Млад учител: Без телефони в училище има повече концентрация и комуникация, а стреса от социалните мрежи го няма

Тази година редица предложения за промени в образованието предизвикаха силни обществени реакции – от полярни мнения до оживени дискусии сред учители, ученици и родители. Една от най-оспорваните теми е забраната на мобилните телефони в училище. За да разберем как се прилага, предложената от МОН мярка, на практика във студиото на ФОКУС гостува Ралица Василева – учител по английски език в Частно средно училище "Дени Дидро“, където забраната действа още от създаването на учебното заведение.

Докато в много училища в страната забраната за мобилни телефони едва сега се въвежда, във вашето училище тя е в сила от самото му създаване. Знаете ли как и откъде е взет този модел и как училището ви реши да го приложи?

Факт е, че при нас телефоните са забранени още от началото. Идеята е, че се поставя акцент върху концентрацията и социалното взаимодействие. Още когато са замисляли училището, идеята е била да има среда, в която учениците да са ангажирани с учебния процес и общуването помежду си, лице в лице, на живо, без постоянните разсейвания от дигиталните устройства. Това е част от философията на училището всъщност – да се изграждат умения за реалния живот, а не зависимост от екраните.

За много учители, при които тази промяна тепърва настъпва, може би ще е полезно да разкажете как логистично се случват нещата – кога взимате телефоните от децата, къде се съхраняват те?

Към момента всъщност учениците изобщо не носят телефони в училище, не влизат с тях просто, не им се позволява. Ние казваме това на родителите още в началото на учебната година, те са запознати – тези, които са били при нас по-дълго време. Още преди началото на учебната година процесът е ясен и децата свикват много бързо всъщност, защото при тях се случва това още от началото, от подготвителна група, от първи клас. При нужда да има някаква връзка с родителя, това се прави от учител. И по този начин, ако има някакъв проблем, винаги може да се случи тази връзка с родителя, така че няма нищо, което да притеснява родителите в училището. При нас децата не излизат от училище, така че по този начин се случва.

Именно притеснението на родителите, че не могат да се свържат с децата си, е причината за най-разпалените дискусии след предложението да се появи тази забрана. Срещате ли подобни притеснения или срещали ли сте в началото от родителите на ученици във вашето училище?

Да, в началото имаше подобен тип притеснения, особено при по-малките. Имаме училищен телефон за спешни случаи и тези страхове много бързо се успокояват. Според нас е много важно родителите да изградят правилни и здравословни граници на децата си относно употребата на всякакъв вид дигитални устройства, те да регулират времето, което прекарват пред тях, и да говорят с тях защо това е важно, защо всъщност тази забрана я има. Ние също говорим с тях на тази тема, имаме информационни табла в училището, свързани с препоръки за здравословни граници за екранното време, правим беседи със специалисти по тази тема, за да можем да ги информираме защо всъщност са тези забрани, а не просто да им кажем "Ами не можете да имате телефони“.

Чувам, че вашите впечатления за училище без телефони са предимно добри. Въпреки това, има ли някакви отрицателни ефекти, които носи забраната, или я подкрепяте напълно?

Аз лично напълно подкрепям забраната, защото има много повече концентрация, активност в час, учениците комуникират свободно помежду си. Също го няма този стрес от социалните мрежи, който се наблюдава при много деца, което е много вредно за тях. Някак си атмосферата е различна. Вижда се как децата играят, разговарят, смеят се, вместо постоянно да вървят като зомбита, с наведени глави пред екраните. Единственото отрицателно е притеснението на родителите при спешни случаи, но както вече ви казах, при нас те са туширани чрез служебния ни телефон за връзка.

Лично вие смятате ли, че забраната на мобилните телефони прави учебния час по-ефективен? И по-важното – необходима ли е тази забрана за всички ученици, за да се концентрират по-добре?

Да, според мен е необходима, защото телефоните са много разсейващи и някак си вниманието на учениците е привлечено от тях много повече от учебния процес, от това, което се случва в класната стая. За тях е по-интересно да гледат клипчета, да играят игри и всякакъв тип подобни дейности, които те извършват на екраните, докато някак си фокусът на обучението се губи.

Вие преподавали ли сте някъде, където мобилните телефони са се използвали от учениците свободно, и можете ли да направите разлика между самите деца и начина, по който възприемат учебния материал, в двата случая?

Лично аз не съм преподавала, но съм имала наблюдения, например, когато съм ходила на практика от университета. В тези училища много често се вижда как децата си крият телефоните в чантите, например, и си ги използват тайно. Използват ги с цел преписване също много често. И просто концентрацията им отива на друго място. Много по-трудно се фокусират върху учебния процес, върху задачите, които имат, чакат звънецът да звънне, за да могат веднага да си извадят телефоните. Отделно всяко междучасие те прекарват време в играене на игри на телефоните, забравят да разговарят със съучениците си и да създават истински приятелства.

