Активният творчески път на Сашо Стоицов започва в началото на 80-те години. Появява се със серия големи фотореалистични портретни композиции, с които много бързо се налага като един от най-интересните живописци.

"В края на 80-те, на прага на прехода, Сашо Стоицов не само участва в най-важните за периода изложби, но и организира някои от тях като един от лидерите на "Група Благоевград", казва още Мария Василева. Стоицов е сред първите художници, които реагират на променените условия. Творбите му от този период остават в класиката на българския авангард.

В началото на 90-те художникът развива акционистките, социално критически действия по-посока на по-задълбочен анализ на миналото. Сашо Стоицов е единственият, който се свързва с понятието "соц-арт" в българското изкуството.

След заминаването си за Ню Йорк през 1998 г. той започва да използва фотоапарат и компютър, и развива нова техника - стиропорен картон, цветни хартии и скочове. Стоицов създава паралелна реалност, която много напомня портретите от серията "Програма" в поставянето на граница между видимото и ирационалното.