Бюджет 2026 ще бъде обявен в петък, но още преди официалното му представяне експерти изразяват сериозни притеснения относно неговата структура и приоритети. Председателят на Българската аутсорсинг асоциация (БРАИТ) Илия Кръстев коментира в ефира на "Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria, че предложеният бюджет върви в посока, обратна на препоръките от доклада на Марио Драги за икономическата конкурентоспособност на Европа.

"Докато Драги говори за съкращаване на разходите за администрация и инвестиции в иновации, ние виждаме точно обратното в нашия бюджет,“ подчерта Кръстев.

По думите му през последните две години заплатите в публичния сектор са нараснали средно с 15% годишно, като около 90 000 души не плащат осигуровки, които се покриват от държавата.

"Не казвам, че работещите в публичния сектор не трябва да получават високи заплати, но трябва да има ясни критерии,“ добави той.

За да се финансират всички предстоящи разходи, държавата ще трябва да потърси средства от частния сектор. Кръстев предупреди, че се обсъжда увеличаване на данъчно-осигурителната тежест, което може да постави България сред топ 10 страните в ЕС с най-високи данъци. Сред предложенията е и увеличаване на данъка върху дивидентите от 5% на 10%.

"За хората, които са на максималния осигурителен праг, държавата ще вземе около 3000 лева повече годишно на човек,“ поясни той.

Според Кръстев подобни мерки не само няма да осветлят икономиката, но и ще отблъснат инвеститорите.

"Говорим за Космос и изкуствен интелект, но правим точно обратното – създаваме условия, които прогонват инвестиции в тези сектори,“ каза той.

Българският БВП расте с около 3% годишно, като този растеж се дължи основно на вътрешно потребление, докато износът намалява, а инвестициите се забавят. Кръстев посочи още, че индустриалните зони страдат от липса на ток, вода и базова инфраструктура.

Експертът изрази опасения, че пренасочването на част от капиталовата програма през Българската банка за развитие (ББР) може да доведе до непрозрачно използване на средствата. Новата роля на ББР, която ще подпомага общините вместо малкия и средния бизнес, според него е "сериозна стъпка назад“.

"За последните 20 години сме изгубили около 500 000 работещи, докато броят на пенсионерите остава почти непроменен. Държавата няма никаква дългосрочна стратегия,“ подчерта Кръстев.

"Начинът, по който е структуриран бюджетът, трябва да показва визия за следващите няколко години напред. Вместо това виждаме опит за краткосрочно политическо спасение,“ коментира председателят на БРАИТ.

Той определи като нереалистично предложението за спиране на пенсиите на работещите пенсионери, и призова за фокус върху насърчаване на инвестициите, вместо безцелно наливане на пари в неефективни държавни и общински структури.

"Повечето страни стимулират високоефективните бизнеси чрез промени в данъчно-осигурителната система. В противен случай рискуваме да сме единствената държава с по-нисък икономически растеж след влизане в еврозоната. Виновна няма да е еврозоната, а политическите партии, които не намират енергия и воля за ясна стратегия,“ завърши Кръстев.