Многонационалните сили трябва да служат като гарант за сигурността на Украйна. Това каза Ивайло Иванов – военен експерт, член на Управителния съвет на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик“, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС. 

Предвижда се създаването на сухопътни сили, които да подпомагат обучението и възстановяването на украинските войски, военновъздушни сили, които да патрулират и гарантират сигурността на въздушното пространство, и военноморски сили, които да следят за гарантирането на суверенитета, безопасността и сигурността на украинските териториални води в Черно море. "Това, което съществува като проблем от самото начало, е мандатът на тези сили. Политическият въпрос, който стои в основата на организирането на тези сили, е какво биха правили те, ако Русия наруши примирието или мирния договор и отново поднови своята агресия срещу Украйна – дали тези сили ще се включат в бойни действия срещу агресора, или ще останат пасивни или ще напуснат Украйна“, обясни Ивайло Иванов.

Той припомни думите на финландския президент Александър Стуб, че целта на многонационалните сили е да имат сдържаща функция спрямо евентуална руска агресия. "Той каза: ако искаме те да изпълняват в максимална степен тази функция – да сдържат Русия от подновено руско нападение, те трябва да са с мандат и да са готови да воюват срещу Русия. Само по този начин те биха изглеждали надеждно в очите на опонента ни. В противен случай дори има опасност да провокираме допълнителна руска агресия, за да се демонстрира слабостта на Запада и за да се разкрие, че блъфираме и че не сме готови да се противопоставим.“

В декларацията на европейските лидери след срещата в Берлин вчера ясно е дефинирано, че суверенитетът на Украйна е пряко свързан с европейската сигурност. "В декларацията виждаме и призив САЩ да присъстват на терен със сили, които ще наблюдават споразумението и зоната на съприкосновение между украинската и руската страна. Трябва да бъде изработен механизъм, който да позволява, ако има някакви сблъсъци и ескалация на напрежението, да има мерки за деескалация. Тази отговорност е оставена на САЩ с идеята, че със своето военно превъзходство и бидейки въвлечени в този процес, ще са един от ключовите гаранти за постигането на дълготраен и стабилен мир и сигурност“, обясни военният експерт.

България е декларирала, че няма да изпраща мироопазващи контингенти в Украйна и че ще помага по друг начин.

В Хелзинки днес се събират страни от Източния фланг на НАТО – балтийските страни, Швеция, Полша и Румъния, за да обсъдят мерки за засилване на своята отбрана и сигурност. "Те ще представят в рамките на Европейския съюз искане за финансиране на тези мерки. Единствено България не участва в тази среща, което е притеснително, тъй като ние сме не по-малко заплашени от тези държави и би трябвало да се придържаме към този формат, търсейки допълнителни средства, усилия и механизми за гарантиране на нашата сигурност. Не бива да се самоизключваме от подобни формати, тъй като те са изключително важни“, подчерта Ивайло Иванов.