Журналистът Юлия Владимирова: На тазгодишното "Берлинале" се усещаше по-силно политическо напрежение от обикновено

Тазгодишното издание на "Берлинале“ беше едно от най-силните през последните години, имаше по-интересна състезателна програма. Това каза журналистът и културолог Юлия Владимирова в предаването "Сториборд“ на Радио ФОКУС с водещ Благой Д. Иванов.

"Берлинале“ е създаден като политически фестивал през 1951 г. от американските окупационни сили. До ден днешен той не е променил традициите си и поставя важни въпроси, разказа Владимирова. Тази година не прави изключение – "Берлинале“ започна с политическо напрежение и известни разминавания между очакванията на публиката, на журналистите, на медиите и журито. "Затова много харесвам "Берлинале“ – твърдо вярвам в това, че един фестивал трябва да бъде ангажиран с доста повече разговори и дискусии и c киното, което предлага, разбира се, извън темите за това кой как се е облякъл и кой с каква прическа е отишъл“, коментира тя.

Председател на журито тази година бе Вим Вендерс, като Владимирова призна, че е останала силно изненадана от изказването му, че политиката няма място в журирането на филми, тъй като самият Вендерс е политически ангажиран режисьор. "Той е правил политически филми и е част от германската нова вълна, която се ражда и по политически причини в Германия. Това са децата на поколението, живяло по времето на Адолф Хитлер. Те се родиха като революционери и като антидвижение срещу цялото статукво в Германия – това са Вернер Херцог, Маргарете фон Трота, Фолкер Шльондорф, споменатият Вендерс, но също и най-радикалният и екстремен от всички тях: Райнер Вернер Фасбиндер. Мисля, че думите на Вендерс на откриващата пресконференция бяха казани под огромен стрес, защото журналистите наистина много натискат по тези теми и очакват, че човек трябва да каже това, което те искат. Мисля, че той е прав, че киното не може да бъде директен политически инструмент за пропаганда. Киното е изкуство, а изкуството винаги е универсално“, коментира журналистът.

Според нея тазгодишното издание на фестивала е преминало с повече политическо напрежение от обичайното. "Още през 2023 г. имаше протест, че фестивалът е произраелски заради подкрепата на Германия за Израел. Имаше много артисти, които открито протестираха. На следващата година "Берлинале“ даде възможност на всички гласове на сцената да извадят знамето, което те пожелаят, а след това ги обвиниха, че са антисемити. Тази година също се скараха по тази тема – защо "Берлинале“ няма позиция по отношение на войната в Газа“, разказа Владимирова.

Голямата награда – "Златна мечка“, тази година спечели политическата драма "Жълти писма“ на Илкер Чатак. Филмът е свързан с властта и c политическия натиск върху хората на културата в Турция. "Посланието е, че властта покварява хората в техните най-лични и пълноценни отношения и ги трансформира, институциите проектират по някакъв начин своите собствени идеали върху тях“, поясни гостът.

Владимирова отличи и филма "Rose“ на режисьора Маркус Шлайнцер, разказващ история от ХVІІ век, от времето на 30-годишната война. Сандра Хюлер cпечели "Сребърна мечка“ за най-добра главна роля. "Филмът е чернобял, изключително красив, много добър визуално и като режисура. Хюлер е невероятна – според мен една от най-силните й роли. Тази роля е наистина голямо предизвикателство за нея. Заслужава и "Златната мечка“ заради темата, която третира, която е свързана с идеята, че хората са свикнали, че другият, различният, трябва да бъде отхвърлен“, коментира гостът.

Част от състезателната програма на фестивала бе и "Нина Роза“ на канадската режисьорка Женвиев Дулуд дьо Сел с участието на Галин Стоев в главната роля. "Филмът разказва историите на много хора, сред които и на един български емигрант в Канада, изигран именно от Стоев. Това е историята на неговия живот. Филмът е добър, защото излиза от рамката на българското кино, в която разказваме себе си като едни клети хора в отчаяние, безнадеждност, потиснати от средата, от институциите, от властта, смачкани от ДС, от комунизма, от постсъветското ни настояще, от Прехода, които не знаят накъде да погледнат. Може би трябва другите да разказват за нас, за да видим някои черти в себе си. Този филм има малко романтичен, хубав, свеж полъх и поглед към България, където хората все още се събират заедно. Идеята да общуваш с другите, да си близък с хората около себе си, със земята си, да общуваш с нея, почти я няма по света, докато при нас все още съществува“, разказа Юлия Владимирова.

"Нина Роза“ е част от филмовата програма на "София Филм Фест“.