Страните от ЕС обмислят планове за предоставяне на правомощия на Frontex за подпомагане на наблюдението на въздушното пространство и защитата на критичната инфраструктура, според поверителни документи на Съвета, с които Euractiv се е запознал.

Тази стъпка идва на фона на нарастващата загриженост относно поредицата от нахлувания на дронове във въздушното пространство на Европа през последните месеци, включително в чувствителни военни и граждански обекти в Белгия през уикенда.

Бележка на Съвета от 30 октомври, разпространена сред страните от ЕС от датското председателство, показва, че столиците на ЕС обсъждат дали Европейската агенция за гранична и брегова охрана – по-известна като Frontex – трябва да поеме допълнителни отговорности за справяне с хибридни заплахи, от нарушения на въздушното пространство до защита на стратегически активи.

Преразглеждането на мандата на Frontex, планирано за следващата година, е обявено за първи път от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по-рано тази година и сега е част от работния план на ЕС за 2026 г.

Очаква се посланиците да обсъдят въпроса на техническа среща на 5 ноември.

Дебатът е знак за нарастващото желание на столиците да приведат мисията на Frontex в съответствие с променящата се среда на сигурност в Европа и идва само няколко месеца след като агенцията прие верига на командване, вдъхновена от НАТО.

Понастоящем Frontex подкрепя страните от ЕС в управлението на външните им граници, като предоставя помощ на място, бори трансграничната престъпност, събира информация и съдейства при процедурите по връщане.

Миналия месец, в изявление заедно с германския министър на вътрешните работи Александър Добринд, комисарят по миграцията Магнус Брунер предложи мандатът на Frontex да бъде разширен, за да включва защита от дронове и охрана на летища – политически чувствителна тема на фона на съобщенията за свързани с Русия смущения в граждански летища и шпионаж във военни бази в целия блок.

В бележката на Съвета се посочва, че такива мерки биха могли да наложат промени в регламентите на Frontex. Това може да включва разрешаване на агенцията да се намесва по искане на държава членка при хибридни заплахи чрез актуализиране на правилата за бързи гранични интервенции, горещи точки и екипи за подкрепа на управлението на миграцията – или създаване на отделна разпоредба за подкрепа от агенцията в случаи на инструментализация на миграцията и други хибридни заплахи.

Извън ЕС

В отделен документ за обсъждане на председателството на Съвета се настоява да се дадат повече правомощия на Frontex за работа с трети държави.

Столиците искат агенцията да надхвърли съществуващите си споразумения с шест държави от Западните Балкани и да разположи екипи на големи международни летища или други ключови гранични пунктове. Агенцията би могла също така да поеме по-голяма роля в извършването на проверки "преди заминаване“ на пътници, пътуващи към Шенгенското пространство.

Столиците също така повтарят призива си за възможност за разполагане на екипи за връщане в държави извън ЕС и за позволяване на Frontex да координира връщанията от една трета държава в друга. Това би могло да облекчи натиска по миграционните маршрути.

Държавите членки също така ще обсъдят дали Frontex следва да подпомага "центровете за връщане“, създадени по силата на двустранни споразумения с трети държави, като по този начин ефективно разширява оперативното присъствие на агенцията извън границите на ЕС.

Дебатът се провежда в момент, в който Комисията планира да разшири постоянния състав на агенцията. В политическите си насоки за 2024 г. фон дер Лайен се ангажира да утрои броя на служителите на Европейската гранична и брегова охрана до 30 000 до 2027 г.

Столиците обаче остават предпазливи и настояват, че "бъдещият мандат и задачи“ на агенцията трябва да бъдат ясно определени, преди да се пристъпи към разширяване.