Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Гл. ас. д-р Атанас Димитров: Съюзниците от НАТО трябва да устоят на разиващите се фронтови предизвикателства
Автор: Йоланда Пелова 19:25 / 09.07.2024Коментари (0)1092
©
Държавите и правителствените ръководители на страните от НАТО се събират на тридневна среща във Вашингтон. Българската делегация е водена от служебният премиер Димитър Главчев. Основни теми на срещата ще бъдат подкрепата за Украйна, засилването на отбраната на Алианса, включително на източния му фланг, както и укрепването на отбранителната промишленост на държавите. Мястото на  форума не е избрано случайно.

Съюзниците ще отбележат 75-ата годишнина от подписването на Северноатлантическия договор. Договор. Споразумението е сключено в столицата на САЩ през 1949 г. от 12-те държави основали Западния Алианс в началото на Студената война, като противовес на тогавашния Съветски съюз. Гл. ас. д-р Атанас Димитров от Катедра “Национална и регионална сигурност" на УНСС, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"


Г-н Димитров, в какъв момент идва юбилейната голяма среща на върха на НАТО?

Моментът, в който идва тази среща, 75 години НАТО. Вече идва момента, в който съюзниците отново са изправени пред една ситуация, в която трябва да покажат преди всичко решимост и последователност към това да устоят на съвременните и все по-разиващи се на различни фронтови предизвикателства, пред сигурността на Алианса и на членуващите в него държави.

Нека да посочим някои от ключовите предизвикателства, които разбира се и вие следите, като експерт в областта?

На първо място, едно от тези предизвикателства, които няма как да не вълнува населението на България и изобщо на целия Европейски съюз и цяла Европа, това е конфликтът в Украйна. Други предизвикателства, които стоят пред НАТО са тези, които се намират в т.нар. Тихоокеански регион, който за по-голямата част най-вероятно от българите, освен от чисто географска гледна точка, не им говори много. Тъй като това е регион, който отстои на огромно отстояние от България, но в същото време, заради глобалната свързаност на нашите икономики, а вече виждаме и на политики на редица страни по света, всъщност води този регион съвсем близо и до нас. И до нашата политика, и до нашата икономика, и по тази причина, съвсем нормално е да проявяваме далеч по-голям интерес към тематиката.

Достатъчно е само да споменем, че вчера Япония и Филипините сключиха едно отбранително споразумение, което позволява на японски войски и съответно на филипински войски, на разменни начала да провеждат съвместни учения, което е фрапиращо на фона на това, че Филипините са търпели по време на Втората световна война, военна инвазия от страна на Япония. Това показва, че при съвременните предизвикателства, пред сигурността, преди време врагове, в момента търсят съюзи, за да могат да се противопоставят на други държави, които виждат като големи съперници по отношение на техния национален интерес, на тяхната сигурност и разбира се и икономически интереси в това отношение, говоря за Китай в случая. Но същите тези държави, които се явяват и основни партньори на НАТО в региона Южна Корея, Япония, Австралия и Нова Зеландия, всъщност предоставят включително и финансова и военна помощ на Украйна.

Като казахте финансова и военна помощ за Украйна, знаем, че 80 млн. евро се оказаха може би в основата на драмата кой да ходи на срещата в НАТО във Вашингтон от България. Знаете, че президентът Румен Радев отказа да участва. Какво означава това негово решение и да коментирате въпросната възможност, която може да предостави държавата на Украйна?

Аз бих я коментирал от две гледни точки - едната от финансова гледна точка, и от гледна точка на нашата ангажираност в решаването на този конфликт. И от политическа гледна точка какво означава такъв отказ, какво означава изобщо тази сума от 80 млн. евро. От първата, финансовата гледна точка и ангажираността на България към разрешаване на конфликта, аз не мисля, че една подобна сума, разбира се, не искам да звуча цинично, че 80 млн. евро са някаква дребна сума за България, предвид други неразрешени, особено във вътрешната политика на Българя сфери, но ако трябва да погледнем от такава перспектива, че България не участва пряко с военна сила, тоест, с човешки персонал на терен - това за нас е една възможност да покажем не само съпричастност на Украйна, но и да покажем на останалите държави-членки в рамките на НАТО, че на нас може да се разчита като партньор.

Ние бидейки в този Съюз, това не означава единствено да ползваме някакви позитиви от това членство, тоест, че на наша територия няма военен конфликт, и това можем да го видим вече 75 години в рамките на НАТО, но и ние трябва някак си, за да има този баланс, трябва да дадем насреща, всъщност ние даваме за една справедлива кауза, която смятам, че по-голямата част от населението смята, че е така. Това е една справедлива борба на украинската държава да защити своя суверенитет и своите национални интереси, да решават сами бъдещето си. А от друга страна този отказ, сега аз не искам да решавам и да правя някакви погрешни интерпретации какво всъщност стои зад решението на президента на Република България зад този отказ.

Да, позицията е класифицирана информация, но все повече детайли излязоха от нея. В петък Главчев коментира, че има думата "пари" в позицията, с която България отива на срещата на върха на НАТО.

Ако погледнем данните, България стои на едно доста завидно 12 място в рамките на предоставената помощ, що се отнася като процент от БВП на страната. Това са данните на един институт в Германия, който се занимава с това да следи направените разходи и предоставената правителствена помощ към правителството в Украйна. Но тези разходи, които България предоставя, не само финансова помощ, и военната помощ, разбира се, в България се използва за политически раздори и за това да се постигнат определени политически цели, които даже при последните избори видяхме. Но видяхме, че доведе до това в парламента да влизат дори фигури, които направиха почти една цяла кампания базирана на противопоставянето на участието под някаква форма на България в предоставянето на помощ на помощ на украинското правителство, без насреща да се предложи някаква алтернатива. Реална алтернатива, какво следва да прави България в този случай? И тук е по същия начин, в момента продължава да се отразява в различни медии, от различни политически участници, че предоставянето на тази помощ, било то и чисто финансова, ще води до някакви много тежки усложнения за България в дългосрочен аспект.

Г-н Димитров, от какво естество очаквате да бъдат решенията, които ще бъдат свързани със засилването на сдържащия и отбранителен потенциал на НАТО като цяло?

По отношение на сдържащия отбранителен потенциал на Алианса е най-трудно в настоящия момент да се постигне конкретно разбирателство между отделните страни, тъй като то въвлича и разполагането на т.нар. бойни групи, предоставянето на персонал от страна на отделните страни-членки, което от политическа гледна точка, във всяка една от тези страни, може да бъде интерпретирано по най-различни начини, както в случая се прави в България. България не е единствената страна, която е изправена пред подобни дилеми, всички останали страни са изправени пред тези дилеми, тъй като имат редица вътрешни проблеми за решаване. И всяко едно подобно решение, което е насочено към разрешаването на конфликт, който чисто географски е извън техните граници, води до подобни интерпретации. Смятам, че този сдържащ отбранителен потенциал на Алианса ще бъде и може да бъде постигната сигурност и чрез задълбочаване на сътрудничеството между отделните страни-членки, по отношение на техните отбранителни индустрии. И тук точно се съдържа една голяма възможност и за развитието на българската отбранителна индустрия, по този начин и за извличането на определени икономически позитиви за нашата страна, без това да ни въвлича в някакви скрити политики или вземането на такива решения, които после да излязат наяве.

Какви, г-н Димитров?

Говоря за това, което се случи след началото на руската инвазия в Украйна, в която се оказа, че представители на правителството отричаха предоставянето на определена помощ от страна на България. Разбира се, после това нещо излезе наяве пред други медии зад граница, че такава помощ се предоставя, макар и чрез страни-посредници. Въпросът е всичкото това нещо да бъде направено по открит и прозрачен начин, за да можем от една страна да покажем последователност в нашата политика, да отправим ясен сигнал към останалите страни, не само към Алианса, но и към останалите страни извън Алианса, каква е политиката на България в този случай. И накрая да се отправи сигнал не само към българския избирател, към българското население каква е позицията на България спрямо този и други сходни конфликти. Няма да бъде последният конфликт, за съжаление, който се развива не само до българските граници, а изобщо. Има редица други конфликти, които и в момента се развиват и към които българската държава, поне аз не виждам да има някакво отношение, да  предава някакво отношение. Освен от време на време да изразят някаква декларация, че нещо се случва и да осъдят определени действия на тази или онази конкретна група или държава, която е намесена в съответния въоръжен конфликт.

Г-н Димитров, какви настройки изисква променящата се глобална среда за сигурността?

Отговорът на този въпрос ще зависи до голяма степен от развитието в глобалната среда за сигурност. В случая смятам, че е повече от ясно, че ако говорим от българска гледна точка, ние не може, това е ясно от години вече, но смятам, че все по-ясно става, че не можем да стоим настрана, не можем да се изолираме. Не можем да смятаме, че бъдейки част от ЕС, от НАТО в случая, тъй като ние не познаваме последните почти 8 десетилетия, какво означава въоръжен конфликт на наша територия, че някак си в бъдеще това нещо ще ни подмине. Ние виждаме последствията, които ги търпим почти всекидневно, дори само чрез миграционните процеси или в чисто икономическо отношение, заради наложени санкции, в случая да речем на Русия, или климатични промени в определени страни и т.н. Това означава развитие включително и на двустранни партньорства в отбранителната сфера. Виждаме, споменах в началото на разговора между Япония и Филипините. Така че това, което трябва да направи България в случая е, следването на последователна позиция и политика в рамките на Алианса и на ЕС. Вземане на ясна позиция по отношение на конфликта в Украйна, изпращането на ясен сигнал към българското население каква следва да бъде тази позиция и защо. И участието на България във възможност за разрешаването на този конфликт, тъй като в момента преди всичко се говори за превъоръжавания, покачване на военните разходи и т.н., а някак си настрана остават възможностите за разрешаването на конфликта, за сядането на масата за преговори. Надявам се, че в най-скоро време тази тема ще заема все по-голямо място.






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Бюджет 2024
България в еврозоната
50-ото Народно събрание
България и Войната в Украйна
Пожари 2024
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Благоевград и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@blagoevgrad24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: