Последните дни времето над Централна Европа е доста динамично – силни ветрове и преминаващи атмосферни фронтове.

Имах възможността да пътувам като т.нар. Deadhead екипаж – това означава, че екипажът не лети активно, а се позиционира от едно място до друго, за да поеме следващия полет. В такива случаи ние сме в пътническата кабина – точно като всички останали пътници.

По време на кацането във Франкфурт обаче вятърът беше наистина силен. За първи път от дълго време се почувствах истински като пътник – без контрол върху ситуацията, просто наблюдавайки и усещайки всяко движение на самолета.

И трябва да призная – разбрах още по-добре колко неприятно може да се почувства човек, когато времето навън е бурно.

Но в същото време, в мен заговори пилотът. В ума си веднага "виждах“ какво точно правят колегите в кокпита – как коригират, как поддържат курса, как контролират всяка реакция на самолета.

И знаех, че дори това силно ветровито кацане е далеч по-леко от сценариите, които тренираме в симулатора.

Така че беше едно интересно двойно преживяване – от едната страна като пътник, а от другата – като пилот, който знае какво се случва и има пълно доверие в екипа отпред. Накрая си помислих, че понякога е полезно да седнеш отново на "другата страна“ – за да усетиш какво чувстват хората, на които обикновено ти вдъхваш спокойствие.