Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Мартин Владимиров: Нямаме актуализирана енергийна стратегия, а трябва да имаме такава до 2050 година | ||||||
| ||||||
Г-н Владимиров, как се управлява енергийният сектор в България? Още през 2009 г. Центърът за изследване на демокрацията публикува първия си голям анализ на проблемите в българската енергетика, концентрирайки се върху управленските дефицити, които подкопават нашата енергийна и климатична сигурност. За съжаление, една голяма част от тези пробойни в институционалната рамка и изобщо в начина, по който се взимат решенията в българската енергетика не са се променили. И ние все още се борим със зомбитата на българската енергетика под формата на гигантски ненужни и комерсиално неоправдани проекти, тръбопроводи, ядрени централи, батерии и др. подобни, които на практика закрепостяват развитието на енергийния сектор. И не дават възможност на практика разумни, дългосрочни решения да се формират и ние да изпълним рамката ,под която сме се подписали още преди присъединяването ни към ЕС, а именно да постигнем една устойчива енергийна система, базирана на сигурност на доставките и декарбонизация на икономиката. Председателят на Енергийната комисия Делян Добрев и депутат от ГЕРБ обяви един нов проект, вие как бихте го коментирали? Огромна инвестиция в енергийния сектор, касаеща милиарди левове? Не знам дали сте запознат с тези неща, става въпрос за фотоволтаици, 4500 мегавата фотоволтаици от най-малките, коментира той, “което е много хубаво, те ще бъдат чисто български обекти, обемът е огромен. Български инвестиции, които са в огромен обем. И ако те се случат, ако приемем, че 1 мегават е 1 млн лв., 4500 мегавата означават 4,5 млрд лв. български инвестиции в сектора". Как коментирате думите на Добрев и това, което ни съобщава той? Енергиен проект в Европа следва да се случва именно на основата на малки инвестиции, на инвестиции в малки по размер и капацитет мощности за производство на електроенергия от възобновяеми енергоизточници, включително фотоволтаици на покривите. Значи това е пътят, така ли? По принцип това е и европейската рамка под която сме се подписали за начина, по който трябва да се осъществява енергийния преход. Тоест, не трябва да сме заключени в няколко големи инвестиции, които всъщност, не само потенциално дебалансират енергийната система, защото концентрират твърде много енергия в малко точки в енергийната система, но и създават усещането, че енергийният преход обслужва конкретни частни интереси, а не интересите на гражданите като цяло. Защото енергийният преход и декарбонизацията, това е трансформация на цялото общество. И всички ние трябва да сме въвлечени в нея, тоест, трябва да се децентрализираме от зависимостта ни от централната електроенергийна система, от централното топлинно снабдяване. Ние всички можем да бъдем активни енергийни производители, както и потребители, което в дългосрочен план означава сигурност на доставките, тъй като няма да зависим от внос на енергийни суровини. Означава по-ниски сметки за енергия и съответно повече възможности за инвестиции в други сфери на обществения живот. И на трето място, означава по-бърза декарбонизация и по-бързо намаляване на емисиите. Вече стана ясно, че имаме и крайна дата за либерализацията на енергийния пазар на едро и пазара на дребно, съответно., това също стана ясно от думите на г-н Добрев. Вие одобрявате ли тази схема, която беше приложена? Либерализацията на енергийния пазар е от ключово значение както за постигането на реформите, обещани в Плана за възстановяване и устойчивост, така и като цяло за създаване на устойчиви стимули за потребление. Така че не всички да плащаме една и съща изкуствено ниска под пазарна цена, което да стимулира свръхползване на енергия, и оттам дисбаланс в потреблението, и в мрежата през зимните месеци. Казвам всичко това, защото либерализацията на енергийния пазар не трябва да се разглежда само като преход от регулирани цени към свободни цени, а към цялостно преосмисляне на начина по който функционира енергийната система. Така че тя да е основана на правилни стимули, както за инвестиции, така и за намаляване на потреблението и донякъде това е правилният път, засега. Конкретно за реформата, която мина в парламента и беше приета от депутатите, тя не осъществява либерализация на пазара. Това трябва да се каже много ясно. На практика, по нейните нива за енергетиката запазва сегашния модел, при който регулатора КЕВР ще определя цените на електроенергията на ежемесечна основа. Като това, което се премахва е ролята на Националната електрическа компания като обществен доставчик. А вместо това всички търговци и крайни снабдители на електроенергия, това значи ЕРП-та, ще купуват електроенергията на борсови цени. Но тук е и ключовият момент, че цената на която тези търговци и снабдители ще продават на домакинствата няма да е тази, която те са постигнали на пазара, която може да е много висока в определени моменти, а ще е регулирана цена, много под пазарните равнища, определяна от КЕВР. Не е много ясно КЕВР точно как ще определя тази цена, защото методологията е изключително неясна и позволява възможности за политическа намеса при взимането на решения от регулатора. Но при всички положения идеята е, че разликата между пазарната цена и регулираната цена ще бъде подбивана отново от Фонда за сигурност на електроенергийната система , както и до момента се случваше. И това потенциално прехвърля финансовия риск от лицето на търговците, които трябва да правят своя микс, който да продават на домакинствата към държавния бюджет. Всъщност, се отваря отново вратичка и за субсидиране на въглищните централи, тъй като необходимата електроенергия за бита може да се осигури на каквато искат цена търговците. Тоест, търговците нямат ограничение в това дали ще купуват скъпа електроенергия или евтина. Тъй като въглищните централи са много скъпи, но пък осигуряват базова мощност. Ще стигнем и до тях. Искам да кажа, че на практика Фонда за сигурност на електроенергийната система може да компенсира отново закупуването на въглищна електроенергия от търговците, дори когато нямаме директни субсидии, както в момента. Г-н Владимиров всичко това, за което си говорихме, може би опира до една стратегия, голяма, енергийна. Обаче едни казват, че имаме такава, други твърдят, че нямаме подобна стратегия. Вашето мнение, имаме ли реално ние енергийна стратегия за България? В момента нямаме актуализирана енергийна стратегия поне до 2030 г., а ние трябва да имаме такава до 2050 г. Но по-важното е, тя да е обоснована на обективен и задълбочен анализ, на данни, които да изгражда подробни сценарии за бъдещето развитие на различните подотрасли в енергетиката. Така че решенията, които взимаме, например да построим нов ядрен блок в АЕЦ “Козлодуй" да е основано от необходимостта за допълнителна електроенергия. И тази необходимост да е видима в данните. Обосновано ли е да се строят 7 и 8 блок? Не. За съжаление, решението за строителство на два нови ядрени реактора не е обосновано от данните за развитието на българската енергетика. Изобщо за развитието на енергетиката в Югоизточна Европа в следващите 30 години. Тази електроцентрала ще струва повече от 10 милиарда, говорим само за единия реактор. И най-вероятно ще е губещ проект през следващите десетилетия, тъй като цената за производство на електроенергия от новата АЕЦ ще бъде при себестойност много по-висока, отколкото средната цена на пазара. И така проектът няма да е печеливш на този етап. Тъй като в целия регион имаме масирани инвестиции във възобновяеми енергийни източници, в съхранение на електроенергия, и в намаляване на енергийното потребление, може да се окаже в един момент, че не само тези нови блокове няма да се необходими на електроенергийната система, но ще създават трудности при балансирането й. Тъй като през една голяма част от денонощието те няма да могат да се използват и ще трябва да ги намаляваме в спешен порядък. Защо няма да могат да се използват? Защото ще има свръхпредлагане на електроенергия, през деня особено, то вече се вижда и в това лято, не само лятото, дори октомври месец виждахме свръхпредлагане на електроенергия през деня. И през този период неслучайно и АЕЦ "Козлодуй“, единият блок АЕЦ "Козлодуй“ влезе в планов ремонт, тъй като не е необходим на електроенергийната ни система. При такова свръхпредлагане цената на електроенергията достига до нула или дори до отрицателни стойности, така че няма да има и икономическа полза от това да функционират реакторите в този момент. Но виждате ли, тук се спирам само на няколко детайла, но те ясно показват, че това решение е взето не на базата на адекватни макроикономически анализи и моделиране на различни сценарии за развитието на цялата европейска електросистема, а е основано на чисто политически мотивации. И интереси може би. Т.е. имаме пореден фактор… Да, и интереси. Всъщност, извинявайте, вие ми подавате хубаво топката – до голяма степен тези стратегически решения в българската енергетика се взимат под натиска на определени олигархични кръгове и мрежи за завладяване на държавата, които последват изцяло своя интерес, игнорирайки националния такъв. Т.е. имаме на лице отново фактори, които засилват рисковете пред енергийната сигурност на страната? Аз не виждам така чувствителна разлика в хода на планиране и взимане на решение за изграждането на два ядрени блока в АЕЦ "Козлодуй“ и начина, по който "Белене“ ни беше подаван на цялото общество. Смени се геополитическият играч, но подходът е същият, за съжаление. И да се върнем към големия документ – Националната ни енергийна стратегия, защото прекъснахме сега с това лирическо отклонение и централите, новите два блока, които обявиха, че ще се правят. Какво е важно за този документ още да бъде предвидено? От ключово значение е документът да обхваща развитието на всички икономически отрасли, не само на енергетиката. Защото много от енергийните процеси зависят от начина, по който се преструктурират например транспорта, индустрията, селското стопанство, сградите. Неслучайно когато се подготвя пътна карта за климатични неутралност, изобщо декарбонизация