Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| За първи път: Икономисти разкриват подробностите около финансирането на съдебната власт | ||||||
| ||||||
Основна тема на конституционната практика са темите около бюджетната процедура, правомощията на министъра на правосъдието относно разпореждането с част от бюджета и съдебните сгради, финансирането на капиталовите разходи. Министърът на правосъдието от фактор в тези процеси постепенно се трансформира в безгласен свидетел на процесите. Встрани обаче остава въпросът дали Народното събрание може да въведе на законово ниво материално-правни и процесуални норми, които да въплъщават обективно измерими индикатори при съставянето, изразходването и отчитането на бюджета на съдебната власт – такива към момента липсват, а това ограничава механизма за контрол и възпиране между властите. Тази централна тема никога не е била предмет на законова уредба, съответно и на конституционна проверка; Конституционният съд е давал индикации, че това е възможно в няколко решения, но по същество не е питан. Парламентът, макар и да разполага с правомощия, не ги упражнява. Авторите призовават за законодателно преосмисляне, което да възстанови баланса между самоуправлението на ВСС и отговорността пред обществото, така че нивото на публичните разходи да съответства на качеството и резултатите на правосъдието. На тази основа са представени основните характеристики и проблеми на действащия модел на финансиране. Трансферите от централния бюджет почти се удвояват от 2018 г. до 2024 г., което поставя България на първо място в ЕС по размер на разходите за правосъдие като дял от БВП. Бюджетът е доминиран от разходи за персонал (над 90 %), докато капиталовите инвестиции остават под три на сто. За първи път през 2025 година Висшият съдебен съвет изготвя бюджет на съдебната власт в програмен формат. Представеният проект обаче страда от недостатъци, типични за началната фаза на изготвяне на програмен бюджет, включително разделяне на програмите на организационен принцип и използване на показатели, измерващи дейности и извършена работа вместо ефекти, реализирани цели и постигнати резултати. Всичко това поддържа усещането, че подходът към съставяне на бюджета остава исторически - заплатите на съдиите, прокурорите и следователите зависят от нарастването на средната работна заплата, а броят на заетите се определя от ВСС без обективни показатели за натовареност. Изследването откроява и няколко структурни проблема: – Прокуратурата разходва значителен дял от ресурса на сектор "Правосъдие“, но подлежи само на формална отчетност с изключително стеснен обхват пред Народното събрание; като липсва външен контрол върху разходите и резултатите от дейността. – Административният апарат на ВСС и Инспектората към него нараства без количествена връзка с дейността на съдилищата, което затруднява измерването на ефективността. – Показателите за натовареност не влияят върху числеността на съдиите, прокурорите и следователите, което прави разходите непредвидими и недостъпни за корективна намеса. В търсене на решения, утвърждаващи независимостта, ефективността и отчетността авторите предлагат привременни мерки и препоръки за развитие и усъвършенстване на програмното бюджетиране. Привременните мерки включват: –петгодишно замразяване на конкурсите за нови магистрати и служители и обвързване на всяко бъдещо увеличение на щата с доказана натовареност; – въвеждане на законов таван за общите разходи, обвързан с дейността и натовареността; – функционално разделяне на бюджета на ВСС между административно обслужване, основни и допълнителни възнаграждения като се поставя акцент на същинската правосъдна дейност. Развитието на програмното бюджетиране трябва да бъде насочено (поне) към: – обвързване на общия размер на финансиране за съдебната власт с натовареността и общия обем извършена работа; – създаване на финансов стимул за адаптиране на структурата и териториалното разпределение на ресурсите на органите на съдебната власт към различните обществени и стопански условия, въздействащи на натовареността; –насочване на част от бюджетния ресурс след отчитане на напредъка и реализирането на предварително зададени цели и постигане на резултати, измерващи постигане на по-добро управление и преодоляване на негативни явления; – включване на структуриран и регулярен механизъм за анализ, корективни мерки и промяна във финансирането при непостигане на заложените целеви показатели. В хронологичен план изследването извежда три етапа в практиката на Конституционния съд в разглеждания период от 1991 г. до април 2025 г. – Първият обхваща началните решения на Конституционния съд (РКС 3/1992 и 18/1993), с които категорично се изключва намесата на Министерския съвет при съставянето и изпълнението на бюджета на съдебната власт; затвърждава се принципът проектът на бюджет на съдебната власт да се внася в Народното събрание без право на корекция от изпълнителната власт; Народното събрание се утвърждава като единственият държавен орган, който може да изменя бюджета на съдебната власт. – Вторият етап започва с тълкувателното РКС 17/1995, където Висшият съдебен съвет (ВСС) е признат за орган със самостоятелен бюджет, отделен от средствата на съдилищата и прокуратурата. ВСС се утвърждава като централен разпоредител, а опитите неговата администрация да бъде обслужвана от Министерството на правосъдието са обявени за противоконституционни. – Третият етап обхваща кризисните години 1996 – 1999 г. както и малко по-късните актуализации на държавния бюджет, при които парламентът се опитва да обвърже част от финансирането с текущите фискални възможности. КС оставя тези ограничения в сила като проследява взаимовръзката между бюджета на съдебната власт и текущото финансово състояние. Решение № 15/1997 потвърждава, че субсидията за съдебната власт може да бъде поставена на трета позиция след плащанията по държавния дълг и социалните трансфери, а решение № 1/1999 приема възможността средствата да се вписват в рамките на одобрения държавен дефицит. По-късните актове (РКС 16/2001, 4/2003, 4/2010) признават правото на законодателя да задържи част от субсидията до спазване на макрофискалните цели, докато РКС 9/2022 подчертава, че бюджетът на съдебната власт трябва да се съобразява с наличния ресурс и че поставянето на разумни лимити е допустимо; подобни лимити могат да бъдат въвеждани именно защото задължението за отчетност на една от трите власти допуска това, а програмното бюджетиране предоставя необходимия инструмент за тяхното практическо прилагане. Изследването завършва със заключението, че независимостта на съдебната власт, гарантирана от Конституцията, предполага адекватно, но и подлежащо на публичен контрол и отчетност финансиране. Самостоятелността на бюджета е важен елемент на независимостта на съдебната власт, но не я изчерпва. С по-висока по степен на важност са подчинението само на закона както и специфичните условия за назначаване, оценка и освобождаване на магистрате, избутани встрани от конституционната практика, а напоследък и от обществения фокус. Подробностите по темата тук. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Съдят домашен насилник, пребил жестоко бившата си жена
10:51 / 29.04.2025
Психично болен нападна лекар в Кюстендил
10:43 / 28.04.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: