Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
Пет истории на олимпийския шампион Борислав Гидиков
Автор: Екип Blagoevgrad24.bg 13:03 / 27.12.2009Коментари (0)2611
© Blagoevgrad24.bg
Б. Гидиков в залата
Визитна картичка:

Борислав Гидиков е роден на 3.11. 1965 година в село Мало Конаре. Женен, с две дъщери. Световен шампион по вдигане на тежести, Острава 1987 година. Олимпийски шампион от Сеул 1988 година, световен рекордьор. Последното “златно” момче от “Желязната чета” на треньора Иван Абаджиев.

История 1: Пет килограма свалени за един ден

Спомням си,че едно от най-тежките ми сваляния на килограми беше за Олимпиадата в Сеул през 1988 година. Аз тогава вдигах на 75 килограма. Денят преди състезанието се качих на кантара и видях, че той показа цифрата 82. Разликата до моята категория не беше малка цели 5 килограма. Тогава заминах, като резерва, но се аклиматизирах най-бързо и Абаджиев ми гласува доверие на титуляр. По принцип аз никога не съм имал проблем с влизането в категория. Мой редовен номер беше един ден преди да се кача на подиума да вдигам, влизах в сауната и докато не спаднех в категория не излизах. Но обикновено бяха 2-3 килограма, а сега цели 5! Постарах се старши треньорът Иван Абаджиев да не разбере. Той винаги ме мъмреше за тази моя тактика. Но не ме контролираше постоянно, защото никога досега не го бях подвел. Аз не спазвах стриктно режим на хранене, даже през всичките ми години на активен състезател съм пушил по няколко цигари на ден. Не крия, малко се притесних, все пак не беше световно или европейско първенство, беше Олимпиада! Аз бях отлично подготвен, а златния медал от Олимпийски игри в спорта е с най-силен блясък. Без да губя време грабнах една хавлия и изтичах в сауната. Беше около 9 часа.

В Южна Корея, сауните не са, като финландските с камъни в единия ъгъл. Там стените на сауната са опасани са с реотани и те са вградени. Но спортисти много, постоянно се влиза, излиза не можеше да се вдигне висока температура. Така целия ден до 16 часа с малки почивки. Гърбът ми беше станал на райета, като моряшка фланелка, защото се допирах до стената, близо до реотаните. Но килограмите ги
© Blagoevgrad24.bg
В шампионската галерия
свалих, влязох категория и на другия ден сутринта без проблеми станах олимпийски шампион. За съжаление след мен спряха отбора, заради допинг скандал. А момчетата бяха страхотно подготвени. Щяхме да вземем поне още два златни медала. Мисля, че тогава всеки един от нашия отбор щеше да спечели медал независимо с какъв цвят. Беше невероятно изживяване, когато слушах химна на България, пред очите ми минаха всички тежки моменти на подготовката.


История 2: Шампион и след няколко уискита

Преди години международната федерация по вдигане на тежести правеше един изключително силен турнир за Световната купа. Той беше много авторитетен сред нас щангистите, а и за първи места даваха хубави премии. Даже имаше състезатели, които влизаха във върхова форма само за този турнир. Всяка една страна, която беше световна сила в щангите организираше по един кръг в годината. През 1987 година в България той се проведе в град Пловдив в Панаирната палата. Аз трябваше да вдигам събота или неделя, точно не си спомням. Предишната неделя обаче,
© Blagoevgrad24.bg
Заедно с легендата Янко Русев
заедно с Андон Николов, Неделчо Колев и още един от помощник треньорите на националния отбор ние спечелихме 12 800 лева от тото 1. Познахме 13 мача. Навремето това бяха много пари можеше човек да си купи две “Жигулита” от магазина. Печалбата я взехме в петък последния работен ден от седмицата, през това време турнирът си течеше в Пловдив. Естествено по български обичай е редно печалбата да се полее. И ние седнахме с други колеги от националния отбор да се почерпим. Проблемът беше, че аз на другия ден трябваше да излизам и да вдигам. Но уж само “по едно малко”, те станаха няколко големи. На сутринта ставам, усещам,че не се чувствам в пълна кондиция. Веднага тичам при доктора на отбора. Той ми вика: “Гидик бързо ударна доза сок от лимони”. Така няколко коктейла. Излизам след обяд и тогава в по горната категория на 82 ги бих с по няколко килограма отгоре.


История 3: Въртящата се маса в Япония

През 1986 година бяхме на един турнир в Япония. Самите японци са много запалени по вдигането на тежест и до ден днешен не разбирам защо все още нямат изявен състезател за разлика от другите азиатски страни. Водач на нашата спортна делегация беше  Георги Караманев, тогава министър на икономиката и промишлеността в България. След приключването на състезанието домакините дадоха тържество, ние в тук България си  му викаме банкет. Караманев много ме уважаваше и ми вика: “ Гидик, хайде да пием по едно саке”. Аз веднага се съгласих. Моят приятел и колега от националния Мишо Петров,за съжаление вече не е между живите, много искаше да си купи нова кола. Тогава се чакаше години наред, а Караманев давеше едни служебни бележки отиваш в “ Мототехника” с бележката и си тръгваш веднага с колата. Аз трябваше да взема от министъра въпросната бележка. Сядаме ние на масата, а тя една такава кръгла и голяма. Не бях виждал досега такъв модел. Около нея се събират 10-12 човека. Сакето сложено в единия край. Аз ставам, взимам бутилката наливам по една японска ракия, връщам се и пак го слагам на мястото му. Всички
©
Б. Гидиков и Ангел Генчев
обаче ме гледат много странно. Чашите едни малки, бързо се пие. Аз пак ставам,
взимам, наливам. Всички пак ме гледат странно. Тогава организаторът на турнира с единия си пръст, показалеца завъртя масата и бутилката със сакето право пред мен и министър Караманев. Той много се смя, но в крайна сметка Мишо Петров имаше в джоба си служебна бележка за кола и си купи “Лада”.

История 4: С въжена стълба през терасата, след това на дискотека

През лятото почти винаги ходехме на подготовка по морето. Обикновено лагерите федерацията ги правеше в комплекса “Спорт Палас”. Независимо, че не беше активен състезателен сезон, Старшията Иван Абаджиев, както винаги стриктно държеше на дисциплината Тренирахме три пъти на ден. Сутрин ставахме в 7, 30 часа, вечер лягахме в 22,00 часа. Нямаше мърдане. В 22,30 часа Абаджиев лично минаваше по стаите да ни провери дали сме там и какво правим. Ние обаче бяхме млади, както на всички ни се ходеше на дискотеки, заведения. Пък и след тежките тренировки имахме нужда от разнообразие. Тогава аз направих една стълба от въже. Вързахме я на втория етаж на “Спорт Палас”, имаше една закътано място. На края на въжената стълба поставих един диск от 25 килограма, за да не се клати много, като слизаме. И така чакахме да стане 22,30 часа, Абаджията минаваше на проверка и после целия отбор от втория етаж по въжената стълба се измъкваше. Треньорът оставаше във фоайето да дебне кой ще наруши режима, но благодарение на моето изобретение никой не беше хващан. Цяла нощ ходехме по дискотеки из “Златните”. Сутринта около 4-5 часа се прибирахме да спим. Имало е случаи и направо за закуска да идваме. Но ние много тренирахме и организмът бързо се възстановяваше. Дълго време Абаджиев  се чудеше как никой не е нарушил режима. Наближеше ли обаче голямо състезание всички забравяхме за “въжената стълба” и нощните гастроли.

История 5: “Сбърканият” световен рекорд

На световното първенство през 1986 година в София поисках да правя световен рекорд в категорията. Официалният беше 167, 5 килограма. На щангата трябваше да сложат 168 килограма. От съдийската маса нещо объркали и ми поставили 168,5, половин килограм повече и цял един над рекорда. Аз излизам вдигам, признават ми опита и тогава нещо гледам суматоха при съдиите. Помислих, че ще анулират рекорда. Но след малко тича някой от отбора и вика: “Гидик, объркали са килата, цял килограм си подобрил в движението”. Един от съдиите бил наблюдателен и видял по-голямата тежест.  Зарадвах се много. Изобщо не бях усетил този половин килограм на тренировки бях вдигал и по 175 килограма. На състезание обаче друго, там има голямо психическо напрежение. Самата мисъл за по-висока тежест може да те провали. Аз останах доволен, защото тогава даваха за 1 грам рекорд 1 лев премия и взех 500 лева повече.

 

Източник: Иван Димитров






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Парламентарни избори 2024
Стрелба в Москва
Природни стихии
Избори в Турция
Григор Димитров в турнири през 2024 година
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Благоевград и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@blagoevgrad24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: