Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| ВКС публикува мотивите за присъдата на Кристиан Николов, убил Милен Цветков при катастрофа | ||||||
| ||||||
Делото е образувано по касационен протест и касационни жалби на защитниците на подсъдимия Кристиан Николов и на частните обвинители Боян Ц. и Калина Ц., подадени чрез техните повереници, срещу решението от 02.12.2022 г. по в.н.о.х.д. № 408/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена присъдата от 04.03.2022 г. по н.о.х.д. № 4543/2020 г. на Софийския градски съд (СГС). С нея Кристиан Николов е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. "б“ вр. ал. 1, б. "в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което са му наложени наказанията "лишаване от свобода“ за срок от 9 години и "лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 години. Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 342, ал. 3 от НК, че деянието е извършено умишлено и че представлява особено тежък случай, както и по обвинението, че е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата. В касационния протест и касационните жалби на частните обвинители се заявяват всички касационни основания, като се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Излагат се аргументи в подкрепа на това, че инкриминираното деяние е извършено в условията на евентуален умисъл, както и че представлява особено тежък случай. Освен това се навеждат доводи в подкрепа на това, че наложеното наказание следва да бъде увеличено. С касационните жалби, подадени от защитниците на подсъдимия, се заявяват всички касационни основания и се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Според защитниците Кристиан Николов следва да бъде оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение. Алтернативно пледират за изменение на присъдата, като бъдат намалени размерите на наложените наказания. Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание, след което решението е публикувано. Според тричленния състав на ВКС не са допуснати твърдените съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, като са изложени мотиви в посочената последователност. Като отхвърля подробно и детайлно обосновано поставените на обсъждане пред него оплаквания, възражения и аргументи за допуснати от апелативния съд съществени нарушения на процесуалните правила, тричленният касационен състав приема за най-важен при разглеждане на казуса въпросът дали стореното от подсъдимия обуславя извод за извършено умишлено (при евентуален умисъл, какво е възведено обвинението по обвинителния титул) или непредпазливо престъпление по транспорта. Върховните съдии са категорични, че не обясненията на подсъдимото лице като гласни доказателствени средства в наказателния процес, а неговото вярно установено по процедурен път обективно поведение следва да определи изводите на решаващия орган по реализираната форма на вина и съответната нейна разновидност. Като изхожда от тази принципна позиция, въз основа на възпроизведената в касационните мотиви основна фактология, ВКС достига до извод, че от дееца е извършено престъпление по транспорта при проявление на евентуален умисъл като разновидност на умишлената вина. Върховните съдии не възприемат като състоятелно възражението на защитника на подсъдимия за препятстване възможността на подзащитния му да се ползва от привилегията на диференцираната процедура по съкратено съдебно следствие (в хипотезата, когато подсъдимият признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти), като сочат, че повдигнатото обвинение е за умишлено причинена смърт, в който случай процесуалният закон въвежда забрана за провеждане на съкратено съдебно следствие. В касационните мотиви по категоричен начин е отхвърлена възможността за преценка на извършеното като "случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от Наказателния кодекс, като се споделят изложените от САС съображения относно предприетото ускорително движение и присъствието на обясними възбуда и еуфория след прием на наркотични вещества като установените в организма на дееца процесни такива. При аргументиране на становището си по въпроса за формата на вината върховните съдии припомнят няколко цитирани в касационния акт решения на Върховния съд на Република България. Според едно от тях – решение № 88/16.05.95 г. по н. д. № 67/95 г., "При евентуалния умисъл подлежи на изследване мотивът на деянието, предприето за постигане на пряко преследваната цел от дееца. Допълнително настъпилият резултат може да се окаже и безмотивен. Това обаче не прави деянието, причинило и този резултат безмотивно. Допълнителният резултат е съзнавана и възможна функция на основната субективна цел на дееца. Ето защо, при евентуалния умисъл мотивите за извършване на деянието следва да се отнесат не към реално настъпилия допълнителен резултат, а към психологическите причини, предизвикали изпълнението на пряката цел.“ В мотивите към касационното решение е ясно дефинирана разликата между самонадеяност (съзнавана непредпазливост) и евентуален умисъл. ВКС сочи, при първия случай деецът лекомислено се надява, че съзнателно допусканите от него общественоопасни последици няма да настъпят, защото е взел мерки за предотвратяването им, а във втория – че допуска тяхното настъпване, без да взема никакви мерки за предотвратяването им. Върховните съдии се позовават и на решение № 41/05.03.85 г., постановено от ІІІ-то н. о. на ВС на РБ по н. д. №620/84 г., според което при самонадеяността освен това "трябва да има категорична увереност, че няма да настъпи престъпният резултат, и мерките, които се вземат за предотвратяването му, са ефикасни,макар и оказали се недостатъчни…. Увереност, която е в разрез с всички налични отрицателни фактори за безопасността на движението….представлява допускане на общоопасните последици“ . В обсъждания контекст и в тясна връзка с настоящия казус тричленният състав препраща и към постановките на решение № 59/28.12.84 г. на ОСНК по н. д. № 50/84 г., според които "Водач на моторно превозно средство извършва престъплението по чл.342,ал.3 във връзка с ал.1 НК при евентуален умисъл, когато умишлено нарушава правилата за движение, съзнава възможността по този начин да причини посочените в закона общественоопасни последици и продължава да управлява моторното превозно средство по същия начин, без да предприема каквито и да било мерки за предотвратяването им и без да разчита на някакви други обстоятелства – обективни или субективни – които да създават у него увереност, че ще ги избегне. Увереност за ненастъпване на общественоопасни последици не е налице, когато деецът не разчита на конкретни обстоятелства, а на шанса, на това, че много пъти е имало подобна ситуация и до причиняване на предвидените по закон последици не се е стигало. Разграничението между съзнаваната непредпазливост и евентуалния умисъл при тези случаи се състои именно в наличието или отсъствието на почиваща на конкретни обстоятелства увереност в предотвратяването на общественоопасните последици, а не в наличието или липсата на безразлично отношение на дееца.“ Като очертава фактите и обстоятелствата по делото, ВКС заключава, че от интелектуална страна подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието поради липса на ментални предпоставки, които да сочат обратното; предвиждал е настъпването на общественоопасните последици поради начина, по който е реализирал управлението на колата, с конкретните характеристики на пътната обстановка в процесния момент, при ярко нарушение на пътните правила с превозно средство, което само по себе си е смъртоносна сила. От волева страна е допускал настъпването на противоправния резултат поради липсата на каквито и да са положителни фактори, които да му дават обоснована увереност, че произшествието може да бъде избегнато. Въз основа на така изложеното е направен извод за наличието на евентуален умисъл при извършване на престъпното деяние. Върховните съдии се произнасят и по изложените пред тях доводи за неправилност на съдебното становище на САС за наличие спрямо Николов на квалифициращото обстоятелство "особено тежък случай“, като се присъединяват към изразеното от инстанциите, че в кориците на делото не присъстват доказателства, от които може да се направи извод за наличието на обсъждания квалифициращ признак. Касационната инстанция намира за липсващ втория белег, изискван в кумулативно присъствие с изключително високата степен на обществена опасност на престъплението, за да се оцени стореното като "особено тежък случай“ – висока степен на обществена опасност на дееца, като приема за безспорно, че подсъдимият е млад човек, с установени по делото положителни лични характеристики, без данни за упорито неправомерно поведение като водач при движение по пътищата и изразяващ искрено съжаление за стореното, което не се възприема като демонстрирано с оглед благополучен изход на процеса. По въпроса за дължимото за налагане наказание на подсъдимия Николов тричленният състав на ВКС мотивира становище, че не се налага увеличаване или намаляване на това наказание. Върховните съдии сочат, че дълготрайността на определеното наказание е функция както от самото много тежко деяние, така и от факт, който не може и не бива да бъде затаен. Причинена е не само смърт на обичан от българските граждани журналист, но и той не е имал никакъв принос за настъпването на противоправния резултат, поради което общественият отзвук на стореното е повече от силно негативен. Касационната инстанция не приема, че определянето на срока на наказанието за непредпазливото престъпление, за извършването на което Николов е осъден от долните инстанции, е станало само поради известността на потърпевшия в обществения живот. Напротив, мотивите на съдилищата и в частност на САС, убедително сочат на преценявани в съотношение правилно обмислени отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. По отношение на въпроса за определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от девет години (което, наложено за извършено умишлено престъпление, изисква определяне на първоначален строг режим на изтърпяване), върховните съдии приемат, че следва да изменят основанието за определяне на режима, като налагат общ такъв, тъй като касационната инстанция няма правомощие да утежни положението на лицето при това приложение на материалния закон. Режимът, наложен му по атакувания съдебен акт, потвърдил в тази част първоинстанционната присъда, е общ, независимо от обстоятелството, че подсъдимият е осъден за умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок от девет години, в който случай приложимата уредба изисква определяне на първоначален строг режим на изтърпяване. Решението е подписано с особено мнение по формата на вината и респективно дължимата материалноправна квалификация. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 160 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/27 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 22.01.2024 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Абонамент
Анкета
