149 години от рождението на летописеца на Кюстендилския край

Навършват се 149 години от рождението на Йордан Захариев, предаде ФОКУС. Учител, географ, етнограф, общественик и учен, той оставя трайна следа в българската научна книжнина и се утвърждава като един от най-задълбочените изследователи на Кюстендилския край.

Йордан Захариев Харизанов е роден на 3 март 1877 година в Босилеград, тогава село в състава на Кюстендилската каза на Османската империя, в семейството на Захари и Спасена. Учи до първи прогимназиален клас в родното си място, след което завършва Кюстендилското педагогическо училище (1895 г.) – днес Гимназия "Неофит Рилски“. В продължение на две години учителства в Босилеград.

През 1897 година записва Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София – днес Софийски университет "Св. Климент Охридски“. Изучава география при проф. Анастас Иширков и възприема принципите на Българската географска школа, повлияна от водещи западноевропейски учени. В периода 1901–1908 година е прогимназиален учител в Босилеград, а впоследствие заема директорски постове – на непълната девическа гимназия (1909–1922) и на смесената гимназия в Кюстендил (1922–1934). През 1937 година е избран за дописен член (член-кореспондент) на Българска академия на науките.

В продължение на повече от пет десетилетия научноизследователска дейност Захариев посвещава труда си на проучването на Кюстендилския край. Книгата му "Кюстендилското Крайще“ (1918 г.) е първото антропогеографско поселищно изследване в България и се смята за основополагащ труд в тази област.

Наред с научната си работа той развива активна обществена и културна дейност в Кюстендил – председател на настоятелството на читалище "Братство“ (1928 г.), актьор-любител, уредник на Градския музей (1919 и 1930 г.), един от основателите и първи председател на туристическото дружество "Осоговец“, както и председател на културно-стопанското дружество "Кюстендил“.

Още приживе завещава на Историческия музей в Кюстендил свои лични вещи, документи, ръкописи, научни трудове и богатата си библиотека. Част от дарението включва стотици стъклени фотографски плаки (негативи) и снимки (позитиви), които съхраняват безценни свидетелства за бита, нравите и духовността на едно време, оставило дълбока следа в националната културна памет.

Йордан Захариев завършва земния си път на 8 май 1965 година в Кюстендил. През 1998 година той е удостоен посмъртно със званието "Почетен гражданин на Кюстендил“.