
ЗАРЕЖДАНЕ...
Свидетелка по дело срещу братя Галеви пребори коварния рак | ||||||
| ||||||
Съдбата на младата Вергиния Чочева (29 г.) вече две години се коментира с вълнение в Дупница. Жената, ексшеф на отдел "Култура" в общината, води тежка битка с рака. Мнозина й се възхищават на силния дух - тя самата си дава кураж, че ще успее и че дори е преборила болестта. Според нея обаче е по-трудно да надмогне обидите от "благодетели", от управата на града. 7-8 месеца, след като Чочева беше оперирана в София, кметът Атанас Янев (60 г.) я уволни. Сега тя живее с пенсия от 100 лева - макар че според заключението на ТЕЛК може да работи. Гледа и 7-годишния си син Митко, който също е болнав - претърпял операция на сърцето, лекували окото му, появила се и херния. (Със съпруга й се разделили, когато Митко бил на 10 месеца.) "Заради детето ще се боря докрай! За да живее то, ще живея и аз", категорична е Чочева. Тя се съгласила да оглави "Култура"-та на общината през ноември 2007 г., скоро след като на кметския стол седна бизнесменът Янев, подкрепян от бившите барети Пламен Галев (41 г.) и Ангел Христов-Геле (40 г.). Явила се на конкурс. "По това време учех културология в Югозападния университет "Неофит Рилски" - спомня си Вергиния. Помогна ми и това, че готвех дипломна работа на тема "Културната политика на Дупница". Покани ме да кандидатствам Силвия Балинова, тя беше вече зам.-кмет (впоследствие напуснала по неясни причини - бел. ред.). С нея сме и приятелки. Приех." Още при първото прослушване в кабинета на кмета я одобрили именно "покровителите на града", т.нар. Братя Галеви. "Тя е наш човек, става!", отсекли Братята, неясно защо. На Вергиния не й се вярва в този момент Пламен Галев да си е спомнил, че в местното РПУ е бил в един екип с баща й. (Димитър Чочев сега е пенсионер, работи като охранител, за да помага на дъщеря си.) Всичко потръгнало добре - до един профилактичен преглед през юни следващата година. Открили й злокачествен тумор на щитовидната жлеза. "Сутринта бях закъсняла за работа и реших да не ходя на прегледа - спомня си младата жена. - А и нямах оплаквания. Колежки ме накараха да се явя. Добре, че отидох... Добре,че навреме го откриха - иначе след 2 месеца щях да умра. Казаха ми го лекарите във Военномедицинската академия." Операцията на 2 юли 2008 г. била сполучлива. Останала в болницата 3-4 дни. Лечението продължило с радиоактивен йод. То се прави само в два кабинета в столицата. "Голяма мъка е - разказва Вергиния. - Влизаш в една много тясна стая и престояваш вътре 7 дни. Много е потискащо, направо кошмар. Но това ти поддържа живота - нямаш избор. Поглъщаш съответната доза йод. Като излезеш, избягваш контактите. Особено с деца, защото е опасно за тях - това си е радиация с определена доза. По цял месец избягвам да доближавам детето си." Макар и в болнични, често ходела на работа. "Дори съм мъкнала табуретки и подиуми преди някой концерт - спомня си Чочева. - С бинтована шия аранжирах една от експозициите във фоайето на общината. Представяте ли си?!" След като ТЕЛК й признала 50% инвалидност, на 9 февруари м.г. тя се върнала на мястото си, но почти веднага усетила, че се канят да я уволнят. "Изхвърлиха ме - макар да знаеха диагнозата ми и че съм с малко и тежко болно дете. Това е нечовешко! Решиха, че болна не им трябвам", казва Чочева. Не подписала заповедта за уволнение, която е с дата 10 март 2009 г. Връчили й я пред двама свидетели. Водила съдебни дела. Оказва се обаче, че кметът и администрацията са спазили чл.12 от Закона за държавния служител. Просто изтекъл изпитателният срок и след това не й подновили договора. Кюстендилският административен съд, а после и ВАС, решили, че уволнението е законно. Сега адвокати, наети от граждански организации, готвят жалба на Вергиния Чочева до съда в Страсбург. "Ще спечеля - казва тя, - но няма да плащат хората и общината, които ми причиниха всичко. Ще го поемат данъкоплатците. Това не е справедливо!" Младата жена е огорчена и от интригите, и лъжите, разнасяни по неин адрес. Зам.-кметът Йордан Йорданов например казал пред репортери, че общината й помагала с пари за лечението. "Не е вярно - гневно отсича Вергиния. - Единствено от фармацевтичното дружество "Актавис" в Дупница, където работи майка ми, отпуснаха 700 лева и съм им благодарна. Общината, кметството, Галеви - никой не ми е помогнал със средства. А аз и не искам вече. Ще се справям сама". "Благодетели" на думи се оказвати прословутите Галеви. За да разобличи лъжата им, че били дали за лечението й 2000 лева, тя специално ходила до София, разпитвала лекарите. Преди повече от месец Чочева се яви като свидетел по делото срещу "братята" и петима техни авери, което се води в Кюстендил. В залата направо заявила, че Галеви са всемогъщите управници на Дупница, че те уволняват, назначават, отлъчват, удостояват. "Така си е - добавя тя пред репортер на "Труд", - те казват всичко за Дупница. Дори и когато вече ме бяха уволнили, Пламен Галев ме срещна на площада в Дупница. Каза ми: "Не се притеснявай. Ние може и да те върнем пак на работа в кметството!" Кипна ми! Защо пак те да решават дали да ме върнат, или не?! Пак те! Те направили това и това, те построили парка "Рила", столовата в училище "Отец Паисий", басейни и пр. Как ще са те! Да не би да е правено с техни пари?!" Дупнишкият кмет Янев избягва да тълкува "случая Чочева". "Никому нищо лошо не сме направили, а сме помагали на много хора. И не гледаме в миналото, а само напред!" - казва той и дава да се разбере, че за него тази история вече е приключила. По свой начин напред гледа и Чочева. Надеждата й преди всичко е "да държи фронта" и детето й да оздравее напълно. Няма намерение да се изнася от Дупница, макар да е наясно, че тук ще й бъде трудно, че едва ли ще си намери работа. "Всеки ден ме търсят хора със същите здравословни проблеми от цялата страна - казва тя. Окуражавам ги, давам им съвети - най-вече да не изпадат в паника... Важното е да не се предаваш. Дори да не се отпускаш. И срещу болестта, и срещу хорските наглости трябва да си силен. Тогава всичко има смисъл." Източник: в. "Труд" |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg