Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Стоян Михайлов, творец и доброволец: Често ме наричат луд, но аз обичам да го правя | ||||||
| ||||||
Съвсем наскоро ти поде една инициатива за почистване коритото на река Марица. А в последствие повлече и още хора след себе си. Как се породи у теб това желание да го направиш? Желанието ми е доста отдавна. Винаги съм искал нещо да направя в тази насока, обаче все ми беше малко времето. Но тогава имах прозорец, можех да си го позволя и просто влезнах. Не се притеснявам от това кой какво ще кажа. Там , около реката, имаше хората, които си ми казаха, че съм чисто луд, ама на мен това не ми пречи. Ето докъде стигнахме в нашата държава – да се наричат "луди“ хората, които имат желание да свършат нещо добро. Точно така. Но аз съм свикнал, не ми пречи. Може ли да разкажеш малко повече за себе си? Какво правиш в момента, с какво се занимаваш? Просто разкажи малко повече. Доколкото знам си живял в чужбина, видял си, че там хората живеят при по-добри условия, чистотата е приоритет. Чистотата наистина е приоритет. Там, където съм бил, не съм бил много години, но с брат ми там се занимавахме със строителни дейности, имахме си фирма. Там – това къде е? В Англия. По принцип се занимаваме със строителство, имаме техника, фирма и работим в тази насока. А пък вече другото ми е хоби. Просто обичам да го правя. Да, и за другото ще кажем. Но за почистването на Марица – имаш ли желание да продължиш да го правиш и да въвличаш още повече и повече хора? Първо, когато влязох, не съм мислел, че ще стана толкова популярен, че да мога наистина да въвлека и други хора в това нещо. Влязох, защото исках да го направя, и го направях. Обаче писаха медиите и на хората явно им е харесало това, което съм направил. Започнаха да ме спират по улиците, да ме поздравяват. После друга организация имаха същото събитие и ме поканиха, а пък аз ще участвам във всяка. Винаги сме участвали, допълнително с нашите машини – тук на последната, на която бяхме, камионите са наши. Безплатно, никой нищо не ни е платил, само да подчертая. Работя и каквото направя, го правя на добра воля и аз, и брат ми. Ето това е интересното, че вие всъщност използвате вашата техника, за да го направите. А за това би следвало да се грижат институциите. Как е навън, как е в Англия? Според мен, на първо място трябва хората да имат малко по-различно мислене. Да не кажа, че и аз бях същият – може да пуша цигара и да си хвърля фаса. Вече търся кошчето и си го хвърлим. Ако ние не си пазим, няма кой. Скоро имаше някакъв пост – аз не си позволявам да пиша и по социалните мрежи, но прочетох и реших да отвърна. Казваха, че сме били луди всички, които сме ходили там, защото трябвало кметът и тези съответни институции, които са, да го направят това нещо. И аз им написах, че който и кмет да дойде, и кметът на Лондон да дойде, той няма да го направи. Ние всичките хвърляме на земята всичко, всичко. Значи опираме до нашето самосъзнанието. Да, до самосъзнание, до възпитанието. Добре, Стояне, ти сега намираш всевъзможни боклуци в реката. Какво изхвърля българинът в речното корито? И при двата пъти, в които съм участвал – първият път си беше моя инициатива, втората беше много по-организирана, видях, че се изхвърля всичко. Основно пластмасови бутилки, кенове, всякакви боклуци, като стигнем и до трупове. Да, точно това се канех да кажа, че последният път беше много неприятна изненадата за теб. Да, наистина неприятна изненада. Моментът е такъв да изкажа съболезнования за загиналия човек. Ние подробно писахме за това, благодарение на теб, разбира се. Това е ужасно, дано не се случва. Аз също мислех, че е ужасно, обаче после се разговорихме и с други хора, те пък ми казват, че пак сме свършили нещо, защото не дай си боже да беше завлечен трупа, хората цял живот могат да си го чакат и да го търсят. Поне сега вече се знае. А ти стигна до там, че разбра и кой е човекът, просто свърши работата на полицията. Да, да, без да искам. Приятел на моя приятел знае, че съм бил там и че съм го намерил. Пък видели му снимката в някаква медия и му разпознали колелото. И от там ми се обадиха и ми казаха кой е. И така, отидох в полицията, естествено. Неприятни неща, наистина! Но днес нашето основно желание е да запознаем нашата аудитория с това, което вършиш ти като творчество, защото освен със строителна и доброволческа дейност, ти се занимаваш и с творческа дейност. Правиш уникални изделия от дърво, нали така? Или не само? Не само от дърво. Основно харесвам дървото, но напоследък започнах и от камък. Но все природни материали? Да, природни материали основно. Не знам как се случиха нещата. Това е твоя страст от малък може би, или от скоро? Моя страст, да. Не от малък, но обичам да го правя. Аз се занимавам и с вътрешен дизайн и виждам неща, които повечето хора не могат да ги видят. Скоро ме бяха писали, че съм скулптор. Не, не съм скулптор, просто някои от нещата, които намирам, те се си готови. Тя, природата ги е направила като скулптура, трябва само да имаш въображение. А имаш ли такова специално образование? Не, нямам такова специално образование. Страст ми е и ми харесва да го правя в свободното време. Имал ли си вече възможността да представиш на изложба всичко това, което си направил? И къде могат да се видят твоите произведения? Сега вече няма как да се видят, защото някои от нещата, които съм ги направил, съм подарил, някои съм продал. Имам в кабинетите на доста известни личности, да не ги казвам, мои неща. Сега подготвям една изложба, мисля, че ще бъде наистина уникална. Ще бъде на открито, няма да ползвам никакво помещение. Кой район си избрал за това? Засега ще го запазя малко в тайна, още е в процес на организация наистина, по-сложно е. Това е монументално изкуство, или има и миниатюри някакви? Какво точно е? Имам неща от 20 см до 1,5 метра. Разкажи ни за някои от по-емблематичните ти произведения! За пръв път направих глава от камък, мъжка глава. За мен се получи страхотно. Сигурно си го видял в някой от камъните и си го оформил? Случайно го видях, да. Просто ми беше под ръка. На него съм правил някакви други неща и като го погледнах, тя си беше очертана главата, аз само я оформих. Пак казвам, виждам неща, които другите не виждат. Сигурно е някаква дарба или талант, не знам. Както казва един мой приятел, "Аз три пъти ще се спъна в това дърво и няма да разбера за какво става въпрос, а ти го виждаш и правиш нещо“. Какво още от камък си правил? От камък нищо друго не съм правил, освен някои лампи, които са също от камък правени. Повечето ми произведения са от дърво. А от дърво кой ти е най-ценният и най-хубавият експонат? Те за мен всички са ценни, всички са ми хубави. Затова все се допитвам до хора, защото аз всички си ги харесвам. Показвам ги на приятели, близки и ги питам за мнение. И се надявам да ми дават обективно мнение. Сега много се запалих даа правя животни. Не знам защо така ми е щукнало, но съм направил змия, рак, костенурка, риба имам една много хубава. Тя пак може да се причисли като скулптура. Щях да кажа пластика, защото на предната изложба имах от едно дърво – както природата го е направила, то е изгоряло и аз просто го взех и малко го оформих. Моя позната художничка каза, че е пластика. Точно това питам – как реагират хората, които са професионалисти в тази област, като видят твоите произведения? Харесват ми нещата. Аз мога да спомена една моя позната, която е художник – Светла Чиракова се казва, имала е изложби в цяла България. Тя рисува по един много нетрадиционен метод – с вълна. Тя ми харесва всичките неща. Тя ме насърчи, каза, че имам талант и трябва да го използвам. И така се случиха неща. И сега подготвяш изложба? Подготвям изложба, да. На открито ще е. Предпочитам да е на открито и ще бъде сред природата. И повечето ми неща ще останат там. Аз обмислям да е малко благотворително, защото искам да помага по разни инициативи. Кой каквото си харесва, може да си го вземе. Другото ще остане там и ще е за пловдивчани. Ще е отворено. Те ще се разхождат и ще гледат. Ще остане в парково пространство, което и да е то. Това е много добре. За това ти трябва да преговаряш с районни кметове. Ами, говорил съм вече с някои от тях. С други предстои да говоря. Няма да права нещо, което е в разрез с природата. Даже точно обратното. Аз виждам в теб едно желание всичко, което правиш, да бъде в полза на хората. Ти загатна и за благотворителност. Кажи нещо повече за това. Аз отдавна се занимавам с благотворителност. Между другото, много неща съм направил, не съм го афиширал. Даже и вие сте писали за мен, и други медии са писали, без да знаят, че съм аз. Създавали са се Фейсбук групи и са ме търсили, кой е човекът, който е направил това. А какво е това, което си правил? Няма значение, не искам да го споменавам. Станало е популярно. Не искам да казвам повече, но нещата, които съм ги направил, са ставали популярни. И за много неща съм помагал. Който ме познава, знае, че аз от години за мои поводи - за рождените, за имените дни, не събирам подаръци. Всеки знае, че който е решил да ми купи нещо за 2 лева или за 200 лева, това се събира и се дава за благотворителност. На домове, може би? Да, на един дом за деца. Няма да го споменавам и него, защото не искам. Специално на един дом помагам от години. А защо го правиш? Отвътре ли ти идва? Отвътре ми дойде. Просто познавам директорката, виждам какво прави тя за тези деца, какви усилия полага. Веднъж ме помоли да помогна, преди много години, още работех в едно държавно предприятие. Помогнах и от тогава не съм спирал. Това е вече 10 години. Ти си наистина човек за пример. Чак за пример сигурно не съм, но да, в някои област може да съм за пример. Има много богати хора, това си мислех преди малко. Когато имаш милиони дадеш 2, 3, 5 хиляди не е толкова проблем. Но когато имаш 5 хиляди, да дадеш 4,5 хиляди, тогава вече наистина си за пример. Малко хора го