28% от предприятията, или 134 000, са разположени в столицата и около нея. Най-много са тези в сектора на услугите. Това каза старши икономистът в Института за пазарна икономика Зорница Славова в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС. 

За сравнение предприятията във Варна са 31 000. "Говорим за огромна разлика дори между първия и втория. В целия Северозападен регион и пограничните райони като Кюстендил и Североизточна България има много малко предприятия. Най-малко са те в общините Бойница, Трекляно и Макреш. Там факторите, които влияят върху липсата на бизнес активност, са и социално-икономически – много нисък дял на трудоспособно население, ниска образованост на работната ръка“, обясни Славова.

Спрямо брой население концентрацията на предприятията отново е в областните центрове, основно в Южна България. "По оста на магистрала "Тракия“ се вижда доста добро развитие – от София през Пазарджик, Пловдив, Стара Загора към Бургас“, отбеляза икономистът.

В някои малки туристически общини броят на предприятията, съотнесен към населението, също е висок. Като примери Славова посочи Несебър, Приморско, Созопол, Банско и Чепеларе.

Две са мерките, които държавата би могла да предприеме и които според нея биха повлияли пряко върху икономическото развитие на общините. Едната е свързана с по-масово въвеждане на дуалното образование. "Това би решило доста голяма част от проблемите, свързани с материалната база на професионалните гимназии, за които е много трудно да бъдат в крак с времето, тъй като ресурсите им са ограничени. Другата реформа е децентрализацията на общините. За много общини, които имат ограничен ресурс, новият бизнес е по-скоро разход – те не печелят от това, че на тяхна територия има предприятия. Ние предлагаме 1/5 от ДОО да отива в общината, а не в централния бюджет. Това ще бъде стимул местната власт да търси инвеститори и да улеснява работата на бизнеса“, обясни икономистът.

Зорница Славова отбеляза, че с повишаването на заплатите растат и разходите за работодателите. "Големите бизнеси, които ни смятаха за страна с евтин труд, вече се изнасят към Азия и Африка, защото трудът е по-скъпо платен. Сега ключовото вече са уменията на работната сила. Все още икономиката и високотехнологичните производства не са толкова развити и все още уменията и знанията на работната сила са от ключово значение“, поясни тя.