Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Ефективна ли е йодираната сол, ако не е в тъмна опаковка? | ||||||
| ||||||
Поставяме темата за заболяванията на щитовидната жлеза – едни от най-разпространените ендокринни нарушения, които засягат милиони хора по света, включително и у нас. Най-познати сред тях са Болестта на Хашимото и Болестта на Базедов-Грейвс. Те често се развиват подмолно, а симптомите им могат да бъдат объркани с други състояния – от умора и косопад до тревожност и промени в теглото. Какво причинява тези автоимунни заболявания? Как се откриват и лекуват, могат ли да бъдат контролирани? Д-р Костова, да започнем с общия въпрос – каква е функцията на щитовидната жлеза и защо е толкова важна за организма? Тя е ендокринна жлеза, която се намира в областта на шията, пред трахеята, над нивото на ключиците, с вид на пеперудка е. Има два лоба и произвежда основно щитовидните хормони Т3 и Т4, които участват в регулиране на редица процеси в организма. Както всички хормони, те се произвеждат на едно място, а оказват действие далеч от своето производство. Регулират телесната температура, основната обмяна в организма, метаболизма, който е базалният, и в моментите на покой, регулират сърдечната честота и ритъм, участват в контрола на функцията на мозъка и проводимостта на нервната тъкан. Участват в регулацията на растежа и развитието, особено през периода на детството, както и вътреутробното развитие на плода. Затова те са изключително важни. В действителност заболяванията на щитовидната жлеза са доста често срещани, особено при жените. Едни от най-честите заболявания са възлите на щитовидната жлеза. Най-често те са доброкачествени. Подобни са на миомните възли или на възлите, които са аденомите на надбъбрека и на хипофизата. В голямата част от случаите – около 90-95%, не се налага тяхното лекуване, а само проследяване. Те могат да са свързани с производство на щитовидни хормони или да не произвеждат щитовидни хормони. Могат да са доброкачествени или злокачествени. При мъжете те по-често са злокачествени, по-рядко се срещат, но по-често са злокачествени, затова трябва повече внимание при тях. Другите състояния, при които щитовидната жлеза страда, това е повишената функция на щитовидната жлеза – хипертиреоидизма, при който се произвеждат в повече щитовидни хормони. Това може да се дължи на различни процеси, единият от които може да са възли в щитовидната жлеза – т.нар. "горещи“ възли, или може да се дължи на автоимунни процеси в щитовидната жлеза, каквито са Хашимото и Болестта на Базедов-Грейвс. Тиреотоксикоза може да имаме и при състояния, при които няма повишена продукция на щитовидни хормони – т.нар. тиреотоксикоза без хипертиреоидизъм, при която имаме по някаква причина деструкция, т.е. възпалителен процес в щитовидната жлеза, при който образувани в нормално количество хормони се отделят в резултат на възпалителни деструктивни процеси в жлезата. Това са също различни видове тиреоидити, причинени от възпаление или от автоимунни процеси. Трето състояние, което е доста често срещано, е хипотиреоидизмът. Там имаме намалена функция на щитовидната жлеза. Намалена продукция на щитовидни хормони може да имаме след оперативни интервенции или също в резултат на възпалителни процеси, автоимунни – при Тиреоидитът на Хашимото или други възпалителни процеси. Има хора, които се раждат без щитовидна жлеза. И какво се случва в тази ситуация? Това е доста рядко срещано състояние, но ако не се хване в първите няколко дни след раждането, може трайно да се увреди мозъка на новороденото и затова е въведена профилактика на всички бебенца – в първите 24 часа след раждането им се взема кръв от петичката за ниво на тиреостимулиращия хормон. Ако се установи проблем, се реагира веднага, за да се направят изследвания, да се види каква е причината и съответно да се замести дефицитът на щитовидните хормони. Предполагам, че това е лечение, което продължава цял живот? Абсолютно да. Може ли каквото и да било заболяване, свързано с щитовидната жлеза, да се развива тихо и безсимптомно и по този начин много да напредне? В действителност повечето от заболяванията на щитовидната жлеза протичат по този начин. Възлите много често се откриват случайно, когато са малки, когато не произвеждат хормони. Те се развиват доста подмолно, да го кажа, безсимптомно и ние може да го открием случайно, при профилактични прегледи. Хипотиреоидизмът също много често не дава оплаквания или дава много нетипични оплаквания – лесна умора, отпадналост, промени в съня, напълняване, оточност, които може да отдадем и на много други състояния. Това заболяване също е възможно да се открие много късно, в някои от случаите с напреднали плеврални, перикардни изливи, тежка сърдечна недостатъчност. Обикновено хипертироидизмът е най-лесно откриваемото заболяване, защото това дава клиника – сърцебиене, изпотяване, нервност, напрежение, редукция на тегло, които са по-видими, които повече притесняват пациентите, и те по-рано отиват, за да потърсят помощ за диагностика и съответно терапия. С какво автоимунните заболявания на щитовидната жлеза се различават от останалите? Автоимунните заболявания на щитовидната жлеза са част от голямата група на автоимунните заболявания в човешкото тяло, при които в резултат на дефект на имунната система тя реагира срещу собствени нормални тъкани, като ги унищожава и причинява автоимунно възпаление, което може да доведе до промяна във функцията на щитовидната жлеза – по-често към намалена функция, доста по-рядко, за щастие, към повишена функция на щитовидната жлеза. Всъщност кое е по-малкото зло, ако въобще може така да бъде поставен въпросът – повишена или намалена функция на щитовидната жлеза? И двете са достатъчно неприятни, но определено от гледна точка на изследвания и проследяване, по-неприятното е тиреотоксикозата, т.е. повишената функция. Защото, когато установим такава, задължително всеки месец, поне в началото, трябва да изследваме щитовидни хормони, антитела, всеки месец трябва да има среща с ендокринолог. Налага се честа смяна в терапията, докато не стигнем до една поддържаща доза на медикаментите, на която пациентът би могъл по-дълго да остане, да разредим срещите през 2-3 месеца. Най-често настъпва излекуване или поне овладяване на това състояние. Докато при хипотиреоидизма, след като намерим нужната доза, с която да заместваме недостига на щитовидни хормони, там проследяването е през по-дълги интервали от време, най-често през 6 месеца. Ако е нужно, когато направим контролата, може да сменим дозата, но срещите с ендокринолога и изследванията са доста по-редки. Но пък обикновено това е дългосрочно, да не кажа доживотно състояние. Д-р Костова, може ли в един или друг етап от живота, ако човек има някакви отклонения във функцията на щитовидната железа, процесите да се нормализират от само себе си, т.е. организмът сам да се балансира, без да се стига до лекарска намеса? Срещали сме състояния, при които при хипертиреоидизъм настъпва самоовладяване на процеса, без ние да се намесваме в лечението. Но това са по-редки състояния. Обикновено се налага терапия. Ако ние не провеждаме такава, организмът доста страда от тази повишена функция на железата. При хипотиреоидизма по-рядко съм виждала овладяване на състоянието, особено след дългосрочно лечение. Обикновено в такива случаи те по-скоро преминават от едната фаза – от хипотиреоидизъм на хипертиреоидизъм. Така че всичко е възможно, но по-рядко са срещани тези състояния. Има ли медицината отговор на въпроса – какво активира автоимунните процеси в щитовидната железа? Както всички други автоимунни процеси в човешкото тяло, първо трябва да имаме генетично предразположение за това – от някой от родителите си да сме унаследили т.нар. дефектни гени, които носят предразположението за отключване на автоимунните заболявания, и след това среща с фактор на външната среда, каквито са например стресът, вирусните или бактериални инфекции, в случая с щитовидната жлеза – висок или нисък йоден прием, някакво лъчение. Всичко това може да отключи тези гени и съответно да се изяви автоимунното заболяване. Не е задължително родителите ни да са страдали от автоимунно заболяване на щитовидната железа. Те може да страдат и от други автоимунни заболяване – диабет тип 1, лупус, автоимунни анемии, автоимунни хепатити, ревматоиден артрит, псориазисът също е автоимунно заболяване. Родителите ни могат само да носят дефектните гени, да не са отключили никакво автоимунно заболяване, но да ги предадат на своите деца. Това също е възможно. Има ли възрастова категория, която е особено рискова за този вид автоимунни заболявания? Най-често автоимунните заболявания се отключват в зрялата възраст, някъде да кажем между 20 и 50 години, по-рядко в детска, по-рядко след менопаузата. По-често, определено, всички автоимунни заболявания се срещат при жените и това се дължи на по-високото ниво на естрогените. Като периодите от човешкия живот, които са свързани с хормонален дисбаланс, са около пубертета, бременността и менопаузата. Това са периодите, които са по-рискови, за да се отключи такъв проблем. Лесно ли е да се диагностицират тези заболявания? Достатъчно ли е само да се видят съответните нива на хормоните, на изследванията, за да е ясно какъв е проблемът? Тези състояния, да, сравнително лесно се диагностицират. Ние в случая използваме комбинация от снемане на анамнеза, т.е. разпит на пациента, физикален преглед, палпиране на щитовидната жлеза, ехографско изследване, изследване на кръвни показатели, хормони и антитела. Комплексът от всичко това ни дава основания да поставим диагноза. Това са леснодостъпни и не много скъпи методи за диагностика. Вие казахте, че част от рисковите фактори за отключване на подобни заболявания са стресът и вирусните инфекции. Е ежедневието си ние непрекъснато сме подложени в някаква степен на стрес, това означава ли, че всички сме застрашени? Тук най-често не става въпрос за баналния стрес, а по-скоро за по-тежък хроничен или остър стрес, който е необичаен за ежедневието. Какви са наблюденията ви, има ли увеличение на този вид заболявания? Бих казала, че в последните години – да, има увеличаване на автоимунните заболявания. Това частично се дължи най-вече на по-добрата диагностика, която имаме, и възможност да откриваме такива заболявания. Увеличаване на стреса, увеличаване на свободното придвижване на хората, което съответно по-често ни среща с всякакви инфекции. Всичко това предразполага към по-честа диагностика и на подобни заболявания. Може ли начинът на хранене да окаже влияние върху процесите в щитовидната жлеза? Има ли храни, които при автоимунните заболявания са строго забранени? Няма строго забранени храни при автоимунните заболявания, но изключително много трябва да се внимава с приема на йод. Йодът е изключително важен за щитовидната жлеза. Тя не може да работи без прием на йод, защото всъщност тя прави щитовидните хормони, влагайки в тях йод. Затова е много важно да има прием на нормално количество йод и това се осигурява с йодната профилактика. С гордост мога да заявя, че България е една от двете европейски страни, заедно с Швейцария, които Световната здравна организация е обявила, че са ликвидирали йодния дефицит в страните си. Това е благодарение на йодната профилактика – въведено е йодирането на солта с определено количество, което се влага в солта. В настоящия етап се влага калиев йодид, който не изисква да се слага солта в тъмни пликове. Това е един от въпросите, които пациентите поставят: щом не е в тъмен плик, значи не е ефективно. Не е точно така. Калиевият йодид е годен една година, не изиска влагане в тъмни пликове и при консумация на нормално количество сол човек осигурява нужното количество йод, с който щитовидната жлеза да работи. Какви са другите начини? Допълнителни количества йод са необходими по време на кърмене и по време на бременност, като ние можем да ги заместим допълнително с витамини, съдържащи йод, само в тези периоди от живота на жената. Иначе приемът на по-големи количества йод, отколкото е нормално за деня, би могло да попречи не по-малко, отколкото дефицитът на йод. По тази причина, особено на хората, които страдат от автоимунни заболявания, ние им забраняваме да приемат мултивитамини или хранителни добавки, в които се съдържа йод, които са на базата на морски водорасли. Ограничаваме приема им на орехи и на морски дарове, които са йодосъдържащи храни. Малка роля играят кореноплодните – алабаш, зеле, ряпа, такива храни, които съдържат т.нар. гоитрогени, или стимулиращи и растежа на щитовидната жлеза фактори. Но аз не познавам човек, който да яде такива количества, че да му се отразят зле на щитовидната жлеза. Колко грама сол на ден е добре да приемаме, за да сме спокойни, че сме в рамките на нормалното? Нормалното се водят 5 до 7 грама сол. Това е нещо, което трудно човек може да измери, защото сол се влага в хляба, в колбасите, в сиренето, в кашкавала. Така че е трудно да се измери. Може да се намали количеството на солта при хора, които страдат от сърдечни заболявания и от бъбречни заболявания, но за основната маса хора това е количеството, което е нормално като прием за деня. Вие казахте, че страната ни се гордее с йодната профилактика, която е въвела. Какво друго включва тя, освен йодирана сол? Само това е – йодиране на солта. Съответно йодирана сол трябва да бъде използвана при производството на хляб, при производството на колбаси, при производството на млечни храни. Йодирана сол трябва да използват и животновъдите при отглеждането на домашните животни, тези, които дават мляко. Така че ако това се спазва, съответно ще се поддържат и тези нормални нива на йод, които има в популацията. Преди известно количество години, когато стана модерен приемът на хималайска сол, тя не беше йодирана и ние много усилия полагахме да обучаваме нашите пациенти, особено жените в млада възраст, на които им предстои бременност или които са бременни, да не консумират сол, която не е йодирана. Но вече има и други, освен морската сол, виждам че има йодирана сол и от хималайската. Така че просто трябва да внимават да бъде йодирана, няма значение каменна, морска или каквато ще да е друга. Важното е на опаковката да пише, че тази сол е йодирана. Точно така. Това обикновено го пише не точно "йодирана сол“, а пише "наличие на калиев йодид“ – еди-колко си милиграма. Той е стандартен за всичките видове сол. Така или иначе, когато вече е възникнал проблемът, какво е традиционното лечение, което предлага медицината за автоимунните заболявания на щитовидната железа? В действителност ние не можем да излекуваме автоимунното заболяване. Ние лекуваме последиците от него, промяната във функцията на железата. Когато става въпрос за хипотиреоидизъм – недостиг на щитовидни хормони, имаме възможност този недостиг да го заместим с даване на щитовидни хормони отвън, във вид на хапче или вече имаме и на течност. Дозата не е стандартна, дозата е индивидуална – определя се, проследявайки нивата на хормоните, преценяваме каква е индивидуалната доза за пациента. Ежедневен ли е този прием? Ежедневен е този прием. Желателно е да е еднократно, сутрин, на гладно, за да може да се усвоят хормоните. Завинаги ли остава това лечение? Т.е. това е нещо като диабет, който така или иначе си носим, ако вече е възникнал. Точно така. Това е нещо като първи тип диабет, при който имаме недостиг на инсулин. Най-често терапията е доживотна. Рядко се случва – ние вече говорихме за това, че понякога би могло да се случи след време, по някаква неизвестна или известна причина, да настъпи подобрение и да се намали дозата на заместителната терапия или да се спре, ако тя е била в малка доза, но това са по-редки състояния. При обратното състояние – повишена продукция на щитовидни хормони, също има терапия. Там прилагаме медикаменти, които потискат продукцията на щитовидни хормони. Обикновено това е временна терапия, но по-продължителна – година, две, три. Ако не успеем с медикаменти да овладеем състоянието, би могло да се наложи друг вид терапия – оперативна или радиойод терапия. Това е по преценка на ендокринолога. Достъпно ли е това лечение от финансова гледна точка? Съвсем евтино е това лечение и в двата случая, напълно достъпно. Намира се в аптеките без проблеми в повечето от случаите. Понякога настъпва дефицита на медикаментите, които са за лечение на тиреотоксикозите, но рядко се случва. Съвсем достъпна е тази терапия. Какъв е вашият съвет към пациентите, които вече имат поставена диагноза? Как да се грижат за себе си? Тези пациенти, които вече имат известно заболяване на щитовидната жлеза, трябва да спазват препоръките на ендокринолога, който ги следи, да правят нужните хормонални изследвания. Обикновено имунологичните, т.е. с антителата, рядко ги следим, те ни трябват само за поставяне на диагнозата. Но трябва да следим редовно хормоните, като ендокринологът е този, който трябва да каже през какъв период от време трябва да ги проследява. При хипотиреоидизъм всеки месец следим хормоните в хода на бременността. През 3 месеца следим хормоните, когато жената желае забременяване. В останалите случаи ние ги следим през 6 месеца. При ехографските прегледи, в зависимост от това дали има възли или само структурни промени в щитовидната железа, също редовно трябва да се правят прегледи: при наличие на възли – всяка година, при отсъствие на възли – поне веднъж на две години трябва да се правят ехографски контроли и при нужда, да се сменя терапията спрямо тези изследвания. Росица АНГЕЛОВА |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Блъсната жена на пешеходна пътека в Благоевград
09:39 / 16.06.2025
Пожар гори в Природен парк "Рилски манастир"
15:44 / 16.06.2025
Младеж е в болница след катастрофа в Дупница
11:48 / 16.06.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: