Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Парк Хванге: Как да върнем дъжда | ||||||
| ||||||
Колко голям е проблемът? За първи път метеорологичните служби са в пълно единомислие що се касае за прогнозите им по отношение на климата в Зимбабве. Водещите световни климатолози прогнозират, че сушата ще продължи през по-голямата част от 2024 г., както и през 2025 г. Изключително притеснение буди състоянието на подпочвените води в страната, и по-специално в националния парк, както и последиците от това. На първо място, това са икономическите последици, които сушата ще предизвика. От друга страна ниските добиви и загубите на реколтата в резултат на слабите валежи, ще доведе до повишаване на цените на храните. Това води до намаляване конкурентоспособността на износа и прави вътрешното предлагане значително по-трудно. Тази неблагоприятна икономическа ситуация ще се отрази негативно както на земеделските производители, така и потребителите през 2024 г. На второ място са проблемите, свързани със здравословното състояние на гражданите на страната. Недостатъчното захранване с вода, както и екстремните горещини, които са тясно свързани със засушаването, могат да окажат сериозно въздействие върху здравето на децата и възрастните хора. Въпреки че експертите засега не прогнозират опасност от глад сред населението, факт е, че увеличеният брой постъпили пациенти може да окаже сериозен натиск върху здравните институции. И накрая, силното въздействие върху околната среда. Водоизточниците в Хванге пресъхват с темпове, невиждани от повече от 50 години. Неотдавна природозащитници откриват цяло стадо слонове, които са изпаднали в безсъзнание, обезводнени са и много от тях са починали. Местоположението им? Слоновете са открити непосредствено до пресъхнал водоем. Този факт придобива още по-притеснителни мащаби като се има предвид, че стадата слонове преминават по едни и същи маршрути от поколения по пътя към вододайните зони и места. Тъжното е, че са лишени от единствения начин да имат достъп до жизненоважната вода. И веднага възниква въпроса - защо се случва това? Истината е, че асоциираме "глобално затопляне" с топене на ледниците и прекомерно горещо време, но това не е достатъчно, за да очертае сериозността и мащаба на проблема. Новата терминология "климатична криза" е много по-подходяща, тъй като засяга въпроса, че всеки аспект на нашата околна среда може да доведе до нарушаване на баланса. Такива фрапиращи явления са спирането на Гълфстрийм, огромните спадове в атмосферното налягане, които водят до полярни бури в Америка, измирането на горите поради ниските количества на валежите. Всичко това са сериозни проблеми, свързани с климатичните промени, и очертават едни доста сериозен проблем отвъд общата картина на топенето на ледените шапки и покачването на морското равнище. За жалост, това, което се случва в Зимбабве, е само началото на климатичната криза и начинът, по който тя може да засегне живота по целия свят по най-неочакван начин. И въпреки, че реално погледнато сушата засяга самата страна, истинските причини са извън нея и са свързани с климатични явления из целия свят. Климатът в Зимбабве не съществува изолирано от останалата част на света, а майката природа със сигурност не се съобразява с международните договори и националните граници. Нуждаем се от научно обоснована и ясна стратегия, която отчита и възприема много сериозно тези климатични промени, така че да може да бъде създадена система от конструктивни мерки и действия преди да е станало твърде късно. Какво можем да направим в тази посока? Въпросът е, че сушите и гладът, които са резултат от изменението на климата, имат на пръв поглед безкраен набор от фактори, които допринасят за тях, и следователно множество припокриващи се решения. Конференцията на ООН по изменението на климата COP26 със сигурност е сериозна отправна точка, която намира голям отзвук в медиите по целия свят, но в никакъв случай не трябва да се счита да напълно достатъчна и окончателна в процеса на намиране на решение на проблемите. Необходимо е да се преустанови търсенето на краткосрочна печалба и да се прояви готовност да се направи всичко необходимо за подобряване на рентабилността. За жалост практиката на повечето правителства е такава, че те подписват всяко ново споразумение за климата с най-добри намерения, само за да се отметне по-голямата част от това, за което току-що се е съгласило, без намерение за реални действия. Често политиката на високите етажи се влияе от краткосрочния характер на икономиката, лихвените проценти и въздействието, което всичко това оказва върху нагласите и степента на удовлетвореност на избирателите. Именно заради това е редно да се отправя постоянно апел към политиците от кариерата и другите управляващи да търсят баланса между икономиките на държавите си и перспективата за преминаване изцяло към зелена икономика. В противен случай няма да остане достатъчно обитаема земя, за да се изхранва населението на нашата родна планета. Необходим са реални действие и то изключително належащо е това да се случи преди края на 2024 г. Тази стратегия трябва да бъде широкообхватна, прозрачна и да подлежи на постоянен анализ и контрол от страна на държавите по света. И макар на всички да ни е ясно, че няма мерки или действия, които автоматично да върнат дъжда в любимия ни национален парк Хванге, общите усилия във всички области на живота могат да доведат до възстановяване стабилността на климата, преди нещата да са безвъзвратно загубени. Това не е толкова просто, както да резервираш самолетен билет или да откриеш лицензирани онлайн казина - целта е да се постигне широкообхватен консенсус с най-големите икономики, предприятия и неправителствени организации в света. Необходимо е създаването на компромисни решения в интерес на всички страни в такъв тип споразумения. Възможно е да се постигне напредък и на национално ниво, като се започне от различните общностите. Отглеждането на органична храна, когато е възможно, намаляването на употребата на предмети за еднократна употреба и повторната употреба на предмети и дрехи, които бихме изхвърлили на практика са своеобразни мерки, които могат да допринесат за промяната. Същинският проблем се корени не в това, че всеки от нас не може да промени нещо, а в това, че всеки от нас очаква, че някой друг ще се справи с проблема. Посоката на обединение и обща стратегия за промени е тази към която трябва да се стремим, за да запазим по-дълго на нашите национални паркове. Ако допуснем те да изчезнат, то със сигурност повече никога няма да им се радваме. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: