Длъжността по трудовият договор е съобразена със съответната работа, която ще извършва. Трудовото законодателство урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя по повод предоставянето на работна сила (чл. 1, ал. 2 от КТ). Това обясняват експертите от МТСП, цитирани от "Фокус".

Основната характеристика на тези отношения е, че те представляват отношения на “власт" и “подчинение", при които едната страна – работодателят, възлага и контролира работата, а другата страна – работникът или служителят предоставя работната си сила под контрола на работодателя.

С оглед на това, лицето което полага труд в изпълнение на трудовите си задължения, не може да се намира в служебна зависимост със себе си, както и не е възможно едно лице с оглед на работодателската правоспособност да упражнява работодателската власт спрямо самия себе си. Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение. В тази връзка е и съдебна практика на Върховния касационен съд.

Поради това в съответствие с трудовото законодателство и практиката на ВКС, управителят не може да сключва трудов договор по Кодекса на труда с дружеството, което управлява.