Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Политиците провокираха поколението Z с това, че се самозабравиха. Те подцениха младите хора тежко, мислеха ги за глупави и инертни и че нямат потенциал, че са незначими. Поколението Z е нашата надежда за устойчиво гражданско общество, защото досега то действаше стихийно и спорадично. Сега има надежда всички да се прикачим към него, да го следваме и то да стане стабилно, за да имаме стабилни промени. Това каза психологът Александра Петрова в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова. 

Поколението Z са родените в периода 1996-2010 г. "Това са хора, учили в чужбина, хора, които знаят какво искат и могат да са много напредничави.  Те боравя с новите технологии и с информацията. Те живеят с идеята за възможности, те са мултикултурни. Това, че на нас ни изглеждат пасивни, е само защото те обичат себе си и собствените си каузи, а не защото са неразбиращи и инертни. Самите тези хора имат деца и искат да могат да участват в решенията и да променят живота“, описа ги психологът.

Протестът на поколението Z не е срещу бюджета, а срещу политиките на управляващите.

"Те казват: всичко, което правят, не работи, всичко, което се опитват, не го могат. Те дори не са обвързани толкова политически, колкото социално. Тях ги провокира всичко, което виждат около себе си. Те гледат на политиката през друга призма – през социалния статус, през социалното функциониране в цялост. Това е много интересен прочит на всяка една политическа система, защото социалното функциониране е функция на това какво правят политиците. Ако искат комфорт и някой ми пречи, той трябва да бъде махнат. В това отношение поколението Z са цинични“, обясни Александра Петрова.

Според нея младите хора няма да се оставят да бъдат употребени от политиците.

"Те имат изключително силна сетивност към популизма, към това, което е преекспонирано, към опитите за манипулация. Самите те в собственото си общуване не понасят фалша и са готови да го отрежат. Фалшът е това, което може да ги накара да бъдат радикални. Те не обичат йерархията, те искат да са равни и да участват. Не знам дали в момента има някой, за когото биха гласували. Ако можеха, те биха гласували за себе си. Те са егоцентрични, обичат собствените си каузи, търсят собствения си комфорт и не се примиряват с това някой да им пречи и да им отнема този комфорт. Това е голяма сила. Тази сила в момента излиза на площада“, посочи психологът.

Когато у поколението Z се зароди идеята, че може да промени нещо и че това зависи от собствените му действия, това може да промени и избирателната активност, допълни Петрова.

Поколението Z не зачита авторитети и йерархия, не търпи неуважението и дискомфорта. "Те искат да са на подиума и в прожекторите и това е голяма сила, защото им дава много идеи. Колкото и да ни изглеждат пасивни и инертни, когато става въпрос за тях, те имат идеи как да живеят, защото са го видели от много ранна възраст. Така че и това е тяхната сила – идеите“, допълни Александра Петрова.