Европейският съюз затяга условията за отглеждане на традиционни местни сортове – риск за хранителния суверенитет и продоволствената сигурност. Постоянните представители на държавите членки ще гласуват 195-страничния проект за Регламент относно производството и търговията на семена и посадъчен материал, който цели да замени действащите 12 директиви в сектора.

В средата на декември се очаква проектът да бъде разгледан и от министрите на земеделието, след което ще влезе в заключителна фаза на преговори (триалог) между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС.

Сериозни рискове за земеделските производители, потребителите и националния хранителен суверенитет

Ограничаване на традиционните и разнообразни сортове зърнени култури и картофи

Проекторегламентът предвижда поддържането и разработването на нови сортове да бъде разрешено само при зеленчуците и плодовете.

Разработването на нови разнообразни сортове зърнени култури и картофи ще бъде забранено.

За България това представлява директна заплаха за хранителния суверенитет, тъй като над 90% от семената за зърнени култури и картофи са вносни, съобщават от Агролинк.

Подобно ограничение може да задълбочи зависимостта от външни корпорации и да намали националната способност да контролира собствената си продоволствена система.

Тройна загуба за селските райони – икономически, културни и социални последици

Ако текстовете бъдат приети, последствията могат да бъдат критични:

– Загуба на работни места и закриване на малки семепроизводители;

Липса на устойчиви сортове, адаптирани към климатичните промени, с което се намалява продоволствената сигурност;

– Изчезване на регионални традиции и специалитети, което ощетява потребителите и културното наследство.

– Това би довело до още по-голяма концентрация на пазара в полза на няколко международни корпорации.

Ограничения, основани на региона на произход

Предлага се традиционните сортове и новите местни сортове да бъдат регистрирани и използвани само в техния регион на произход, без право на продажба дори в райони със сходни природни условия.

Това противоречи на международните норми, включително Договора на ООН за правата на земеделските производители, и сериозно ограничава свободата за обмен и използване на семена.

Тежки административни изисквания

Малки и микростопанства, които съхраняват и продават стотици традиционни сортове в малки количества, ще бъдат обременени със същите регулаторни и лабораторни изисквания, каквито имат големите корпорации.

Това създава реален риск множество производители да се откажат от дейност, което подкопава местното производство – ключов стълб на продоволствената сигурност.

Семенна банка – стратегически инструмент за защита на хранителния суверенитет на България

В контекста на предложените ограничения става жизненоважна необходимостта от създаване и укрепване на национална семенна банка за традиционни и стари сортове, управлявана от независима организация.

Тя не е просто научна или консервационна институция – тя е инструмент за защита на хранителния суверенитет, който гарантира правото на държавата и обществото да определят собствената си хранителна политика.

Икономически ползи

– Намаляване на зависимостта от вносни семена и повишаване на самостоятелността на страната;

– Развитие на местни сортове и продукти с добавена стойност – уникални вкусове, регионални брандове, специални линии за ресторанти и износ;

– Укрепване на малките стопанства, които могат да използват традиционни сортове с висока устойчивост;

– Подкрепа за научната селекция и адаптация към климатични промени, което е ключово за продоволствената сигурност.

Обществени и екологични ползи

– Съхранение на генетичното и културното наследство на България;

Подобрено качество на храната, тъй като традиционните сортове често имат по-богат хранителен профил;

– Повишена устойчивост на агросистемите, благодарение на сортове адаптирани към местните климатични и почвени условия;

– Еманципация на местните общности, които запазват контрол върху собствените си семена – ключов принцип на хранителния суверенитет.

Предложеният регламент в сегашния му вид представлява заплаха за българското земеделие, за производителите, за потребителите и за националния хранителен суверенитет.

Ограниченията върху традиционните сортове биха могли да отслабят продоволствената сигурност, да намалят устойчивостта на производството и да задълбочат зависимостта от външни корпорации.

В тази ситуация създаването на семенна общностна банка и национална мрежа за опазване на старите и традиционни сортове е стратегическа необходимост – икономическа, социална и национална.

Тя е гаранция, че България ще може да взема самостоятелни решения за своето бъдеще, да опази традициите си и да осигури храна, която е местна, качествена и достъпна.