Да, социалната част на премахването на мобилните телефони също е много важна, изкуствения интелект, който вече безспорно е част от ежедневието на младите хора, пък и на децата. Смятате ли, че далеч от социалните мрежи, телефоните и изкуствения интелект - всички тези фактори за разсейване учениците работят по-продуктивно в час?

Част от дигиталните технологии могат да бъдат всъщност използвани в часа, но това бива регулирано от учителя. Изкуственият интелект например е добър помощник, който можем да използваме в образованието, и той може да помогне на учениците, например чрез персонализирано обучение, а на учителите – с подготовка на материалите. Той така или иначе навлиза, ние няма как да спрем това, а трябва да научим децата как да го използват критично и отговорно. По този начин те ще могат по здравословен начин да се научат как да използват всички технологии. Неслучайно съществуват часове по компютърно образование, дигитална грамотност. Тези неща са важни за усвояване от учениците, защото през целия им живот ще им се налага да използват технологии, така че е важно ние да им покажем как да го направят.

Изкуственият интелект също е нещо, което притеснява родителите в някаква степен, или поне част от тях. Какво е вашето мнение? Как бихте отговорили на въпроса "Да пазим ли децата си от изкуственият интелект или напротив?“

Аз смятам, че ние трябва да ги научим как да го използват по правилен начин, как да развият критическо мислене и да го използват по-скоро като инструмент който може да им помогне в дадена задача, вместо да разчитат изцяло на него за някаква информация. От нас и от родителите зависи как изкуственият интелект ще бъде използван от децата. Ние можем да им покажем как да го използват по полезен начин, както и ако не ги образоваме, можем да ги оставим на произвола и така те да го използват по негативен начин, с цел преписване и подобен тип дейности.

Просветният министър Красимир Вълчев предложи социалните мрежи да бъдат забранени за лица под 15 години. Всъщност новината от последните дни е, че първата държава, която го направи, е Австралия. Какво е вашето мнение по този въпрос, като млад човек и учител, смятате ли, че идеята е добра?

Ами, смятам да, защото ранната употреба на социалните мрежи крие много големи рискове за младите, за децата най-вече – зависимост, фалшиви новини, социален натиск. И е много важно ние да изградим хигиенни навици при използване на технологиите, които се формират чрез личния пример от страна на учителите, от страна на родителите по същия начин. И чрез конкретна практика, свързана с безопасността при използване на устройствата, на социалните мрежи, чрез действията си ние ежедневно изграждаме самосъзнание при децата и трябва да им покажем, че всъщност технологиите са инструмент, който може да ни служи в осъществяването на някакви творчески идеи, прогрес на дейностите. И ние трябва да им покажем, че всъщност пасивната употреба губи нашето време и смисъла на ежедневието ни и по този начин можем да влезем в тази зависимост, която напоследък е много популярна – зависимостта от социалните мрежи и от технологиите като цяло. Така че отново ние сме хората, които да им покажат как безопасно могат да използват социалните мрежи, но със сигурност смятам, че 15 години е една добра възраст, на която те тепърва тогава да навлязат в това нещо. Според мен преди това е напълно излишно.

Казахме го и в началото, редица образователни промени се предлагат. Вие като млад учител какви образователни промени бихте искали да видите в системата?

Това, което най-вече би ми се искало, е да има повече практическо обучение. Много от нещата се преподават само на теория, което също е важно – няма как да избегнем теорията, но практиката е нещото, което дава реален поглед върху живота и реални умения в живота. Също дигиталната грамотност трябва да се подобри според мен, както и развитие на критично мислене у децата. Това е нещо, което ще им послужи за цял живот. Друго нещо са уменията за работа в екип. На много места мисля, че не се набляга на тези неща, а за мен те са основополагащи. Системата трябва да подготвя учениците за реалния свят, а не само за стандартизирани тестове и изпити, които просто да вземат, и след това да забравят всичко, което са учили.

Смятам, че е важно да оставяме децата да скучаят, тъй като тогава те отключват своята креативност, своето желание да творят. Децата напоследък постоянно са заети и нямат никакво време да скучаят, да фантазират, да създават. Не могат да развиват въображението си, просто защото постоянно са заети с нещо – дали ще е училище, дали ще са технологии, телевизия и т.н. За тях е много важно да имат време в което да развиват своето въображение, да измислят сами игри. Тези умения ще са им полезни в бъдеще, за да могат да създават и да творят.