Европейският съд по правата на човека осъди България заради законовите разпоредби, които позволяват внедряване на служители на ДАНС в различни организации. Според съда в Страсбург, действащата рамка дава прекомерна свобода на службите и не осигурява достатъчна защита на гражданите. Защо е приет такъв закон, за който предварително можем да се досетим, че ще има европейски реакции? Отговор на този и други въпроси дава проф. Николай Радулов, бивш секретар на Министерството на вътрешните работи, експерт по сигурността и народен представител от политическа партия МЕЧ. Проф. Радулов бе гост в предаването "България, Европа и светът на фокус" по радио ФОКУС.

"Има нюанси, но всъщност това, което е важно, че Държавна агенция за национална сигурност при трансформирането си през 2008 година запази някой от привичките, която имаха службите за сигурност от преди 90-та година. Може би, вече много малко хора си спомнят, че имаше един такъв отдел, който беше за служители под прикритие, които би трябвало да наблюдават контактите и да идентифицират някакъв тип заплахи. Това присъства и в този закон. И всъщност не става дума за невъзможността да се използва агентура или служители под прикритие, а да се използва безконтролно", обясни Радулов.

"Този закон има трислойна мрежа от гаранции за това, че няма да се злоупотребява със специалните разузнавателни средства. Друг въпрос е, че аз съм на мнение, че би могло още се прецизира, тъй като и с тях се злоупотребява", категоричен е експертът.

Законът предвижда оперативно внедряване като способ в дейността на ДАНС. "Това внедряване е на места, където няма престъпна дейност, а модел, който предполага такава на определени уязвими места. Това е малко като мерките за тотален контрол. Това позволява изрично забраненото малко по-нагоре в закона задължение на служителите на ДАНС да не участват във фирми, в граждански и държавни учреждения. Според съществуващия закон обаче ДАНС може да създава и използва търговски дружества и други юридически лица за своите цели. Навремето разузнаването създаде фирми, които захрани добре със средства извън граница. Като започнаха промените, те се еманципираха и останаха собственост на прикритите като изпълнителни директори в тях служители“, обясни проф. Радулов.

Този тип механизми на прикрито инфилтриране, без гаранции и контрол, противоречат на стандартите на Европейския съд по правата на човека, подчерта експертът.

"ДАНС всъщност е застрахована от това да отказва предоставяне на информация за тези свои служители под прикритие, които й сътрудничат. Това тайно внедряване в бизнеса и в неправителствения сектор, пък и в някои структури, нямащи нищо общо със сигурността на пръв поглед, без предвидени механизми за информиране постфактум, няма как ефективно да се обжалва от страна на засегнатите лица“, добави проф. Радулов.