Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Общество
Криминални
Институции
Други
Доц. Красен Станчев: През следващата година е по-добре да се затегнат коланите
Автор: Екип Blagoevgrad24.bg 16:13 / 15.11.2022Коментари (1)212
©
Доц. Красен  Станчев, преподавател в Софийския университет "Климент Охридски“ и основател на Института за пазарна икономика, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.     

От началото на месеца политическите страсти по бюджета така разделиха партиите, че в публични дискусии и интервюта те произнасят сами за себе си своите монолози. От "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ настояват правителството да внесе бюджет за догодина и да се вмести в 3% дефицит, като междувременно се мисли за вдигане на доходите, в така посока вървят от "Възраждане“, лидерът на БСП Корнелия Нинова твърди, че бюджетът трябва спешно да се приеме и то с много силен социален пакет, но от ГЕРБ, ДПС и "Български възход“ са категорични, че най-безопасно е удължаването на бюджета от тази година. Служебният министър-председател и министърът на финансите от неговия екип са непреклонни: те нов бюджет няма да внесат. На среща  с лидерите на двата големи синдиката след националния протест в петък президентът Румен Радев обеща уклончиво, че ако всички народни представители се обединят в позициите си, нов бюджет ще има. А синдикатите държат на 20-процентно увеличение на заплатите в публичния и в реалния сектор и заплашват с протести, докато не се изпълнят исканията им. Решението се съдържа в съставяне на редовно правителство, на което да се прехвърли горещия картоф с взаимно изключващите се политически  претенции по плансметката на България. Такова обаче засега не се очертава. Кои са лошите и по-лошите сценарии за  финансовото и икономическото състояние на държавата? Наш гост е доц. Красен  Станчев – преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и основател на Института за пазарна икономика. Доц. Станчев, на първо четене в ресорната парламентарна комисия бе приет т.нар. "удължителен закон“, с който се запазват плащанията от хазната до съставянето на редовно правителство. Така отговаря ли се на предизвикателствата на фона на галопиращата инфлация?

Трудно е да се каже. Значи, в общи линии бюджетът така, както е съставен за тази година, отчита действително ниска инфлация, от друга страна пък реалната икономика показва относително добро покритие на доходите, което съответства горе-долу на инфлацията – това е при средна заплата, и разбира се, при пенсионерите това, което се изчисли за реалното увеличение на пенсионерските приходи. То е някъде около 30-30 и няколко процента, а инфлацията е под 20, средната инфлация, както и средната работна заплата. Тоест, в реалната икономика има неща, които по някакъв начин компенсират онова, което е голям проблем, и има неща, които не го компенсира. Примерно спадът на инвестициите е много голям, съответно онова, което е важно да се направи, е да се премахнат, то може да стане и с този бюджет, да се премахнат някои дупки в приходите и съответно да се преформулират, ако може така да се каже, приоритетите при правителствените и инвестиционни програми, включително по линия на Плана за възстановяване и устойчивост.

Някои партии като БСП, "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ разчитат, че между първо и второ четене ще могат да направят съответните промени в текстовете в посока социални акценти. Това разумно ли е?

Зависи, точно какво имат предвид. Ако имат предвид увеличаване на минимална работна заплата, там не е съвсем разумно, защото около 1.5 милиона души няма да бъдат засегнати от това нещо, тъй като проблемът на минималната работна заплата е, че някой решава, може да е правителството, може да е парламентът, каква трябва да бъде тази заплата, но някой друг я плаща. И тези, които работят за себе си и в относително недобре поставени пазарни предприятия, те няма да могат да си позволят това нещо, пък онези, които са съгласни да работят под примерно 800 и няколко лева минимална работна заплата, ако се спазват разпоредбите за тази заплата, те не биха могли да си намерят работа. А иначе, заплатите растат поради един много прост факт, и той е, че няма хора, които да работят.

Тоест, работодателите щат-нещат са принудени да вдигат заплатите, за да им върви бизнесът?

Точно така. Но вие не може на 2/3 от работещите да  им вдигнете заплати само заради това, щото са решили, че те трябва да бъдат 20% отгоре. Има и други идеи и въпроси на синдикатите, които са доста вредни. Те казват, че е възможно да се махне, в случая го казва председателят на КТ "Подкрепа“, който познавам лично, че е възможно да се махне данъка 10% върху доходите, които са около равнището на минимална работна заплата. Но това означава минимум около 1.5 милиарда допълнителен дефицит в бюджета. И това са относително елементарни сметки. И други колеги, и аз самият пред вашата и нашата аудитория сме ги правили. Онова, което може да се направи, обаче също не е малко, и вероятно ще бъде направено, вероятно ще се преформулират някои неща при приходите и вероятно при приходите ще бъдат изчислени съвсем нови приходи вероятно в не много голям размер, които ще дойдат все пак от вдигането на акцизи и други непреки данъци. Дотолкова, доколкото разбирам, има концепция в служебното правителство как това да стане. Тази концепция е относително приемлива, тя ще става вероятно на някакви периоди, за да няма стрес и да няма риск от сива икономика там, където се повишават акцизите. Другото нещо, което може да бъде направено и би трябвало да бъде направено, е да се премахнат различните прагове по Данък "Добавена стойност“ за различните продукти, което ще увеличи приходите в бюджета за следващата година и съответно ще намали дефицита. И третото нещо, което може да се премахне, е да се премахнат облекченията за различни видове горива, т.е. облекченията за един вид бензини и дизеловото гориво, които очевидно според мен не изпълняват своята функция, както беше замислена. Съответно от друга страна може да се търси някакво решение за казуса с "Лукойл“, което не минава през трите концепциите, които в момента са популярни, но вероятно е възможно да мине през обстоятелството, че правителство има златна акция в "Лукойл“ и вероятно е възможно да има достъп до складовата база на "Лукойл“ на други доставчици. 

Само съставянето на правителство ли е единственото решение при така стеклите се разнопосочни политически нагласи?

Аз съм почти сигурен, че правителството ще бъде съставено с мандата на "Български възход“. То ще издържи не повече от година, но е трудно да се каже, колко би издържало. То би било нещо като правителството на проф. Беров с тази разлика, че ситуацията е доста по-лека отколкото тогава, има повече външни предизвикателства отколкото вътрешни, но в общи линии и тогава имаше някакви проблеми с външната среда, особено до средата на 1994 година нямаше ясна перспектива как ще бъде решен проблемът с външния дълг.

Добре, но ако се състави правителство при някакъв мандат, как могат да бъдат обединени диаметралните искания на политиците по бюджета? Тъй като това ще бъде първата и най-съществената стъпка на такъв кабинет. Възможно ли е намирането на общи точки в различните им виждания?

Не повече от тези, които изброих. Може би има още нещо дребно. Възможно е да има малко по-добри условия от тези, които в момента са направени от служебното правителство на проблема с прилагането на европейската концепция за облагане на високите печалби в елекроенергетиката. Там би трябвало да има разбиране на елементарното обстоятелство, че някои от производителите на електроенергия, включително ВЕИ, не са държавни, съответно все още изплащат инвестиционни заеми. Така че там трябва да има някакви по-детайли решения. Възможно е да има малко по-рационален подход към бюджетите на Здравната каса и специално излишъците, които има там, но повече не мога да си представя, какво може да постигне тази конфигурация, която имаме в парламента. Но принципът е все пак подобен на правителството на Димитър Попов – една относително конкретна програма, 22 закона, ангажимент на парламента за  програма през споразумение между политическите партии в парламента, а то е узаконено един вид като решение на парламента, и това е решението от парламента от 4 януари 1991 година. Вече е възможно да има техническа формула за нещо подобно на конкретно разписана програма на някакво правителство, независимо кой го оглавява.

Доц. Станчев, едно такова редовно правителство, все едно как ще бъде – на национално съгласие, експертно и т.н., кои плащания трябва да ограничи?

В общи линии всички, които създават дупки в бюджета с изключение на инвестиционните програми, би трябвало да преформулира и поне половината от Плана за възстановяване и устойчивост.

Като казвате поне половина, за кои проекти се отнася?

Първо, най-големият разход това е за т.нар. "завод за батерии“. Това е доста излишна работа. Възможно е да се направят други предложения към Европейската комисия, позовавайки се на ситуацията с ядреното гориво, което трябва да бъде преструктурирано като доставка, ПАВЕЦ и разни други, и съответно да бъде удължен живота на въглищните централи, поне на онези, които са съществени в общия енергиен микс на страната, тоест, това са най-вече "Мариците“. Докато онези, които замърсяват, те трябва да бъдат наистина затворени. Това е, което ми се вижда рационално в днешната обстановка.

Изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева предупреждава за рецесия в Европа: в Германия, Италия и Франция. За такава рецесия евентуално вие предупреждавате повече от месеци.

