България се е превърнала в една от най-активните зони за мълнии в цяла Европа, показват тревожни данни от Европейската мрежа за детекция на мълнии (EUCLID). Страната ни вече е определяна като "гореща точка" на Балканите, които се оформят като новия "мълниеносен пояс" на континента.

Цифрите са категорични: само през юли 2024 г. над територията на страната са засечени над 450 000 мълнии. На 10 юли същата година е регистриран и абсолютен рекорд – 45 000 електрически разряда само за 24 часа.

Най-силна активност се наблюдава в Западна и Южна България. Според метеоролозите, причината е географското ни положение, където топъл и влажен въздух от Егейско море редовно се сблъсква със студени въздушни маси, нахлуващи от север.

"Това, което се случва над Балканите, е миниатюрна версия на това, което се случва над Амазония,“ коментира метеорологът д-р Георги Рачев.

Гръмотевичните бури се раждат, когато топлният въздух се издигне рязко, охлади се и кондензира в мощни облаци тип "Cumulonimbus", чиито върхове често достигат до 16 километра височина. Вътре в тях сблъсъкът между ледени кристали и водни капки генерира огромен електрически заряд.

Според данните на Copernicus Climate Service (2025) Балканите вече са новият епицентър на гръмотевичната активност в Европа. В България се регистрират средно 22–28 дни с гръмотевични бури годишно. В рисковите райони като Родопите, Пловдивското поле и Струмската долина, тези дни надхвърлят 40.

За сравнение, в Германия дните с мълнии са средно 17, във Франция – 20, а в Норвегия – под 10.

Този ръст на активността води и до негативни последици. Данни на Института за изследване на атмосферната електричност сочат, че инцидентите, причинени от мълнии, са се увеличили с 35% през последните пет години. Отчита се ръст на пожарите в горски и планински райони, както и сериозни щети по електрически инсталации в градски условия.

Основен виновник за зачестилите бури е глобалното затопляне. Проучване на NASA показва, че при повишаване на средната температура само с 1°C, броят на мълниите се увеличава с около 12%. Черноморският регион е особено уязвим, тъй като топлите води на морето "подхранват" конвекцията и засилват бурите.

Съвременните сателити, като EUMETSAT Meteosat Third Generation, вече засичат всяка искра в реално време, включително и тези, които се случват само между облаците. По данни от юли 2025 г., България е в топ 3 на Европа по плътност на електрически събития.

Експертите са категорични, че бурите над България вече не са случайно явление, а симптом на климатичен преход, който превръща Балканите в една от най-активните атмосферни зони на континента.