, дай боже. |
Зареждане ...
