Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Тодор Тодоров: 30 години нямаме регулация на професията "психолог" и това е много сериозен проблем
Автор: Екип Blagoevgrad24.bg 11:23 / 29.11.2022Коментари (0)213
©
Криминалният психолог Тодор Тодоров в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Откриха майка на две деца от пловдивското село Пъдарско, която два дни бе издирвана от полицията. Това се случи преди броени дни. По темата на пряката ни телефонна линия е криминалният психолог Тодор Тодоров. Г-н Тодоров, отново има случай на убита жена, отново мотивът е ревност. Как ще коментирате случая? Защо ревността и съжителството с даден човек дават жертви? 

Да ви кажа, в последните години, особено от 2020 г. насам, Световната здравна организация – това го казвам за не знам си кой път вече – излиза с данни за това, че доста сериозно се е влошило психичното здраве при хората. Съвсем нормално от гледна точка на това, което има като явление в живота, който живеем, е да има повишено напрежение, да има ескалираща агресия. Има си статистика за това нещо, така че от тази гледна точка всичко е разбираемо. Сега друг е въпросът какво правим, за да не се стига до там или поне да бъдат по-малко случаите, защото в България обикновено просто ги регистрираме, коментираме и минава един, идва друг и така. 

Именно. Какво говорят фактите, възможна версия ли е да е била отвлечена? 

Не мисля, че е, поне няма данни от това, което разбрахме по случая. По-скоро става въпрос за предумишлено убийство, доколкото аз разбирам от коментарите по медиите. Така че какво означава в случая да е отвлечена? Те така или иначе имат разправии помежду си, имат неразбирателства и просто в един момент явно нейният мъж, съпруг или какъвто се води там, единственият изход, който е видял от ситуацията, е просто да я умъртви.  

Всички помним бруталното убийство в Перник – трудно отшумява в съзнанието на човек такова нещо. Наскоро жена пък беше убита в Шуменско, отново от съпруга си. Сега и този случай. Какво се случва, зачестяват ли? 

Те са доста повече всъщност случаите. Ами да, зачестяват като цяло и най-вероятно ще продължат да се случват тези неща. Просто наистина проблемът с отчуждението, въобще любимата ми тема за психичното здраве на хората е доста сериозна. Ние де факто от 2020 г. живеем постоянно в криза. Поотшумя КОВИД, почна войната, съответно инфлация и всички други свързани с това несгоди, така да се каже, на нашето битие и това малко или много се отразява на хората.  

Да, обаче това е тема, която сякаш не се коментира толкова много, или поне не й се дава чак толкова голяма гласност.  

Някак си се неглижира на фона на всички останали злободневни теми. Отбелязваме я само когато се случи вече нещо фатално и няма какво да се направи повече и то е всеки път от случай на случай. Така че да, определено се неглижира, защото в крайна сметка в България поне със сигурност на психичното здраве се обръща недостатъчно внимание.  

Не би трябвало да се случват такива неща, които са с фатален край, и чак тогава да се сетим, че трябва да го коментираме. 

Ами да ви кажа, те ще се случват, така или иначе. Друг е въпросът, че може да бъде в много по-ограничен мащаб. 

Какъв е начинът за превенция на насилие и на случаите, за които говорим? Кой трябва да си свърши работата? 

О, всичко започва от семейството и от най-ранна детска възраст, защото един насилник, преди да стане насилник, почти винаги преди това е бил жертва на насилие, независимо дали физическо или емоционално. Така че слава Богу, повечето хора, които са преживели насилие, не стават насилници, намират някакви адекватни начини да се справят с травмите. Но със сигурност трябва и една по-сериозна нетърпимост по отношение на това. В България много често, особено в по-малките  населени места, ако имаш проблем, за това не трябва да се говори – сакън да не разберат съседите и да не започнат те да говорят за теб. И много хора, много жени, в случая жертви на домашно насилие, си мълчат, траят си, докато не се случи нещо фатално. С течение на времето развиват и т.нар. Стокхолмски синдром и започват да носят едно чувство за вина, че видиш ли, едва ли не те не са се държали правилно и съответно това е провокирало агресията отсреща. Като се зададе такъв въпрос, много е сложно кое е изначално, но отношението по принцип към тези неща трябва да се промени. А това става с възпитание, става с обучение, става и със сериозна психологична работа, пък в България другата ми "любима“ тема е, че 30 години нямаме регулация на професията Психолог и това е също много сериозен проблем.  

Вие споменахте за възпитанието, обучението и психологичната работа. Те всъщност могат ли да помогнат на тези жени да не бъдат манипулирани и да не изпитват това чувство за вина? 

Естествено, че могат. Но първо, че трябва да бъде достъпно, т.е. регулацията на професията Психолог в случая би означавало, че хората, които имат по-ниски доходи, биха могли съответно да ползват такава услуга по Здравна каса, което ще я направи много по-достъпна за тези прослойки от населението, които са в по-ниския статус, социален и финансов. И също така би го направило и достъпно, защото голяма част от сериозните терапевти и клинични психолози в България са концентрирани в по-големите населени места и по-малките съответно нямат или е много труден достъпът до такава услуга.  

Интересното при тези случаи, за които говорихме преди малко, точно когато става въпрос за ревност, интересно е защо някои хора могат да го контролират това чувство, а други стигат до такива действия? 

Всичко е въпрос на характеровите особености, на ценностна система. Сложен компонент от различни фактори е, така че е съвсем нормално, както един човек може в една ситуация да реагира с усмивка, друг може да реагира с шамар, така че всичко си зависи от човека.  

Какво показва практиката ви – лечимо ли е това състояние и имали ли сте случаи, в които хората сами търсят помощ? 

Има много случаи, особено с мен и с екипа ми се свързват тайно жени, жертви на насилие, за да искат съвет какво и как да постъпят и как да излязат от ситуацията. Има и случаи, които зачестиха, особено от началото на пандемията, в които брачни партньори искат да проверяват себе си, един друг за лоялност, за която аз винаги се опитвам да ги разубедя, че примерно полиграфското изследване не е методът да си възстановят доверието, а трябва сериозна терапевтична работа и консултативна. Понякога успявам да ги убедя, понякога – не.  

Вие бяхте споделяли за този проблем в едно Ваше участие и за това когато само единият иска, но пък той не е готов да се подложи на такова.  

Ами много често всъщност ревнивците са хората, които не са най-лоялните във връзката. В повечето случаи човек вижда в другия това, което самият той прави или е склонен да прави, и прави проекции, и съответно много лесно се разбира за какво става въпрос.  

Много често жените не знаят, че партньорът им може да стигне до такива действия, до брутално насилие. Какво е поведението, което индикира, че ситуацията може да излезе извън контрол?  

То това никога не се случва от раз, ей така, просто днес ставаме, скарваме се и съответно се убиваме. Винаги затова има месеци, години преди това, предистория с крясъци, със скандали, с ограничения на личния избор и на свободата на партньора, с побутвания, с шамари и т.н. И в един момент нещата ескалират, стигат до връхната точка.  

Вие разговаряте и анализирате именно насилниците. Какви са тези хора? Успяват ли да споделят защо го правят и най-важното – съжаляват ли в последствие за действията си? 

Различни са. Има много примитивни хора, които само през насилието могат да изразят себе си. Има и дълбоко комплексирани хора, на които това им е начинът да наложат доминацията и мнението си, тъй като не разполагат с достатъчно аргументи. Така че всеки случай си е различен, така да се каже.  

И за да завършим този разговор, понеже професията ви наистина буди много интерес, искам да ви попитам – как успявате да се разграничавате в свободното си, личното време от всичко, което ви се случва в професионален план?  

Никога не трябва да забравяме, че това, което работим, е нашата професионална роля, това не сме ние. Вземе ли се прекалено насериозно, да смятаме, че каквито сме в работата, такива сме навсякъде, тогава вече има сериозен проблем.  

Важно е да го знаем, така е. 

Да. 







Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Парламентарни избори 2024
Стрелба в Москва
Природни стихии
Избори в Турция
Григор Димитров в турнири през 2024 година
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Благоевград и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@blagoevgrad24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: