Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

България е поискала помощ от Европейския съюз, за да се противопостави на евентуална руска намеса преди предстоящите парламентарни избори, съобщава Politico.

В сравнително необичайна стъпка за държава членка на ЕС, българските власти миналата седмица са се обърнали към дипломатическата служба на Съюза с искане за съдействие при откриването и ограничаването на кампании от чуждестранни актьори. Тези кампании са насочени към манипулиране на общественото мнение чрез социални мрежи и пропагандни сайтове, като се използват европейски механизми, разработени в отговор на подобни заплахи от Русия и Китай.

Искането е част от по-широки усилия на правителството за противодействие на външна намеса. Миналата седмица Министерството на външните работи създаде временно координационно звено за реакция срещу подобни действия и покани разследващия журналист Христо Грозев, известен с работата си в Bellingcat, да консултира екипа.

Правителството се подготвя за възможни опити за влияние върху изборите преди парламентарния вот на 19 април. Това ще бъдат осмите избори в България за последните пет години. Очаква се основното противопоставяне да бъде между бившия президент с леви позиции Румен Радев, който според социологическите проучвания ще бъде първа политическа сила, и дългогодишния лидер на дясноцентристкия спектър Бойко Борисов.

Според скорошен доклад на Центъра за изследване на демокрацията, България има една от най-уязвимите информационни среди в ЕС по отношение на злонамерени недемократични манипулации, както и една от най-слабите институционални реакции. В доклада се предупреждава за активни мрежи от акаунти с руско влияние, които целят да създават разделение в обществото.

В искането си София е потърсила съдействие от Европейската служба за външна дейност (EEAS), която координира усилията на европейските институции за откриване и анализ на кампании за чуждестранна намеса. Този механизъм обикновено се използва за защита на държави като Молдова от влияние от страна на Москва, посочват още от изданието. 

България също така е поискала активирането на т.нар. "система за бърз отговор" съгласно Акта за цифровите услуги (DSA). Чрез нея могат да се координират действия с големи онлайн платформи като Meta, Google и TikTok за откриване и ограничаване на дезинформационни кампании в реално време. Европейската комисия вече е потвърдила, че процедурата е започнала.

В писмо до Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност българското правителство е посочило, че търси подкрепа "предвид повишения риск от координирани кампании за дезинформация и външна намеса, които могат да подкопаят целостта на изборния процес".

Източник, запознат със случая и пожелал анонимност, отбелязва, че България дълго време е омаловажавала или отричала подобни проблеми, но в момента Министерството на външните работи проявява значително по-голяма чувствителност и е превърнало темата в приоритет.

Европейската служба за външна дейност използва т.нар. инструментариум срещу чуждестранна информационна манипулация и намеса (FIMI), чрез който се обменя информация между националните и европейските институции и се координират общи действия. Това може да доведе до публично посочване и осъждане на външни участници, както и до налагане на санкции срещу групи, разпространяващи дезинформация.

През март правителството е провело среща и с представители на TikTok, на която е обсъдена темата за дезинформацията по време на предизборната кампания.

"Българският изборен кодекс съдържа строги правила за предизборната кампания, но те се прилагат основно към традиционните медии", коментира Георги Ангелов, старши анализатор в технологичната компания Sensika, която следи онлайн съдържание.

"Голяма част от дезинформацията вече се разпространява в интернет."

Той допълва, че след случилото се в Румъния това е тревожна тенденция, като се позовава на изненадващата победа през ноември 2024 г. на почти непознат антинатов кандидат - Калин Джорджеску, на фона на обвинения за координирана кампания в TikTok. От компанията отричат да са допуснали нарушения.

В официална позиция Европейската служба за външна дейност заявява, че е готова да подпомага държавите членки в борбата с дезинформацията, включително чрез система за бързо предупреждение, която позволява обмен на информация в реално време.

От службата подчертават, че изборите са от национална компетентност и тяхната организация и провеждане остават изцяло в ръцете на държавите членки.