Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Ангел Янков, директор на Регионалния етнографски музей - Пловдив за прогреса на дейностите по експозицията в Синята къща.  

На какъв етап е работата ви, г- н Янков?

Ние сме далеч още от подредба на експозицията, защото в момента върви цялостно преустройство на къщата и оформянето на тази сграда като музей, с постоянна експозиция в бъдеще време. Има много работа да се свърши, свързана с различните направления - архитектура, отопление, ВиК, електричество. Вътре къщата е просто останала на равнището от преди няколко десетилетия. Фасадата й е нова, реставрирана, макар че и тя не е завършена нацяло, тъй като традиционните за пловдивските къщи капаци не са сложени, и няма как да се сложат докато не се направи ново скеле, и не се анкерират с метални болтове - шипове тези тежки метални капаци. Но това на този етап няма как да стане. Сега ние мислим за цялостната нова визия на къщата. Тя е национален паметник на културата, така че топката в момента е в НИНКН, или Министерството на културата.

След като дойде проектът, ще се обяви обществена поръчка. Има смяна и на дограма. Приземният етаж има 99% влага, мазилката се люпи, нищо не е правено там, не само в последните години, а и в последните няколко десетилетия. Има доста работа преди да преминем да говорим за експозиция.

На този етап развиваме и идейният проект, за това мога да ви кажа.

Добре, ще говорим и за него. Значи по тази къща нищо не е реставрирано, освен фасадата? Тя беше боядисана, нали така?

Ами, само да ви кажа следният факт: вътре са освежени някои пространства, но са боядисани  радиатори, които не работят от края на 90-те години. Всичко това трябва да се махне, да се изчисти – говоря за тръби. Първият етаж е на замазка. Там идеята е да се сложи паркет или дюшеме, ако е възможно. Но в момента аз нищо не мога да кажа преди да имам одобрението на цялостния проект за реставрация на къщата.

Но вие сте направили такъв проект за реставрация, поискали сте и средства?

Да. Проектът е в Министерството на култура.

А какви средства са ви необходими? Имате ли ги вече налични?

Средствата? Аз смятам, че това е по-малкият проблем, тъй като средства винаги ще се намерят, когато се касае за пускане в действие на тази сграда, която е една от уникалните къщи в Стария град. Смело казвам, че е от уникалните къщи, защото тя наистина е такава. Тя изглежда фантастично на това малко пространство, защото нейната площ е много минимална, но тя се извисява там над всички останали къщи и е в чудесен ансамбъл с църквата "Св. Неделя". Знаете, тя е на кюше, използвано е това предимство на това място, има много интересни конструктивни решения, сводести прозорци, декоративни колони, които се развиват във височина на двата етажа.

За къщата знаете, че е горяла в края на 70-те години, но на първия етаж е запазен и автентичен портрет, предполага се, че е на собственика. Има и други неща, които са запазени на това ниво. А вторият етаж е изцяло реновиран, реставриран, така да се каже, след този пожар. Къщата тепърва предстои да се утвърди като едно от местата за модерни музейни пространства в Стария Пловдив. Защото нашата идея е да направим нещо, което го няма досега в Пловдив и там да развием етнографията на града. 

А сега, кажете малко повече за вашите идеи?

Вижте, с работно заглавие ние нарекохме тази бъдеща нова експозиция "Модерният Пловдив". И този модерен Пловдив ще се различава по своя фокус и подход от всички други експозиции в града, тъй като ще бъдат разгледани различните аспекти през призмата на културните и социални особености на хората, които са живели в града, ще се съсредоточим върху начина на живота, ежедневието, социалните отношения на старите пловдивчани, ще изследваме как тези аспекти са се променили под влияние на модернизацията.

Защото, ако се тръгне от една историческа рамка, то разказът би трябвало да започне от средата още на XIX век и финалът трябва да бъде отворен във времето, защото градът остава жив и след нас. Защото етнографията, или етнологията, не изследва само миналото, но и настоящето. Тук ще има една нова тема за града – градска среда, свързана с архитектурата, как се променя Пловдив през това време, алафрангата като нов модел и начин на живота в Пловдив.

Това е път от и към Европа. Ще бъдат разгледани характерните икономически отрасли в Пловдив, какво става в годините преди и след Освобождението. Появява се нова тема - първата пивоварна в Пловдив, българска търговска марка "Каменица" се появява, тютюнът и ролята му за Пловдив. Пловдив е и един от големите тютюневи центрове. Не знам дали е известно, но в Пловдив са произведени първите пури в тютюневата фабрика "Орел", кварталът на тютюневите складове и досега знаете колко се коментира. Но това може да бъде отразено в тази нова тема в историята, тук, в етнографията, градската култура, защото ние съхраняваме в един от нашите фондове и колекции от търговски сандъци, които се вписват в темата. Кулинарната култура, новият бизнес в града, кафето.

Неслучайно в приземния етаж нашата идея е да открием кафене в етнографски стил. Тук могат да се включат различни вещи, свързани с храненето, пиенето на кафе, новата мода на сладкарниците, интериора, посудата, храната. Пловдив има богата кулинарна традиция, която е повлияна от много различни култури. Могат да се представят не само традиционни рецепти, но и влиянията на модерните тенденции в храненето.

Тук вече стигаме на темата за търговците и първото Пловдивско изложение от 1892 година. Знаете, че това е бум, това е направо новото чудо, което става в Пловдив, където са представени Едисоновият фонограф, шевните машини "Сингер", оръдията на Круп. Знаете, че и електричеството, първата крушка светва на Пловдивското изложение. Стигаме до поща, телеграф, телефон, връзката със света и как тоя свят се превръща в едно малко село. От първия телефонен разговор, проведен пак в Източна Румелия и после първият междуградски, направен със София. Всичко това иде да покаже, че тази експозиция ще бъде наситена, атрактивна. Фотографията, също - Георги Данчов, зографи на братя Карастоянови, за да стигнем до магическия фенер. Нали знаете какво е магическият фенер? Той е предшественик на кинематографа. Така че първо така са наричали киното. Тук смятаме, че може да се използват най-различни интерактивни технологии, мултимедии.

Културата – това е тема, която не е застъпена в нито един музей в града в различните направления в изкуството. Тук стигаме до театър, музика, опера, изобразително изкуство, литература. Новите празници в Пловдив – не бива да пропускаме, че те се различават от традиционните празници. Говорим за европеизация на обществото, като се почне от баловете и вечеринките, и се премине към изисканите тоалети, менюта. Музиката - следосвобожденска, на новоосвободената България. Развитието на музикалните инструменти, можем да представим шарманка и латерна - музикална кутия.

Нещо от печатарството може би ще има?

Да, това е един от отраслите, с които Пловдив е водещ също.

Домът не бива да се забравя. Ето вижте колко теми сме замислили. Т.е. това трябва да бъде действена експозиция. Но ако ни питате, на нас ни се иска още тая година, или началото на следващата да почнем да преминем към подредбата. Но има доста неща, които трябва да се свършат, чисто свързани с реставрацията и консервацията на къщата. Тя няма никакво отопление и никаква климатизация. Върху това също проектантите са мислили и предлагат решение, което да бъде универсално.

Доста неща има, които трябва да се направят преди да решим да мислим за това какво ще направим в тая къща. Ето, често се забравя, че в началото на миналия век Пловдив, да, точно през ХХ век, особено след войните2 Пловдив е градът на лукса, стила артдеко също, часовници, сервизи, печки за отопление, газени, какво ли не още.

Пловдив има доста основания да се гордее, не само че е първи по много направления, но и развива нататък тези първи неща. Запазва си мястото. Неслучайно след Освобождението Пловдив е най-големият български град, макар че София е обявена за столица, Пловдив държи началото по народонаселението, вследствие вече отстъпва.

Етносите, тук също е изключително интересно. Това са характерните особености, които пъстрят Пловдив, миролюбив Пловдив. Само да се спрем на професиите, облеклото и храната, ето ви още една цялостна експозиция.

Много интересно го замисляте и това ще е първият разговор от многото, които ще водим по нататък за тази къща.

Да, в нашите фондове и архиви може да разгърнем доста непоказани досега истории от миналото. Идеята ни е и да представим личните истории на значими пловдивски фамилии, т.е. домът, къщата – това е основният център, около който се въртят всичките тези неща, за които говорихме в тази постоянна експозиция. Нямаме за цел да представим градската мода, а да разгърнем историята на детайлите в тази мода, като култура, изкуство, технологии, интериор. Ако щете и банята като социален феномен. Доста неща има, с които Пловдив, мястото между тези седем хълма, е не само водещ, но и изключително отворен към европейското, към новото, към модерното. И затова искам чрез тази експозиция да бъде показан Пловдив, модерният Пловдив, който е водещ дори до сега. Пък темата може да бъде отворена до наши дни.

Но се страхувам, че тези два етажа ще бъдат недостатъчни за това. Но, примерно, някои теми ще бъдат по-леко загатнати, други по-широко развити. Идеята е ние да приключим на този етап с ремонтите, които не сме ги започвали още, защото знаете, че без одобрение от Министерство на културата и НИНКН ние не може да вървим нататък. В момента можем само да чистим старите работи и да се подготвяме за началото.

Следващата година смятам, че ще почнем и там сериозно да действаме. От сега имаме запитване за това пространство, но ние как да обещаем, като в един момент това пространство може да е наситено със строителни материали и други неща. Прозорците текат отвсякъде, вътре влиза вода, изцяло нова дограма трябва да се направи. И тя трябва да бъде точно како съществуващата, оцветена в синьо. Има неща, без които не може да се върви напред. Трябва да има създадени удобства, да има трайности, за да се мисли за музейна експозиция. Не е като в една празна къща да се нареди. И утре може да я наредим. Това означава да сме после в перманентен ремонт.

Сега обаче ви предстои откриване на Музея на ютията.

Ами, да, да се надяваме, че 21 ноември ще бъде истински празник тук, когато между другото се открива и Празникът на младото вино. Но ние преди самото откриване на Младото вино смятаме да прережем лентата и на новата експозиция "Светът на ютията".

Ето, още нещо се сещам – трябва малко да освободим място и в нашите хранилища. Защото имаме много интересни мебели, много интересни вещи. Там няма складова площ, в "Павлити", но в тази експозиция може за доста неща да намерим място, защото нашите хранилища са претъпкани с ценни експонати.

Това май е проблем на всички музеи тук?

Да, няма достатъчно площ за фондохранилища.