Държавен архив – Кюстендил подготви любопитна онлайн изложба, която разкрива магията и "задкулисието“ на киното в града в периода 1900–1944 година, предаде ФОКУС. Дигиталната експозиция е базирана на документи от фонда на читалище "Братство“ – Кюстендил (1869–1944) и фонда "Кино в Кюстендил (1924–1944)“, съхранявани в Държавния архив.

Зад блясъка на екрана и очарованието на прожекциите стоят стотици преписки, строги инженерни изисквания и дори рапорти за разпоредители, объркали местата на публиката. Архивните документи разкриват малко познати подробности за организацията и контрола на кинопрожекциите в началото на XX век.

Първите три кинопрожекции в Кюстендил са осъществени през 1900 година в салона на Педагогическото училище. След построяването на сградата на читалище "Братство“ прожектирането на филми става по-редовно, а на 19 март 1914 година там е показан филмът "Животът и страданията на Исуса Христа“.

Салонът на читалището разполагал с 400 места, но софийският областен инженер към Главна дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството разпоредил те да бъдат намалени на 315 с цел по-бърза евакуация при необходимост.

Изложбата разказва още, че през 30-те години на ХХ век директорът на Гимназия "Неофит Рилски“ лично одобрявал всеки филм преди прожекция. Учителите извършвали проверки в салоните, за да се гарантира, че на неподходящи за тях филми не присъстват деца под 18 години.

През 1935 година в Кюстендил пристига "говоряща лихтонова апаратура“, а през лятото на 1938 година в града отваря и кино под открито небе – още една стъпка в развитието на местната киноистория.