Да де, но от друга страна, всички, които говорим за това, казваме, че по традиция има инерция в България, според която у нас между 3 и 6 месеца се забавят процесите, които се наблюдават на макроикономическо равнище в Европейския съюз. Така че дори и данните за последното тримесечие, за третото тримесечие за тази година показват относително добро състояние на икономиката, което означава, че ако има влияние на рецесията в Италия, Германия, евентуално почти без промени растежа във Франция и някои други страни, то той ще дойде у нас вероятно в средата или в края на зимата-началото на пролетта. 

Ако дойде такава рецесия у нас, в какво ще се изрази?

Тя няма да бъде много тежка, тя ще бъде вероятно с  ръст около нулата или малко под нулата, така че положението няма да бъде по-тежко от 2009-2010 година поради простата причина, че няма големи предприятия, които да фалират, а тогава фалира "Кремиковци“, което вероятно допринесе за половината от спада в икономиката, който тогава беше около 5%. А сега няма такива случаи. Онова, което може да направи всяко правителство, е да увеличи прогнозируемостта, ако може така да се каже, тоест, увереността в бъдещето и съответно да направи така, че да се увеличат разполагаемите доходи на хората, първо, тоест, да не се увеличават данъците, и разполагаемите доходи на фирмите, като примерно се въведе нулева ставка върху реинвестираната печалба, което ще даде повече работа и повече доходи, тъй като динамиката на доходите, както стана дума в началото, особено тогава, когато работите за някой друг, се случва поради действието на фактора за достъп на работна сила. И всички прогнози, включително тази на Европейския съюз, за заетостта и безработицата в България са доста по-добри отколкото средните за Европейския съюз.

България е изправена пред сериозни дисбаланси в икономиката заради различна фискална и парична политика, което може да увеличи и инфлацията у нас. Затова предупреждава управителят на Централната банка Димитър Радев на заседание на ресорната парламентарна комисия. Какво означават думите му?

Г-н Радев имам предвид две неща. Първо, тези, за които говорих, тоест, много дупки в бюджета, които много трудно могат да бъдат запушени в предизборна обстановка, и второто нещо, което има предвид, е, че за разлика от предишни години, когато всъщност макроикономическите очаквания са относително скептични, ако може така да се каже, и затова винаги се получава излишък в края на годината, който тогава се изразходва. За разлика от предишни години сега ситуацията е доста различна. През следващата година се очакват прекалено много рискове, които в момента не могат да бъдат предвидени, затова е по-добре да се затегнат коланите още навреме. Тоест, да се свият разходите, и там, където е възможно, да се ограничат да речем неяснотите или разнобоя в бюджетните политики.

В лабиринт ли се въртим и има ли изход?

Всяка бюджетна политика е свързано с нещо като преминаване през лабиринт, защото опира на онова, което може да се очаква. Но това, което може да се очаква за следващите няколко години, е в областта на гадаенето. Тоест, нито една макроикономическа схема, която може да бъде построена в момента, не е сигурно, че  ще даде относително точни прогнози. Тоест, онова, което се прави в момента, е по-скоро близо до гадаене, затова е по-добре да има по-скромни разходи в бюджета и по-голяма стабилност на цялата макрорамка, включително данъците и т.н.

Казахте, че сте почти уверен, че с третия мандат на "Български възход“ ще бъде направен кабинет. Кой ще го подкрепи?

Значи, естествено, това ще бъде "Български възход“, това ще бъде ГЕРБ-СДС, примерно БСП и ДПС.

Цоня Събчева




Още по темата: общо новини по темата: 88
01.12.2022 »
01.12.2022 »
01.12.2022 »
01.12.2022 »
01.12.2022 »
30.11.2022 »
предишна страница [ 1/15 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...
0
 
 
А няма ли да е по-добре да грабваме "калашниците" и да ви почваме?!
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Декември 2022 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Актуални теми
Преговори за съставяне на правителство 2022 г.
Грипна епидемия обхвана страната
Световно първенство по футбол 2022 година
Катастрофи в Кюстендилско
Диана Димитрова жертва на физическо насилие
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Благоевград и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 598 267
novini@blagoevgrad24.bg

За реклама:
Тарифи (виж)
тел.: 0887 45 24 24
office@mg24.bg

Екип
Правила
Благоевградчани във facebook
RSS за новините
©2009 - 2022 Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: