©

Хората искат да се хранят от слънцето, да летят, да създават и да се учат от природата, искат чисти храни, електричество от слънцето, чисти води, чисти отношения, ясни принципи, справедливост. Хората не се плашат от бурите, защото те ще променят света. Светът става скучен, монотонен -като една перфектно функционираща машина за производство на живот. Но болтчето иска да изхвърчи, ремъкът иска да се скъса, зъбчатото колело да смени посоката. Да, от това машината ще се счупи, но какво от това?! Време е за промяна. И хората като, че ли не ги плаши вече края на света, 2012година, а напротив -привлича ги. Те я очакват с любопитство и нетърпение, че нещо в скапания им живот ще се СЛУЧИ.

Хората осъзнават, че са мръсни и порочни. Още с първите стъпки от люлката те стъпват в тресавището от проблеми, глад,пари,несигурност,оцеляване, мъртви души, задушаващи зависимости,омраза. И макар малкото дете да не го осъзнава, колкото повече то расте,толкова повече ИСКА от всичко това и плаче. То става като другите болтчета в матрицата, която не му дава нито шанс, нито избор, за да оцелее на друго ниво. 

Трябва да спрем това, да спрем да фабрикуваме калъпи, защото Земята ни се е превърнала на сметище, а тези калъпи дори не се рециклират. Ние сме като брънки от оковите на земята, вместо да я освободим. Кой оковава така майка си? Нека накараме хората да се замислят, това и без друго ги вълнува. Да спасят душите си!

Горяна Панайотова, zaPernik.com