Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Споразумението, което беше публикувано, натоварва българската страна с ангажименти, които трудно могат да бъдат разглеждани през призмата на реципрочност. Изводът от войната в Украйна и военните действия в Персийския залив е, че светът върви към пренареждане на енергийните пазари. Това заяви в предаването "Метроном" на Радио ФОКУС председателят на партия "Български възход", бивш служебен министър-председател и бивш военен министър ген. Стефан Янев.

По думите му Европейският съюз може да бъде сериозно засегнат от това пренареждане, най-вече заради отказа си да използва руския енергиен ресурс, който е географски най-близо.

"От гледна точка на икономическата неизбежност, в даден момент Европейският съюз може да промени курса и да започне преговори с Русия за възобновяване на определен тип енергийни доставки. Тогава въпросът за отношенията с Украйна ще стане изключително интересен. Оттук следва, че и българската позиция ще бъде важна при подобно развитие, което, с оглед на събитията в Иран, може да настъпи по-скоро, отколкото се очаква", поясни Янев.

Според него, на фона на нарастващите разногласия между държавите в ЕС и НАТО заради конфликта в Близкия изток, българската държава, чрез служебното правителство, което след "два месеца потенциално няма да бъде в тази позиция да поеме такива ангажименти с 10-годишна давност, е меко казано, безотговорно", каза той. 

"Това не е война, която трябва да постигне икономически цели, а икономиката е водещото. Ако приемем, че ще има пренареждане на глобалните енергийни пазари, то военният инструмент се използва именно за това. В близко бъдеще може да станем свидетели не само на високи цени на горивата, но и на сериозни смущения във веригите за доставки, което създава риск за националната и продоволствената сигурност", заяви още той.

Янев подчерта, че България разполага със значителен земеделски потенциал, но не го използва ефективно, което я прави зависима от външни доставки.

По думите му въпросът не е кога ще настъпи енергиен шок, а колко бързо ще може да бъде потушен.

"След тези сътресения е наивно да очакваме връщане към цените отпреди началото на войната. По-важният въпрос е дали ще има достатъчни количества енергийни ресурси, за да функционират транспортът, логистиката и икономиката като цяло. Европейската комисия предупреждава за предстоящи шокове, но по-сериозният проблем е, че през годините не бяха взети достатъчни мерки за гарантиране на енергийната сигурност и конкурентоспособността на ЕС", каза още бившият служебен премиер.

Повече чуйте в звуковия файл.