Владимир Полеганов: Вече не възприемаме дистопията като предупреждение за бъдещето, а като отражение на съвремието

A A 0

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Днес сякаш гледаме по различен начин на дистопиите – хората ги възприемат не толкова като измислица, колкото като неизменна част от нашия съвременен свят. Преди ги възприемахме като предупреждение за бъдещето, а сега ги възприемаме като отражение на съвремието, като този начин на възприемане може би тепърва ще продължи да се променя. Това сподели писателят и преводач Владимир Полеганов в кино предаването "Сториборд" по радио ФОКУС. Повод за гостуването му е тазгодишното издание на фестивала "Литературни срещи", който от 23 до 25 април ще се проведе под надслов "Дистопия и съпротива" в столичния клуб City Stage.

Водещият Благой Д. Иванов изрази умерен скептицизъм към разглеждането на дистопията като реалност и заяви, че според него върху нея по-скоро се проектират политически и идеологически пристрастия, с което Полеганов е склонен да се съгласи, уточнявайки обаче, че "при работата с измислен свят се работи винаги с някакъв модел". В този модел нашият свят е преобразен чрез акцентиране върху различни проблеми и страхове, като по този начин се търси и постига по-силен ефект у аудиторията. Пример за подобно заглавие е романът "Разказът на прислужницата" на Маргарет Атууд, екранизиран успешно под формата на телевизионен сериал с участието на Елизабет Мос, Джоузеф Файнс и Ивон Страховски.

Гостът сподели, че според някои автори дистопията от предупреждение се е преобразила в обещание за бъдещето, а на въпроса за разликите между понятията "дистопия" и "антиутопия" той разясни: "Антиутопията е място, което не може да се подобри, а дистопията е място, което може. В този ред на мисли "1984" на Джордж Оруел е антиутопия, защото там няма лъч светлина. При юношески поредици като "Игрите на глада" и "Дивергенти" пък винаги се върви към една възможност за революция, за промяна."

Полеганов подчерта, че социалните мрежи допринасят за този своеобразен алармизъм на модерността, особено по линия на това, че в определени дигитални балони лесно могат да се романтизират опредеvлени политически послания. Изводът е, че може би изкуството е начинът да се справим с късата памет на човешката цивилизация и да си припомняме миналото в подготовка за бъдещето, затова и още редица важни примери за дистопични произведения бяха споменати в разговора – от романи като "Пророческа песен" на Пол Линч и "Месо" на Мартин Харничек до филми като "Бразилия" на Тери Гилиам и "Пришълецът 3" на Дейвид Финчър, но също и важни книги, които имат стойностни екранизации: "Портокал с часовников механизъм" на Стенли Кубрик по Антъни Бърджес, "Небостъргач" на Бен Уийтли по Джеймс Балард и "451 градуса по Фаренхайт" на Франсоа Трюфо по Рей Бредбъри.

Целия разговор ще откриете в звуковия файл.