Може ли да се ограничи загубата на вкусови и обонятелни рецептори, които губим с напредването на възрастта?

Какво се променя във вкусовите и обонятелните възприятия при остаряване?

Отслабването на усещането за вкус и мирис е естествена част от биологичното остаряване. Вкусовите рецептори се намират в епитела на езика, мекото небце, фаринкса и ларинкса, където образуват вкусови луковици. Обонятелните рецептори, от своя страна, са разположени в горната част на носната кухина и чрез нервни влакна предават сигналите към мозъчните центрове за обработка.

При физиологично остаряване се наблюдава намаляване на броя и плътността на вкусовите папили, особено във върха и страничните части на езика. Във всяка папила се разполагат вкусови луковици, изградени от рецепторни, поддържащи и базални клетки. Регенерацията на рецепторните клетки зависи от деленето на базалните клетки, но след 65-70-годишна възраст този процес значително отслабва. В резултат броят на вкусовите луковици намалява, а обновяването на рецепторните клетки се забавя. Допълнително нервните влакна, които инервират вкусовите луковици, постепенно дегенерират, особено при наличие на хронични заболявания или при продължителна лекарствена терапия.

Обонятелният епител, разположен в горната част на носната кухина и изграден от рецепторни, поддържащи и базални клетки, също претърпява възрастови изменения. С напредването на годините част от него постепенно се заменя от дихателен епител (съставен от ресничести и бокаловидни клетки), а броят на обонятелните рецепторни клетки намалява. Регенеративният капацитет на базалните клетки отслабва, което ограничава подновяването на обонятелните рецепторни клетки и води до понижаване на чувствителността към мирис. В обонятелната луковица (структура на предния мозък, разположена над носната кухина, където завършват аксоните на обонятелните рецепторни клетки и започва обработката на обонятелната информация) се установява намаляване на броя на невроните и на синаптичните връзки. Тези промени засягат и свързани мозъчни области като пириформната кора и амигдалата, а при невродегенеративни заболявания протичат в по-изразена форма.

Множество фактори усилват ефекта на възрастовите промени върху вкуса и обонянието. Сред тях се открояват метаболитни заболявания като захарен диабет, хронични възпалителни процеси в носа, намалено слюноотделяне, дефицит на цинк и витамин В12, както и нежелани ефекти от често използвани медикаменти, включително антидепресанти, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим и средства за лечение на болестта на Паркинсон.

Намаляването на вкуса и обонянието често протича бавно и остава незабелязано в началните си стадии. Засягат се първо вкусът за сладко и солено, което води до компенсаторно поведение като засилено осоляване или подслаждане на храната. По-късно се нарушава възприятието и на киселото и горчивото, като в крайните стадии се наблюдава почти пълна загуба на вкус (агевзия) или обоняние (анозмия).

Как отслабването на вкуса и обонянието влияе върху храненето?

Стимулите от вкуса и обонянието играят важна роля за регулирането на апетита. Те активират връзки между хипоталамуса и лимбичния мозък (включващ структури като хипокамп и амигдала, които участват в емоциите, мотивацията и паметта). Чрез този механизъм се контролира приемът на храна и се поддържа стабилна телесна маса. Когато стимулите от вкусовите и обонятелните рецептори отслабнат, намалява желанието за хранене, отслабва интересът към приготвянето на храна и се ограничава хранителното разнообразие.

Редукцията на вкусовите и обонятелните рецептори може да доведе до състояние, наричано сенилна анорексия – възрастово обусловено понижение на апетита, което не е резултат от остро заболяване. Това състояние се съпровожда от прогресивна загуба на телесна маса, намаляване на мускулната маса и отслабване на мускулната сила. Постепенно се развива фрейлти синдром, който се характеризира с намалена физическа издръжливост, повишен риск от инфекции и забавено възстановяване при остри заболявания.

Намаленият прием на протеини и витамини води до дефицит на ключови нутриенти като фолиева киселина, витамин D, витамин В12 и желязо. Това увеличава риска от мегалобластна анемия, остеопения (намалена костна плътност) и невропатии. Дефицитът на цинк, който често възниква при нарушения на храносмилателната система в напреднала възраст, допълнително отслабва усещането за вкус, като нарушава синтеза на белтъците, необходими за функционирането на вкусовите рецептори.

Отслабването на обонянието намалява способността за своевременно разпознаване на опасности. Затруднява се усещането на развалена храна, дим от горене или вредни изпарения. Това увеличава риска от хранителни натравяния, пожари и контакт с токсични вещества.

Съществува пряка връзка между нарушеното обоняние и емоционалното състояние. Поради връзката му с лимбичната система, отслабването на обонянието често се съпровожда от депресивни състояния. Депресията от своя страна води до загуба на апетит и задълбочаване на недохранването. Така се оформя порочен кръг между сетивно нарушение, хранителен дефицит и влошаване на психичното състояние.

Може ли да се ограничи загубата на вкусови и обонятелни рецептори?

Пълно възстановяване на вкусовата и обонятелната функция в напреднала възраст не е възможно, пише Puls.bg. Въпреки това, чрез целенасочени подходи могат да се ограничат последствията от редукцията на рецепторите, като понижен апетит, еднообразно хранене и повишен риск от недохранване. Първичната мярка е редовно проследяване на телесното тегло, апетита и приема на основни макро- и микронутриенти.

Подобряването на вкуса и визията на храната може да бъде ефективен способ за стимулиране на апетита. Използването на подправки с по-силен аромат, леки кисели вкусове, контрастиращи цветове и разнообразна консистенция улеснява възприемането на храната. При доказан дефицит на цинк, добавянето му в подходящи дози подпомага възстановяването на усещането за вкус.

Важно е да се избягват медикаменти, които потискат усещането за вкус или мирис, когато това е възможно от клинична гледна точка. При хронични заболявания на носната лигавица, лечението на ринити и синузити може да допринесе за частично възстановяване на обонянието.

Важно е също така социалното обкръжение. Общото хранене, участието в приготвянето на храна, поддържането на ритъм в храненията и включването на храни със символна или емоционална стойност повишават мотивацията за хранене и намаляват риска от недохранване.

Комплексната оценка от мултидисциплинарен екип, включващ специалист по гериатрия, диетолог и логопед (при необходимост от рехабилитация на вкусовото или обонятелното възприятие), е подходяща при установено нарушение на усещането за вкус или мирис и съмнение за риск от недохранване.