правят. Много малко хора, да. Направих си труда да прочета, между другото, каквото има писано в Гугъл – коя от богатите фирми тук, в Пловдив прави благотворителна дейност. С много малки изключения, за най-богатите фирми – нищо не прочитах. Нищо не правят те. А трябва да помагат. Аз казвам сега, че всеки даден лев ще му се върне десетократно. При мен поне е така. По един или по друг начин. Ами, трябва повече хора да го чуят това, защото човечността като че ли изчезна. Но нали ние си говорим и за култура. Аз много не съм по тази тема, но все пак мога да говоря за неща, които са ми минали през главата, не да чуя от някой да разкаже някаква история. И тук може ли да спомена една галерия, която съм правил? Може, разбира се. Не само за мен, но и за повечето хора, пловдивчани, които са я посещавали, това е едно от най-хубавите места, които могат да съществуват в Пловдив. Помогнал съм, да не казвам направил съм – помогнал съм да се случи това нещо. Познавам собственичката, от много години я познавам – невероятна жена, която дава всичко за това нещо, за да може да се развива култура по някакъв начин. Обаче то да направиш такъв дом – то не е просто галерия. То е културен, духовен център – нещо от тоя род. Там постоянно има някакви събития. Но исках да кажа друго – че на такива хора, като тези собственици на тези помещения трябва да се помага. Не говоря конкретно само за това, говоря, защото имам преки наблюдения - държавата трябва да помага. Това е все едно да си направил църква. Ти не можеш да печелиш от църквата. И го знам отлично, защото съм говорил с нея и я познавам добре, и знам колко средства вложи, как си вложи всичките пари там за нещо, където някой щеше да направи бар, да речем, или ресторант, за да печели. И знам колко трудно се случват нещата. Знам как държавата не помага, не помага. А пък има интересни събития. Аз лично – на 53 години съм, там съм бил на събитие с проф. Дамян Попхристов. През цялото време, през цялата му лекция съм бил настръхнал, постоянно. Там се обменят знания, на такива места. Иначе нашите деца ще растат през локалите и разни други, на които подражават. Какво е културата за теб? Помага на хората да се развиват в една друга линия, в едно по-добро. Но за съжаление, в нашата държава това не е приоритет. Как са нещата в Англия в това отношение? Имаш ли наблюдения? В Англия е същото. В световен мащаб – ще го кажа направо, поколенията деградират, но е малко по-добре, поне има помощ, ако решиш нещо да правиш. Не съм много наясно в тази област там, но определено е по-добре. А като съзнание на хората? Ето сега, като заговори за почистването, хората там имат ли това самосъзнание, че трябва да поддържат чисто, а не някой друг да им го прави? И да го нямат, има правила. От много време казвам, че когато има ясни правила, лесно се работи, лесно се живее по правила, стига да се спазват от всички. Стандарти има. Ако си хвърлиш фаса, на първия, втория път може да не се случи, но на третия път ще платиш глоба, и то сериозна. И няма как да се измъкнеш. Не може да ти я напишат само и да не я платиш, няма шанс. И щеш, не щеш – научаваш се, свикваш. Интересно, че нашите българи, които отиват навън, го правят там, но тук много трудно се случва. Да, но пак, които са били там, то си остава навик. Много ясно, че ще има такива, които няма да го спазват, но болшинството го правят. Добре, да се ориентираме към финал, макар че много може да си говорим. Кога да очакваме да видив изложба от теб, за да може да разгледаме твоите творби? Около средата на другия месец ще имам едно събитие, пак основно ще бъде за деца. Една организация ми помага. Ще бъде на Гребна база. Още сме в подготовка, между другото. Ще се огранича до там и ще кажа, че ще бъде много интересно за децата и за родителите. Обмислям това, което пак съм видял в чужбина. Кое дете не обича да се качи в линейка, в пожарна, в полиция? Но това е само проект на този етап, да. Говоря малко напред. Изложбата също ще бъде скоро. Работя по въпроса. Но обещавам, че ще бъде, както казва моя позната, топ. Едно място ще бъде облагородено, ще направя пейки, светлини. И ще може всеки след този момент да го ползва, когато реши. Ако някой не може да си позволи да изложи нещо в галерия, може да го излага там. И тук сега е мястото да го кажем, защото знам, че ни четат и не гледат – районните кметове да побързат и да привлекат Стоян за идеята си, защото това ще бъде само плюс за обществото. Казвал съм го неведнъж – който ме потърси, откликвам на всеки с каквото мога. Даже скоро бях написал, че ако някой си изхвърля боклука, да ме помоли, ще го вземем с наш камион и ще го изхвърлим на подходящото място, където мисля, че е безплатно. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Обраха павилион за цветя в Благоевград
11:52 / 02.06.2025
Катастрофа затруднява движението в Благоевград
10:23 / 03.06.2025
Нови ремонти по АМ "Струма"
12:41 / 03.06.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: