© Impact Press Group

В момента без работа са около 42 000 млади хора до 29 години. Въпреки че работа се намира трудно, очакванията на младежите се оказват високи, а често и нереалистични. Повечето запитани биха започнали работа за не по-малко от 700-800 лева, а още в първите месеци очакванията са заплатата да е поне 1000 лева. Работодателите обаче са готови да предложат далеч по-малко.

"Не е много лесно", казва Радостина Рашева - кандидат за работа.

Буквално дни, след като е взела дипломата си от университета, Радостина разглежда свободните места за счетоводители.

"Знам, че за моята работа трябва много стаж и няма как да очаквам да започна на 1000 лева заплата, с натрупването на стажа ще се увеличава и работната заплата", казва Радостина Рашева - кандидат за работа.

Повечето млади обаче трудно са готови на този компромис. И рядко се съгласяват да започнат работа за по-малко от 1000 лева.

"Младите хора действително имат много високи очаквания от новото работно място. Семейната среда създава очаквания, които те се опитват да достигнат и определено очакват доста висока заплата, която преди 3-4 години - беше с около 30-40 % по-ниска", казва Надя Василева - мениджър в компания за подбор на персонал.

Очакванията за високи доходи идват и от това, че младите сравняват заплатите у нас с тези в чужбина. Освен добра заплата младите искат повече почивки и гъвкаво работно време. Готов ли е бизнесът да им ги предложи?

"Не може очакванията на един стартиращ, дори млад специалист, да бъдат над средната работна заплата за страната. Наистина има отрасли, за които са малко, но тези отрасли са много млади", казва Даниела Симидчиева от Българска стопанска камара.

И все пак, при добро образование и умения, бизнесът е готов на компромиси и за браншове като IT да предложи стартова заплата дори над очакванията на самите младежи.

"Колкото младите са по-гъвкави, готови да влизат в повече роли, да имат дисциплина - това е важно за да се харесат на работодателите", казва Надя Василева - мениджър в компания за подбор на персонал .

А разминаването между очакванията и реалността води до нови безработни.

"Те предпочитат за социални помощи да седят у дома - вместо да търсят реализация", казва Даниела Симидчиева от Българска стопанска камара.

"По тези причини заминават в чужбина и започват да работят нискоквалифицирани дейности", на мнение е Радостина Рашева - кандидат за работа.

Ако младите обаче предпочетат този път, бизнесът ще се сблъска с друг проблем, ще загуби работна ръка на добре образовани млади кадри.