Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Джон от култовата група "Кукери" свири на китарата на Ерик Клептън | ||||||
| ||||||
"Купих си я от Хановер при първото ни излизане в чужбина. Червен Fender Stratocaster - три нощи само я гледах и я бършех с кърпичка, не можех да ѝ се нарадвам. Защото първата ми китара беше такава, но бяла само на външен вид, правена в България и се разстройваше още на първата песен“, разкри големият музикант. "Бийтълс“ Едва 6-годишен той е взел първия си урок по солфеж и цигулка. Именно при учителката той срещнал сламенорусия красавец Пламен Басаров, с когото малко по-късно ще основат една от най-обичаните български групи "Кукери“. "След като завършихме 7-и клас, и двамата бяхме приети във втория випуск на новооткритата английска гимназия в Русе, която беше в центъра на парка в много красива старинна сграда на немския лицей. Бяхме пълен пансион и седяхме на един чин. По това време изгря "Бийтълс“ и много искахме да бъдем като тях. Няколко наши преподаватели бяха англичани, имаше и едно семейство от Америка, като се прибираха от празниците, винаги ни носеха плочи и списания. В 10-и клас започнахме да правим концерти като "Пеещите звезди“, а след нас всяка година се събираше нова група с това име. Но ние може би сме единственият случай, в който директорът ни купи китари - в Русе имаше изложение на музикални инструменти, откъдето ни оборудваха“, разказва за началото Джон. Мадамата с йониката Двамата музиканти са приети студенти в София: Джон - английска филология, Пламен - архитектура. "Запознахме се с Нели Янкова, която после стана известна като мадамата с йониката, която беше последна година в Музикалното училище. Четвъртият в групата беше Стайко Стайков - цигулар, с когото се познавахме още от Русе, той после стана много известен като аранжор, композитор и басист в оркестъра на Петър Петров - Петьо Парчето. С него през 1974 г. направихме първите си записи на песните "Тракийски момичета“ и "Първа любов“ от Янко Миладинов - пианиста на Биг бенда. С Дени Драганов се запознах в казармата. Първо служих в школата във Враца, после ме разпределиха в Сливен. Идва един полковник да ме търси и като старши школник директно ме направи шеф на оркестъра в ДНА-Сливен. Дени вече беше на 6 месеца служба. Той пък от малък свири с комшията си Стефан Попов. И ето я група "Кукери“, продължава китаристът. Чудо От Импресарска дирекция им станали кръстници. "Те ни предложиха името "Кукери“, понеже имахме песен с фолклорни мотиви и да звучи по-българско. Нас не ни харесваше, но почнаха да ни обявяват така и така си остана. Имахме късмет да ни харесат от младежка редакция на Радио София, които непрекъснато гостуваха по заводи, предприятия, ТКЗС-та, да им правим концерти, които се излъчваха на живо по радиото. Така се запознахме с Кирил Иванов - Мъглата, който ни направи най-хубавите записи. Той имаше изключително ухо и бързо се превърна в един от най-търсените тонрежисьори“, споделя Джон. След като студентите завършели, трябвало да ги пратят по разпределение за 3 г. "Истинско чудо е, че мен ме оставиха на работа в ректората на Софийския университет. Професорът, който отговаряше за чуждестранните студенти, ме прати в Съвета по висшето образование и именно оттам ме назначиха, а кабинетът ми беше врата до врата до този на ректора Благовест Сендов“, добави той. Отвори ми "Кукери“ записали първата си грамофонна плоча и Кольо Кюлджиев от "Балкантон“ извикал музикантите в студиото да я прослушат. Но им казал: "Момчета, ние утре я пускаме на пазара, но да знаете, че ще си я слушате само вие и близките ви. Музиката ви не е за широката публика, много е сложна, искаме по-лесно запомнящи се песни, които да станат хитове“. Веднага им поръчал да започнат да работят по втори албум с по-комерсиални парчета. "Морис Аладжем беше заместник-директор на Тончо Русев в Държавно обединение "Музика“. Един ден ми се обади и вика: "Ела да ти дам една песен да направите“. Отидох, подаде ми листче с 1-2 петолиния - куплет и припев, и ме прати при Павел Матев да взема текста. Започнахме да я репетираме, но колегите викаха: "Това прилича на танго, ние нали сме рокаджии“, и с голямо нежелание я записахме първа, като за загрявка я сложихме последна от Б-страна на плочата. Предполагам, че се досетихте, че става дума за песента "Отвори ми, нося тишина“, която се превърна във визитната ни картичка. Веднага тръгна градският фолклор: "Отвори ми, нося ти коняк“, "Нося ти пари“ и т.н. Записахме "Приказка“, "Обич за обич“, заснехме тв рецитал и ни тръгна концертната дейност“, споделя още сладкодумникът. "Трамвай №5“ След пет успешни турнета в бившия Съветски съюз, изяви на най-престижните сцени в Европа в средата на 80-те започва трансформация в "Кукери“. "Нели ни напусна, като каза, че й е време за деца и семейство. Тогава направихме прослушване за певица и всички, които се явиха, първо питаха колко пари ще получат. Единствената, която не го направи, бе Розина Караславова - пианистка, пее страхотно, а после стана известна като създателката на детската вокална група "Бон-бон“. Тя доведе Биляна - Биба и с тях записахме четвъртата си плоча. След това и Рози тръгна да ражда, Дени и Стефан не издържаха психически на това натоварване и през 1989 г. се оказах абсолютно сам с един куп договори за бъдещи ангажименти. Тогава направих втората формация "Кукери“ с Юксел Ахмедов и Петър Драмов от "Фоноекспрес“ и Джина от "Трамвай №5“, признава Иван. Той се жени за гласовитата болярка малко преди съвместно турне с "Трамвай №5“ през 1988 г. "Тогава всичките отидоха при Петко и му казаха: "Бременни сме“, и заради това по майчинство групата преустанови дейност. Наистина и четирите бяха забременели, всяка в различен месец, като нашата Марти се роди последна. Джина беше истински герой да изкара всички новогодишни балове“, допълни музикантът. Импресарио №1 на Европа първо му отказва, после го менажира дълги години Още при първото си участие в Младежкия конкурс за забавна песен "Кукери“ правят фурор, като печелят първа награда на журито, както и наградите на публиката и на Българската телевизия с песента "Изгубени есени“ на композитора Любомир Денев, който започнал като барабанист в оркестъра на Панайот Славчев. Младежкият конкурс е известен като "малкия Златен Орфей“ и става трамплин и за голямата сцена. В пет поредни издания на международния фестивал участват музикантите, като печелят отличието на Съюза на българските композитори и втора награда за "Юнак дядо“ на Стефан Драгостинов. "Там се запознахме с най-големия импресарио на Европа - Джон Вардел от Амстердам, който води всички големи звезди за рецитали на "Орфея“. "Директорката на Импресарска агенция "София концерт“ Жана Моллова му беше казала за нас. Свириме на коктейла в "Магурата“ на Слънчев бряг, правим фурор, както обикновено, и после сядам при тях. А той директно ми отказа: "Не мога да ви взема. Свирите много силно, имате концертен репертоар и манталитет на звезди“. На следващата година се виждаме, а той: "Не ме моли“. Жана му каза: "Ще ги вземеш заради мен, а те ще си го заслужат“, и той се съгласи. След три дни прати договора и няколко месеца по-късно започнахме работа. И така 20 г. изкарахме в чужбина“, разказва още Джон. Пламен - архитект в Австралия, Стефан - инженер в пътното Музикантите от легендарната група са пръснати по света и почти не поддържат връзка, предаде "Телеграф“. Последното им събиране е преди 15 г. в тв предаване. "Пламен избяга в Австралия през 1983 г. по време на турне в Германия. Един ден вика: "Ще отида до Бон да си подновя паспорта и повече не го видяхме. После ми изпрати телеграма: "Много съжалявам, няма да мога повече да работя с групата“, и тя ни спаси, защото можеше повече да не работим. Идвал си е два пъти в България, но не сме били в София тогава. Работи като архитект в Австралия, там е с жена си. Последно се видяхме по скайп в ефира на БНТ. Със Стефан се чуваме, той се върна и работи като инженер в Пътно строителство. Нели години наред работеше в БНТ, но се пенсионира и си гледа внучето, мъжът й е известният онколог д-р Константинов. Драмов има частен бизнес с жена си. Дени Драганов първо си направи студио на тавана на Чочо Владовски, но след като той почина, си премести техниката вкъщи. Записва с Васил Петров и Диана Дафова, с нея даже взеха музикална награда в Америка“, разказа за колегите си Джон. |
виж галерията| Още по темата: | общо новини по темата: 5154 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/859 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: