На фона на паниката в Азия: СЗО с подробен бюлетин за вируса Нипа

На фона на паниката, която предизвика вирусът Нипа в някои страни в Азия, Световната задрана организация издаде подробен бюлетин за историята, разпространението, превенцията и лечението на вируса.

Вирусът Нипа е вирус, който се среща при животни, но може да засегне и хора. Заразените хора могат да развият треска и симптоми, засягащи мозъка (като главоболие или объркване) и/или белите дробове (като затруднено дишане или кашлица).

Случаи на инфекция с вируса Нипа са регистрирани за първи път през 1998 г. и оттогава са докладвани в Бангладеш, Индия, Малайзия, Филипините и Сингапур. Смъртността се оценява на 40% до 75%.

Плодоядните прилепи от семейство Pteropodidae са естественият гостоприемник на вируса Нипа. Вирусът Нипа обикновено се предава от заразени прилепи и други животни на хора и може да се предава и директно между хора.

Понастоящем не съществува лечение или ваксина срещу вируса Нипа, но се разработват няколко потенциални продукта. Ранното интензивно поддържащо лечение може да подобри шансовете за оцеляване.

Общ преглед

Вирусът Нипа е зоонозен вирус, който обикновено се предава от животни на хора, но може да се предава и чрез заразена храна или директно между хора.

Вирусът Нипа е идентифициран за първи път през 1998 г. по време на епидемия сред свиневъди в Малайзия. През 1999 г. е отчетена епидемия в Сингапур след внос на болни свине от Малайзия. От 1999 г. насам не са отчитани нови епидемии в Малайзия или Сингапур. През 2001 г. са открити епидемии от инфекция с вируса Нипа в Индия и Бангладеш.

В Бангладеш оттогава насам почти всяка година се съобщава за избухване на епидемии. В Индия периодично се съобщава за избухване на епидемии в няколко части на страната, включително последната през 2026 г.

През 2014 г. е съобщено за избухване на епидемия във Филипините, като оттогава насам няма нови случаи.

Предаване

Плодоядните прилепи от семейство Pteropodidae се считат за естествени носители на вируса Нипа и се срещат в различни части на Азия и Австралия. Установено е, че африканските плодоядни прилепи от род Eidolon, семейство Pteropodidae, имат антитела срещу вирусите Нипа и Хендра, което показва, че тези вируси може да се срещат и в географското разпространение на прилепите от семейство Pteropodidae в Африка.

Предаването на вируса на хора може да стане чрез директен контакт със заразени животни като прилепи, свине или коне, както и чрез консумация на плодове или плодови продукти, като суров сок от финикова палма, замърсен от заразени плодоядни прилепи. Вирусът може да причини тежко заболяване и при селскостопански животни като свине.

Вирусът Нипа може да се разпространява и между хора. Има съобщения за разпространение в здравни заведения и сред семействата и лицата, полагащи грижи за болни хора, чрез близък контакт. В здравните заведения рискът от разпространение може да се увеличи в пренаселени, лошо проветрявани болнични помещения, в които не се прилагат адекватни мерки за превенция и контрол на инфекциите (като използване на лични предпазни средства, почистване и дезинфекция, хигиена на ръцете).

Признаци и симптоми

Инкубационният период – т.е. времето от заразяването до появата на симптомите – варира от 3 до 14 дни. В някои редки случаи е отчетен инкубационен период до 45 дни.

При някои хора инфекцията с вируса Нипа може да протече безсимптомно. При повечето хора обаче се появяват треска и симптоми, засягащи мозъка (като главоболие или объркване) и/или белите дробове (като затруднено дишане или кашлица). Могат да бъдат засегнати и други органи. Често срещани други симптоми са студени тръпки, умора, сънливост, замайване, повръщане и диария.

Тежко заболяване може да възникне при всеки пациент, но е особено свързано с хора, които проявяват неврологични симптоми, с прогресиране към оток на мозъка (енцефалит) и често смърт. В този период е от решаващо значение внимателната поддържаща терапия и наблюдение.

Повечето хора, които оцеляват, се възстановяват напълно, но са докладвани дългосрочни неврологични състояния при приблизително 1 на 5 души, които са се възстановили от заболяването.

Диагноза

Без лабораторни изследвания е трудно да се разграничи Нипа от други инфекциозни заболявания или други причини за енцефалит или пневмония. Основният диагностичен тест е полимеразно-верижна реакция в реално време (RT-PCR) на проби от дихателните пътища, кръв или цереброспинална течност (лумбална пункция). Може да се използва и откриване на антитела в кръвта чрез ензимно-свързан имуносорбентен тест (ELISA).

Пробите, взети от пациенти, представляват биологична опасност. Лабораторните изследвания на неинактивирани проби трябва да се провеждат при максимални условия за биологична изолация.

Пробите, взети от хора и животни с подозрение за инфекция с вируса Нипа, трябва да се обработват от обучен персонал, работещ в подходящо оборудвани лаборатории.

Лечение

Въпреки че няма специфично лечение за Нипа, ранната диагноза ще спомогне за ранното поддържащо лечение. При всички тежки вирусни инфекции висококачествената поддържаща медицинска грижа може да предотврати смъртните случаи и включва:

идентифициране на евентуални усложнения (оток на мозъка, пневмония, увреждане на други органи);

персонализиране на лечението, за да се отчете състоянието на другите органи на пациента;

лечение с кислород, когато е необходимо;

прилагане на специфични терапии за поддържане на органите, ако е необходимо (като вентилация, бъбречна диализа); и

осигуряване на адекватна рехидратация и хранене с често наблюдение.

Понастоящем няма одобрени лекарства или ваксини за инфекция с вируса Нипа. СЗО е определила инфекцията с вируса Нипа като приоритетно заболяване за Плана за научноизследователска и развойна дейност на СЗО. Редица кандидат-продукти са в различни етапи на разработка.

Превенция

Намаляване на риска от инфекция при хората

От решаващо значение е повишаването на осведомеността относно рисковите фактори за инфекция и мерките, които хората могат да предприемат, за да се предпазят и да предотвратят предаването на инфекцията. СЗО препоръчва да се предприемат мерките, посочени по-долу.

Намаляване на риска от предаване на вируса от прилепи на хора

Усилията за предотвратяване на предаването на вируса трябва да се съсредоточат първо върху намаляване на достъпа на прилепите до сока на финиковата палма и други пресни хранителни продукти. Използването на защитни покрития за отдалечаване на прилепите от местата за събиране на сок може да бъде полезно. Прясно събраният сок от финикова палма трябва да се вари, а плодовете трябва да се измиват добре и да се обелват преди консумация. Плодовете с признаци на ухапвания от прилепи трябва да се изхвърлят.

Намаляване на риска от предаване от животни на хора

При работа с болни животни като свине или коне, както и по време на процедури по клане и избиване, трябва да се носят ръкавици и други защитни облекла. В райони, където вирусът е налице, при създаването на нови свиневъдни ферми трябва да се обърне внимание на наличието на плодоядни прилепи в района и като цяло, когато е възможно, свинефермите и свинарниците трябва да бъдат защитени от прилепи.

Контрол на вируса Нипа при свинете

При минали епидемии от Нипа, засягащи свиневъдни ферми, са предприети няколко мерки за намаляване на предаването, включително: рутинно и задълбочно почистване и дезинфекция на фермите; карантина на помещенията за животни в случай на съмнение за заразени животни; умъртвяване на заразените животни, при строг контрол на погребването или изгарянето на труповете; и ограничаване или забрана на преместването на животни от заразени ферми в други райони.

Намаляване на риска от предаване от човек на човек

Хората, които изпитват симптоми, подобни на тези на Нипа, трябва да бъдат насочени към здравно заведение, тъй като ранната поддържаща грижа е от ключово значение при липса на лицензирано лечение. Трябва да се избягва близък физически контакт без предпазни средства с болни хора. Редовното миене на ръцете трябва да се извършва след грижи за болни хора или посещение при тях, наред с други превантивни мерки.

Контрол на инфекцията в здравните заведения

СЗО съветва здравните работници да прилагат стандартни предпазни мерки за превенция и контрол на инфекциите по всяко време и за всички пациенти:

подозирани или потвърдени случаи на инфекция с вируса Нипа трябва да бъдат настанени в стая за един пациент;

при грижи за пациенти СЗО съветва да се използват предпазни мерки срещу контакт и капчици, включително добре прилепваща медицинска маска, очила, защитна престилка, устойчива на течности, и ръкавици за преглед;

трябва да се вземат предпазни мерки срещу въздушно-капково предаване по време на процедури, при които се генерират аерозоли, включително настаняване на пациента в стая за изолация от въздушно-капково предаване и използване на филтрираща маска, подходяща за лицето, вместо медицинска маска; и

за членовете на семейството и лицата, полагащи грижи за пациенти с подозрение или потвърждение за зараза с вируса Нипа, трябва да се вземат подобни предпазни мерки.

СЗО продължава да следи за нови данни, за да гарантира, че препоръките са актуални.

Реакция на СЗО

СЗО работи в тясно сътрудничество с рисковите страни и партньорите, за да укрепи готовността и реакцията при избухване на инфекция с вируса Нипа, като предоставя технически насоки и подкрепя дейностите по наблюдение, клинично управление, лабораторни услуги, мерки за превенция и контрол на инфекциите, логистика, обучение и ангажиране на общността.

Натрупването на допълнителни знания, включително за диагностика и терапия, и обменът на опит между страните и партньорите, включително чрез изследователски дейности, са от решаващо значение за управлението на инфекцията с вируса Нипа, за намаляване на смъртността и за ограничаване на предаването от човек на човек в здравните заведения.