на икономиката, не се взема предвид само електроенергията. Това е дълбока грешка и дълбоко неразбиране на начин, по който функционира едно стопанство от нашите политици. Значи, концентрацията в електроенергията само, всъщност ни отклонява от това как се развиват останалите дейности, икономически дейности. Например, ако предполагаме, че трябва да достигнем климатична неутралност до 2050 година, това означава, че транспортът трябва да се електрифицира в голямата си част, да се намалят чувствително броят на автомобилите, и оттам да намалее чувствително потреблението на нефт и нефтени продукти. Никой изобщо не се замисля за тази трансформация в транспортния сектор, не се работи за това, няма конкретни политики. Общественият транспорт, напротив, загнива, вместо да се развива както с по-голяма част от Европа. Автомобилите са множат, знаем. Въобще, как може да си представим, че всичко това може да бъде сведено до нулеви емисии? Именно. Представяте ли си как имаме една дългосрочна енергийна стратегия, която по никакъв начин не дава визия за промяна в транспортни сектор. Т.е. ние може примерно да намалим до нула в енергийния сектор, но ако емисиите от транспорта скочат два пъти до 2050 година, защото всеки трябва да има по два автомобила вкъщи например, тогава всички наши предвиждания в момента и сценарии ще се окажат нереалистични. Т.е. трябва да има един хоризонтален поглед върху различните процеси, така че да се видят взаимовръзките между отделните отрасли, и да се видят синергиите и възможността една политика, която наглед има за цял да постигне нещо само в определен сектор, например в Електроенергийния сектор, всъщност да изпълнява много повече цели. Например, да дам, понеже говорим малко общо. Да. Например налагането на водородната икономика, изобщо налагането на зеления водород в българската икономика едновременно ще декарбонизира, ще ускори декарбонизацията в електроенергията, защото ще има повече стимули да се инвестира във възобновяеми енергийни централи, и едновременно с това производството на зелен водород ще може да замести природния газ и въглищата в индустрията. И така и индустрията ще може да постигне преход към нискоемисионни енергийни суровини. Т.е. едно решение днес в определена област може да донесе редица последствия в различни отрасли и за много десетилетия напред. Така че когато взимаме решения стратегически за реактори, за затваряне на централи, за построяване на големи батерии, трябва да знаем, че всичко това има своите последствия десетилетия напред и ще окаже влияние върху цените, ще окаже влияние е върху сигурността на доставките и т.н. Обещах, че ще засегнем малко по-подробно и болната тема с въглищните централи. Знаем колко хора се притесняват от това, което може да се случи занапред. Така че бих искала да чуя вашия коментар по темата. Г-н Владимиров, Териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник, които не се харесват на хората, които пряко засягат тях в конкретната ситуация, как гледате вие на последните планове за въглищните райони? Наш анализ от началото на септември тази година, който беше поръчан от Европейската комисия с цел да тества различните допускания за развитието на Електроенергийния сектор в рамките на Комисията за енергиен преход – знаете, това е органът, който дефинира параметрите на пътната карта за климатична неутралност, и оттам и затварянето на въглищните централи, които са в Териториалните планове, та този анализ ясно показва, че към 2030 година на практика никоя въглищна електроцентрала няма да функционира, тъй като на пазарен принцип нито една от тях не може да се конкурира с цени на пазара. В Териториалната планове сценариите за затварянето на централите са много по-консервативни, залага се едно много постепенно затваряне на централите до 2038 година, като даже след 2038 година остава нещо като резерв в системата от 1 гигават, но никъде не се посочва в тези Териториални планове точно по какъв начин тези централи ще останат в системата при положение, че след 1 юли 2025 година те няма да могат да получават пряка държавна подкрепа, както получават към момента, и без тази подкрепа на практика няма да се конкурентни на пазара. Така че Териториалните планове са една пожелателна визия за затваряне на централите, очевидно със сериозен политически привкус. Т.е. целта е хем да се угоди на Европейската комисия с предоставяне на някаква рамка за затварянето на централите, хем на обществото да се обещали невъзможното, а именно запазване за максимално дълъг период на използването на въглища. Това какво пише в Териториалните планове, и това какво ще стане, са две много различни неща, както и споразумението между миньорите и парламента също до голяма степен е неизпълнимо или ще се случи по съвсем различен начин при сегашните параметри на електроенергийната система. Има доста пропуски в този сектор, както стана ясно от интервюто, г-н Владимиров. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 80 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/14 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: