Филмът е създаден през 2013 г. по повод 100 години от Междусъюзническата война. В него се разказва за жестокия погром, проведен от гръцката армия над невинното българско население от Солун и околностите през юни 1913 г. и насилственото изпращане на хиляди от тях на пустия остров Трикери. Там хората са изоставени под открито небе, без вода, храна и медицинска помощ в продължение на няколко месеца, вследствие на което умират хиляди от тях.
Трикери е печална голяма гробница, напомняща на църквата в Батак. Не само по дупките, издълбани по протежение на острова - кладенци, които страдалците копали, за да открият вода, тъй като там няма извори. За Батак напомня малкият параклис "Св. Георги", в който българите са палили свещи ежедневно и са се молили да зърнат отново родната земя, преди да умрат. Когато след 3 месеца параходът "Варна" пристигна на брега на Трикери, за да отведе у дома оцелелите, всички войници, които са се качили на борда, са неузнаваеми - остарели, със съвършено окъсани дрехи. При стъпването им на българския параход всички плачели от радост с думите "Сега тук можем да умрем". Това разкрива в спомените си "Българският гарнизон в Солун през 1913 г." генерал-лейтенант Велизар Лазаров, бивш началник на българските войски в Солун през същата година.

Филмът е заснет на острова, в Солун и други с подкрепата на Фондация "ВМРО", както и с помощта на структурите на ВМРО в Бургас и Стара Загора. Автор на документалната продукция е Георги Дракалиев с екип - оператор и монтаж -Иво Вартанян, превод - Георги Петков, диктор - Красимир Калудов.