Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с доц. д-р Димо Енев, главен балетмайстор на ФА "Тракия" за инициативата, която събра тридесет и две българчета от цяла Европа.       

От какво е провокирана тази инициатива, чия е идеята?

Това е една прекрасна инициатива на танцуващите хора из Европа, провокирана от факта, че вече много клубове се създадоха в Европа, съобразно различните български диаспори. И така възникна идеята у тях да заучат едно класическо българско произведение. Естествено, изборът им се падна върху Ансамбъл "Тракия", защото ансамбълът поддържа класическите си произведения и ниво в сценичната българска култура. И така всъщност, след огромен кастинг сред 90 души бяха избрани 32-ма – 16 момчета и 16 момичета, които под вещата комисия на проф. Дженева и проф. Андонов, ръководители на Ансамбъл "Тракия" и в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, децата са бяха два дена при нас, танцуваха усилено. Ще представят това танцово произведение – "Тракийски танц" по хореография на Кирил Дженев и Тодор Пращаков, на един ежегоден фестивал, който всяка година се провежда в различни страни и в различни градове. Тази година ще бъде през май месец в град Мюнхен, Германия.

Това са деца, които са минали през кастинг? На каква възраст са те и кога е бил кастингът?

Децата се подготвиха самостоятелно, по предварително подбрани танцови образци от наша страна, естествено видео образци. Показаха изключителни умения. Записаха се на видео. Всичко беше изпратено по надлежния ред. И така, както казвам, проф. Андонов и проф. Дженева изгледаха клиповете. Изключително труден, по техните думи, е бил изборът. Но все пак, ограничена е бройката и на танца. Затова пък сме отворени към бъдещи такива изяви, за да удовлетворим желанието на всички желаещи.

Това са българчета, които живеят в чужбина в различни европейски държави, нали така?

Точно така, българчета, които живеят в различни европейски държави. От пет държави са, от 19 клуба. От колко града точно са не си спомням. От Германия, от Холандия, от Великобритания, от Белгия мисля, че имаше, и Испания.

Между 15 и 25-годишни?

Да, между 15 и 25 години, с различна подготовка, но изключително емоционално подготвени, емоционално заредени. И така, два дена присъствие в ансамбъла сред професионалистите създаде едно изключително преживяване у тях, пък и у нас, защото това е нашата мисия – да прокламираме българското танцово изкуство и да създаваме радост на всички българи, независимо къде са те по света.

Моето впечатление е, че даже, когато са в чужбина, българите много повече милеят за фолклора ни, нали така? 

По техните думи е така. Ние само отиваме, зареждаме ги с емоция и с енергия, и се надявам това да им носи радост, и да ги провокира да се приберат у дома.

Кой се занимаваше с тях в майсторския клас?

Определили бяхме колеги от ансамбъла, които са професионални танцьори, които извършват постановъчната дейност под ръководството на проф. Андонов.

Кажете малко за самия танц, който разучават. Той е емблематичен, доколкото знам, за вашия ансамбъл?

Това е "Тракийски танц", както казах, по хореография на Кирил Дженев – създателя на Ансамбъл "Тракия", и един от доайените на танцовата музика – Тодор Пращаков. Той е създаден още преди 50 години, в първата премиера влиза танцът. Казва се "Тракийски танц". Наричат го още "Гроздана" и така, разговорно, защото в самия танц се изпълнява песента "Гроздана по двор ходеше". И от там, по наш жаргон, стана известен под това име. Но в крайна сметка няма никакво значение. "Тракийският танц"“ интерпретира фолклора от Сливенския и Ямболския край с една оригинална сценична хореография и сценична интерпретация на проф. Кирил Дженев.

И този танц не слиза от сцената вече толкова години?

Този танц вече 51 години е емблемата на Ансамбъл "Тракия" и не минава юбилей, не минава празник, не минава дори делник, в който ние да не го танцуваме и пред публика, и за наше удоволствие. Това е първият танц, който се заучава от всеки един новопостъпил изпълнител в ансамбъла. Поддържаме го изключително отговорно и го държим жив, защото все пак публиката винаги го очаква като бис или като представяне на Ансамбъл "Тракия".

Това т.нар. издание на Събора "На мегдана на другата България“ – малко за него да кажете? То е през май. Това значи ли, че те пак ще трябва да идват тук за репетиции?

Децата ще се събират по тяхна организация мисля, че в Лондон. Там ще си го танцуват. Предвидили сме да изпратим двама наши колеги, които да им помогнат вече във финалната реализация, за да се създаде докрай професионално изпълнение.

Този събор пак ли по инициатива на Ансамбъл "Тракия" се организира?

Не, не. Той е по инициатива на българите в чужбина. Миналата година беше десетото издание, тази година единайстото издание и си е по инициатива на българите в чужбина. Мисля, че в Лион се е зародил този фестивал. И така обикалят цяла Европа и се забавляват с българския фолклор. Пък по този начин запазват традициите ни.

Техните състави дали включват и чужденци, или са само българи в чужбина?

Мисля, че включват и чужденци. Там, където сме ходили да поставяме фолклорни хора или танци като семинари, знам, че участват и чужденци, но болшинството са българи.

Защото знам, че и чужденците проявяват небивал интерес към нашия фолклор.

Принципно нашият фолклор е изключително интересен за чужденците с ритмиките си, с темпата си, с песните си, с характерните движения от фолклорните области. Така че интересът е голям, да.

Преди години си спомням, че идваха тук чужденци, за да изучават българска гайда и други народни инструменти.

Да. Има и сега различни музикални уъркшопи. Колеги, които ги занимават с кавал, гайда, тъпан, тамбура, гъдулка. Макар че гъдулката е много трудна, но като цяло – да, има и семинари по музикални инструменти.