Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Протойерей Владимир пред "Фокус": Националността е без значение, всички сме единни в Христа!
Автор: Екип Blagoevgrad24.bg 17:22 / 22.11.2023Коментари (0)421
© Фокус
За любовта, всяка раздяла е изпитание, което може да доведе към още по-силна любов!, казва отец Владимир

Какво знаем за протойерей Владимир?

Роден е в град Владимир, в Русия през 1963 година. Той е новият Предстоятел на храма "Св.Николай Мирликийски Чудотворец“ известен като Руската църква. Отец Владимир е потомствен свещеник – дядо му и баща му са били свещеници, цялото му семейство е служило в храм. Идва от Виена където е бил свещеник и предстоятел на Руската църква 22 години, преди това е служил 10 години в САЩ, в Ню Йорк, където се раждат и двете му деца. Семеен, съпругата му е лекар, работи като педиатър в Руското училище във Виена. Приема командировката си в България като чудо. Трогнат е от вярващия български народ.

Благодаря Ви, отец Владимир, че ни приехте за това интервю в това историческо свято и т.н. намолено място. Предвид вашата заетост Ви благодарим, че ни приехте. Да започнем от това – Как се чувствате в България? Съвсем отскоро сте тук?

Знаете ли, дори не знам как да отговоря еднозначно на този въпрос....От една страна ми е много интересно да се намирам тук. За мен това е нова страна, нови хора, нови условия за богослужения. Когато започвах свещеническата мисия бях много млад . Сега съм на 60 години и ми е много по-трудно адекватно да реагирам на предизвикателствата, които трябва да решавам.

Да, разбираемо е. Все пак се премествате от Виена, където сте живял и служил 22 години. Преместване в друга страна, при нови хора, друга енория, други традиции и обичаи. Всяко преместване е трудно. Дали това е Божия изпитание?

Да, сигурно това е изпитание...Преместването на свещеник – това не е просто смяна на местоработата, или смяна на местоживеенето или смяна на климата. 22 години това е много голям период. Когато общуваш с хората такъв дълъг период, ти се срастваш с тях, сърцата ви се срастват като едно. Представете си, ако ви се наложи да се разделите със семейството си. Налага се да се замине и да не виждате семейството си всеки ден, или в най-добрия случай – веднъж на две – три години... С такова нещо не се свиква лесно...Християнското семейство, енорията – това са хора, които са близки един на друг. От тази раздяла мен ме боли, тях ги боли, всички го преживяваме. За любовта, всяка раздяла е изпитание, което може да доведе към още по-силна любов!

Да, красиво го казахте, направо си е за заглавие! Да припомним, че в този храм беше възникнал проблем с предходния Предстоятел. Сега Вие сте на негово място. Как очаквахте да ви посрещнат? Бяхте ли подготвен за нещо? Какви бяха очакванията ви?

Знаете ли, мисля, че проблемите, които са възникнали тук са толкова неестествени, че можеше да се очаква какво ли не. Но тъй като съм вярващ човек, убеден съм, че Господ внимателно гледа чадата си, в Евангелието се казва "и косъм няма да падне от главата ви“ Лука 21:16-18 без за това да знае Небесния ви Отец. Знаех си, че каквото и стане все ще ми е от полза. Например, ако на границата ми бяха казали, че не ми е разрешено влизането в България, щях да го приема. Щом са ме пуснали тук, значи това е Божията благословия да бъда тук и да служа тук.

Всичко е по Божията воля...

Да, да, така е...

И все пак как ви посрещнаха българите и руснаците. Този храм е известен като Руската църква, но в него се черкуват много българи. Даже в момента, когато влизах при вас в криптата на Св. Серафим имаше само една рускиня, всички останали богомолци бяха българи. Как ви посрещнаха местните и руската диаспора?

Честно казано, бях изумен! Да започнем от там, че за всички хора затворения храм беше истинска болка. Преди да отворя храма няколко пъти идвах тук, просто да видя храма, защото преди това го бях виждал само на снимка, като изключим детските ми години, когато многократно съм бил тук. Всеки път когато идвах заварвах множество хора, предимно българи, които искаха да влязат в храма и чакаха с нетърпение отварянето му. Чакаха с нетърпение да влязат при мощите на Свети Серафим Богучарски, да се помолят. Беше изключително трогателно и изумително за мен. Да ви призная, във Виена нямаме такова нещо. Във Виена храмът не е отворен постоянно, в определени часове през деня в които един двама да влязат. Тук е поток от хора! Ще ви споделя едно мое наблюдение – българите, както по-възрастните така и младежите , се отличават все пак от западняците. Не знам точно с какво да го обясня, вероятно, предизвикателствата на западната цивилизация все още не са успели да извратят човешките сърца. Виждам толкова искреност, толкова дори детинщина и стремеж към Бога, към религията. Наистина останах изумен. За мен това беше нещо ново, тъй като ми бяха казвали, че в България хората не ходят много на църква.

Вероятно до някаква степен е така. По мои лични наблюдения много хора се стремят точно към този храм, той е пропит от история, хората уважават тази предистория. Вече храмът е отворен, Слава на Бога и вие отслужихте първото богослужение в храма, на което по мои наблюдения имаше много хора. Разкажете ни вие, как премина първата служба?

Пак ще започна от темата, която искахте да обсъдим по-късно. През 70-те години аз бях тук с моя баща, който тогава беше Предстоятел на този храм. Помня този храм, този олтар, където служеше баща ми. Имаше прекрасен хор. За цял живот ще го помня този хор, всички тези спомени допринасяха особено вълнение към първото ми Богослужение тук. Голяма отговорност поех – да служа там, където е служил моят баща и да се моля на Бог на същото място, където се е молило цялото ми семейство. Отците, които служиха заедно с мен ми казаха, че има много хора, и количеството им е като това на Великден. Аз също бях изумен от такова количество хора и ще ви призная, че вътрешно отслужих с голяма лекота. Да, леко ми беше, защото когато зад теб стои един вярващ народ, когато усещаш, че не се молиш сам, а до теб са огромно количество молещи се сърца - тогава се молиш с лекота.

Да поговорим за молитвите, за службите. На какъв език ще се провеждат службите и по кой календар , по Юлианския или по Григорианския. Ето днес, при нас е голям празник Ден на християнското семейство.

Ще продължим традицията, която е утвърдена преди мен. Големите празници ги отслужваме и по Юлианския и по Григорианския календар. Това е напълно оправдано, защото не е редно един календарен въпрос да възпрепятства хората да идват в храма. За мен е по-важно два пъти да отпразнувам един празник, вместо изобщо да не го празнувам. Не е ли така?! Ще видим как ще се справяме. Духовенството тук е много добро, няма да намаляваме количеството Богослужения. Да, това за мен е ново, един нов опит, ето днес е Празникът на Въведение на Светата Богородица в храма по новия календар, и в същото време е Архангел Михаил по стар стил – празник, който също не може да бъде пропуснат. Така че ,Слава на Бога, преди мен, служещите тук свещениците, са се научили да съвмещават празниците, и това ще продължи.

Значи и вие ще продължите традицията, ще отслужвате литургии и Акатисти и маслосвети, и всички традиционни Богослужения.

Да, разбира се! Хората са свикнали с всичко това. А за мен беше много необичайно, че след службата хората веднага се спускат в криптата, където с нетърпение очакват молебена към Свети Серафим Богучарски Чудотворец Софийски. Това е прекрасно!

Съпругата ми беше изключително впечатлена от тази традиция и тази невероятна искреност на молитвата . Този храм, това място – криптата е нещо като Ксения Блажена за Санкт – Петербург. По съветско време хората там и пишеха писма, оставяха бележки. Колко пъти властите се опитваха да разрушат това място, не успяха. Това е невъзможно!

Да, аз видях подобно нещо в храма на Св. Матрона, тези огромни опашки от вярващи...

Да, да точно така.

Относно духовенството. Колко български свещеника ще служат заедно с вас?

За момента са двама български свещеника – прекрасните отец Димитър и отец Серафим. Това са свещеници, които буквално са израснали в този храм и е много добре, че са останали тук да извършват служения.

Знаете ли, въпросът за националност в храма изобщо не трябва да стои. Тази тема трябва да е на заден план, защото всички ние сме единни - братя и сестри в Христа.

За съжаление, различни политически тенденции повдигат националния въпрос за да затворят очите на хората към другите проблеми. Ние, християните трябва така да се държим, че човек от всяка една друга националност да ти стане брат или сестра в името на Христа. Когато това бъде постигнато ще е чудесно.

Когато това различие отпадне, ще бъде прекрасно. Например в нашия храм във Виена идват много австрийци. За нас те са същите братя и сестри като руснаците. Във Виена организирахме поклоннически турове и в групите се записваха освен руснаците, и много австрийци, българи, поляци, дори американци. За мен националния въпрос е най-отдалечен.

Обобщихме всички важни въпроси – Богослуженията ще се провеждат традиционно, както и до сега, ще се отслужват всички празници, с вас в съслужение са двама български свещеници отец Димитър и отец Серафим, които служат и в храма Св. Пантелеймон. Да поговорим сега за малко известното – за вас, за вашият баща. Каква е била ролята му тук. Каква е причината на вашата приемственост да станете свещеник, като баща си?

Да, така е. Работата е там, че и дядо ми беше свещеник. Моят дядо беше свещеник в едно село във Владимирска област. Аз самият съм родом от град Владимир. Това е на североизток от Москва, горе – долу на 180 км от столицата. Та дядо ми, както ви споменах, беше свещеник в едно село там, а баща ми беше предстоятел на една от църквите в град Владимир. Нашето семейство го сполетя голяма трагедия – големият ми брат се удави...Това беше много трудно да се приеме, да се изживее, особено за моите родители....Това като че ли подтикна баща ми да получи допълнително образование, да завърши Духовната Академия, да защити аспирантура, и след това беше изпратен да служи точно тук, в България.

Кои години горе-долу, спомняте ли си?

Някъде 1973 година, мисля...Аз съм роден 1963 година, и си спомням, че бях на десет години. Не веднъж съм го питал каква е причината да се посвети на църквата и да замине в чужбина, а той ми отговаряше, че хората идват непрекъснато при него и му казвали, "отче Аркадий, можеше да избегнете тази трагедия ако бяхте сторили това и това....“ Той ми обясняваше, че при цялата си искреност на хората да се стараят да му помогнат, в сърцето остава една неизлечима болка. Затова го разбирам, защо се е стремил и молел да го пратят да служи в чужбина....искал е да замине далеч...зад граница.

Що се касае до моето назначение, това е само Чудо от Бога....Да, Божие чудо!

А що се касае до продължаване на традицията да станете свещеник. Това по ваше желание ли беше?

Така ми мина детството. Много ми харесваше от малък да бъда свещеник, дори си играехме на църква у дома. Бяхме четири деца и си играехме така, уж сме в църква. В какво друго биха могли да играят децата на свещеник – на църква! Аз дори раздавах причастие от чашата с лъжичка, това ни бяха игрите в детството.

Странна игра! За пръв път чувам за такава!

Така си беше. Бяхме деца на свещеник. А после, когато пораснах, татко непрекъснато ме питаше : "Ти, вероятно ще станеш свещеник, нали?!“ Винаги казвах "да“ от послушанието си към родителите, но когато пораснах желанието ми да стана свещеник изчезна. Напълно изчезна. Това желание се върна при мен едва когато се завърнах от армията.

А какъв искахте да станете тогава?

Дори не знам, не помня...Трябва да разбираме, че тогава, по онези времена църквата беше извън държавата, извън държавността. Ставайки свещеник, ти автоматично ставаш неизгоден за всички. А когато си в една определена юношеска възраст, не ти се иска да си такъв...Тогава си казваш – а защо аз да не мога да бъда като всички. А когато ставаш още по-голям съзнателно разбираш, че да бъдеш като всички – не трябва! Защото това е път към нищото...Така, когато се завърнах от армията отидох и започнах да се трудя в църквата. От семейството ми – ние сме четири деца, в храма се трудиха три от нас. Дори казваха за нас, вижте, на трима души съветската власт им даде висше образование, а те въпреки всичко отидоха в църквата. Това беше "негативен“ пример за мнозина...

Да, и все пак вие избирате църквата. Семеен сте. Запознах се със съпругата ви – Олга Владимировна. Имате ли деца?

Да, имам две деца. Синът ми е на 30 години, той е хирург. Той е роден в Америка, живее и работи в Австрия като хирург. Дъщеря ми е на 26 години, и тя се роди в САЩ, тъй като аз работих там, служих десет години в Ню Йорк. Тя е био - технолог.

Те не са продължили семейната традиция да служат в храма...

Сега църквата претърпява трансформации. Ако прочетете дореволюционната литература ще забележите един феномен, че на много свещеници децата им са били лекари. Дори в романа "Кучешко сърце“, ако си спомняте героят казва, че баща му е протойерей. Знаете ли, да служиш като свещеник е доста трудно по наследственост. Това е особено призвание, и си длъжен да го усетиш със сърцето си. Ако свещеникът иска насила от сина си да стане свещеник, то това би могло да доведе до лош резултат...Това трябва да е личен избор. Виждам понякога , например, жени от абсолютно не религиозни семейства, стават съпруги на свещеници и стават прекрасни попадии, и достойни хора. Никога не е късно ако сърцето те зове!

И в края на нашето интервю, какво ще пожелаете на нашата аудитория, а тя е широка – имаме зрители, слушатели и читатели. Какво ще им пожелаете?

Първото и най-важно пожелание е – да не забравят Бога. И на второ място : ако някой има желание да се запознае с мен да заповяда, аз съм достъпен за всеки. Имам желанието да общувам с всекиго, който посети този храм. Бих искал да се запозная с всеки, който го иска и ако имам възможност да помогна – ще помогна. Това са ми пожеланията.

Благодаря ви, отче за това интервю!

И аз ви благодаря!

Интервю на Оля Ал-Ахмед


Още по темата: общо новини по темата: 175
14.02.2024 »
08.02.2024 »
08.02.2024 »
08.02.2024 »
06.02.2024 »
06.02.2024 »
предишна страница [ 1/30 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Февруари 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
Актуални теми
Бюджет 2024
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Издирват 17-годишно момиче от Дупница
Български национален отбор по баскетбол за мъже
Кабинетът "Денков - Габриел"
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Благоевград и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@blagoevgrad24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: